Амели Нотомб приковава вниманието с непосредствения разказ от първо лице, единствено число, който ѝ позволява да стигне до най-дълбоките пластове на човешкото его със завидна лекота. По желание на читателите „Колибри“ предлага ново издание на дебютния ѝ роман – „Хигиена на убиеца“, който се радва на нестихващ интерес до днес, и на една от най-възхитителните ѝ книги – „Изумление и трепет“. Художник на кориците: Стефан Касъров.
„Хигиена на убиеца”(преводач: Светла Лекарска, 200 стр., цена: 18 лв.) ни „запознава“ с 83-годишния Претекстат Так в неудобен момент – когато е намерен мъртъв в дома си. Два месеца преди Нобеловият лауреат, автор на 22 романа, да угасне от рядък вид рак на хрущялите, журналисти от цял свят се стичат да го интервюират. От петимата журналисти, допуснати до вечно киселия Так (заядлив старец, ненавиждащ жените и човечеството изобщо), четирима биват позорно изгонени, тъй като не са чели нито ред от него. Петата, Нина, ще разкрие тайната му именно защото е изчела всичките му книги, една от които – незавършена – носи заглавие Хигиена на убиеца…
„Бих искал да ви обясня, че удушавайки Леополдин, аз ѝ спестих единствената истинска смърт – забравата. Вие мислите, че съм убиец, а всъщност аз съм един от малкото хора, които никого не са убивали. Огледайте се наоколо, вижте самата себе си: светът гъмжи от убийци, тоест от хора, забравили тези, които уж са обичали.“
„В древнояпонския имперски протокол е указано, че към Императора трябва да се обръщаме с „изумление и трепет“. Тази формула винаги ме е възхищавала. Тя ми напомня за японските филми, в които самураите се обръщат към своя шеф с глас, разтреперан от свръхчовешки респект.“ Така започва сатиричният роман „Изумление и трепет”(преводач: Светла Лекарска, 120 стр., цена: 16 лв.), който се радва на еднакво високи оценки от страна на критиката и широката публика. И така, в тази „комедия на японските бизнес нрави“ господин Ханеда е началник на господин Омоши, който е началник на господин Сайто, който е началник на госпожица Мори, която е началничка на нашата героиня, белгийката Амели. Последната няма подчинени. Би могло да се каже и иначе. Амели е подчинена на господин Сайто и така нататък, като се има предвид, че заповедите в низходящ ред в Япония могат да прескачат йерархичните нива. Иначе казано, в компанията „Юмимото“ тя е на разположение на всички останали. И фрустрацията изглежда неизбежна.
С неистовата си фантазия и ексцентричност Амели Нотомб е обречена на успех още от 1992 г., когато излиза дебютният ѝ роман „Хигиена на убиеца“. През 1999 г. ѝ е присъдена Голямата награда на Френската академия за „Изумление и трепет“, екранизиран под режисурата на Ален Корно. „Речи против Катилина” от 1995 г. печели награда „Жан Жионо”, награда на телевизионния канал „Пари Прьомиер”, награда на Френско-европейските литературни асоциации и награда „Ролан дьо Жювнел”. Романът „Жажда“ ѝ донесе заслужена номинация за „Гонкур“ и първо място в класациите за бестселъри на Франция, а „Първа кръв“ беше удостоен с престижната френска награда „Рьонодо“.
