Инициатива на обществените медии
Моля се Богу да успеем да се отърсим от шумния шовинизъм и евтината патриотарщина
Честит празник на българската просвета, макар че свв. Кирил и Методий не са имали намерение да просвещават някого. Те през 9 век даже не са имали понятие от просвещение, което се появява чак през 17 век, но точно него си представяме, когато говорим за българска просвета. Целта на тяхното дело е да приобщят спретнатата българска империя, разположила се в Илирик и неприятно вклинила се между Рим и Константинопол, към християнската цивилизация и то не просто към нея, а към Константинополската патриаршия. Те не са създали писмеността, за да може средновековният селянин да чете вестници и да му се отварят очите за света, защото тогава вестници не е имало. Не са я създали, за да могат талантливи българи да пишат литература, защото тогава светската литература е непозната дори и там, където ще се роди пет века по-късно. Писмеността е създадена с една единствена цел – да се преведе на разбираем език Светото Писание и да се подготвят свещеници, които да го проповядват на народа, за да може този народ да стане правилно християнски, сиреч православен, и да се впише в Pax Bizantina – проекцията на Царството Божие на земята. Това е. И то не е никак малко! Благодарение на византийската дипломация и българската монархия днес, половин хилядолетие след падането на Константинопол, православието е световен фактор. А България може да се гордее със своя най-успешен проект – Русия.
Създаването на славянската писменост (защото тя не е само българска, нищо че приемаме старобългарския език за лингва франка на славяните от онова време) е едно от няколко най-важни събития в българската история, които могат да се преброят на пръстите на едната ръка. То се нарежда до основаването и признаването на държавата и приемането на християнството за официална идеология или както сме свикнали да го наричаме – покръстването, макар че това не е съвсем точно, защото при него доста българи вече от поколения са били християни.
Създаването на българската писменост е едно от централните събития, включени в инициативата “14 века България в Европа”. Идеята е на Обществения съвет на БНТ (част от който съм и аз) с амбициозната цел до 2032 година инициативата да обхване всички важни държавни институции, неправителствения сектор, висши учебни заведения, научни организации, интелектуалци и творци в областта на културата и изкуствата. Началото вече е поставено от трите обществени медии – БНТ, БНР и БТА, – които се споразумяха в различни форми и под една “шапка” да обединят съдържание, посветено на важни годишнини. Това оригинално съдържание ще даде нов поглед към българската история, паметта, континуитета и ценностите. Иначе казано, поставяме си изключително дръзката задача да рестартираме националния мироглед чрез преосмисляне на историята. Да рестартираме мирогледа означава окончателно да го очистим от всички тоталитарни останки и митологеми, каквито все още има в изобилие, включително и благодарение на нереформираната образователна система.
Събрахме се да обмислим всичко това, след което този понеделник тримата генерални директори излязоха на пресконференция и официално го обявиха. Разбира се, още същия ден се появиха възражения, че истинската рождена дата на България била не 681, а 632 година, че 681 била избрана от комунистите, за да обслужи в началото на 80-те завоя от пролетарски интернационализъм към тоталитарен национализъм. Ето защо – обобщиха възраженията – можело да се изчака и да се празнува не 1350 години през 2031, а направо 1400 години през 2032. Изглежда възраженията не са прочели целия списък с предложение за отбелязване на важни събития, защото той завършва с точка 9: “1400 години от създаването на Стара Велика България в Европа – 632 г.”.
Никой не е забравен, нищо не е пропуснато!
Пък и защо 681 да е по-комунистическа дата от 632? Споменаването на датите на въстанието на Асен и Петър и на Априлското въстание в учебниците преди 1989 прави ли тези дати “комунистически”?
Причините за избора на 681 и съответно 1350 години е очевиден. Достатъчно е дори единственото съображение, че преди 50 години чествахме (за добро или за зло) 681, даже я бяха изписали на герба, и сега да честваме 632 е някак внезапно и ненужно иновативно. Хората със съображенията, отвъд желанието си да критикуват, трябва да се покажат малко повече традиционалисти поне в този случай. И което е най-важно – амбицията ни трябва да бъде да покажем разликите между тогава (социализма) и сега (т. нар. демокрация) именно по начина, по който осмисляме и отбелязваме дадена дата. Какво се промени в мисленето ни, в самочувствието в идентичността за 50 години? Това е първият важен въпрос, на който трябва да намерим отговор.
Защо историческата памет е важна? И друг път сме казвали, че всеки народ си има нещо като душа и за да бъде пълноценен, са нужни няколко неща – самосъзнание, език, собствена територия, собствена култура и свободата се управлява сам и сам да взима решенията за съдбата си, дори да се окажат болезнени. Историческата памет е необходима за самосъзнанието. Тя е като родовата памет за личността. Не може да не знаеш кой е прадядо ти и да знаеш накъде си тръгнал. Както се казва: ако не знаеш накъде си тръгнал, ще стигнеш другаде. Историческата памет пази събитията, но също така им дава специфична интерпретация, в която се оглеждат ценностите, философията и мирогледът на нацията.
Доволен съм от избора на събития, включени от трите обществени медии в програмата на инициативата “14 века България в Европа”. Този избор показва зрялост и реализъм. Показва уважение към здравия разум и към човешката интелигентност. Ето някои от основните теми:
2024 г. – 1160 години от покръстването на България с приемането на християнството – 864 г.
200 години от “Рибния буквар” на Петър Берон – първия български учебник – 1824 г.
155 години от основаването на Българската академия на науките – 1869 г. (отбелязване в Браила на път за Одеса за XIX Световна среща на българските медии)
2025 г. – 1170 години от създаването на първата българска писменост (глаголицата) от светите братя Кирил и Методий – 855 г.
840 години от създаването на Второто българско царство – 1185 г.
790 години от възстановяването на Българската патриаршия – 1235 г.
140 години от Съединението на България – 1885 г.
2026 г. – 1140 години от идването в България на учениците на светите братя Кирил и Методий и приемането от България на първата българска писменост (глаголицата) – 886 г.
1080 години от Успението на Св. Йоан Рилски – небесния покровител на българския народ – 946 г.
2027 г. – 1100 години от признаването на Българската патриаршия – първата патриаршия след античните в Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим и най-старата народностна църква в Европа – 927 г.
150 години от Априлското въстание – 1876 г.
2028 г. – 1310 години от разгромяването на арабите при Константинопол от хан Тервел – “Спасителят на Европа” – 718 г.
150 години от Освобождението на България от османско иго и създаването на Третото българско царство – 1878 г.
140 години от откриването на Софийския университет “Св. Климент Охридски” – първия университет на България – 1888 г.
120 години от Независимостта на България – 1908 г.
2029 г. – 150 години от приемането на Търновската конституция – 1879 г.
40 години от началото на демократичните промени в България – 1989 г.
2030 г. – 1160 години от обявяването на самостоятелността на българската църква – 870 г.
190 години от издаването на първия превод на новобългарски на Новия завет от Неофит Рилски – 1840 г.
160 години от учредяването на Българската екзархия – 1870 г.
2031 г. – 1350 години от създаването на Първата българска държава – 681 г.
2032 г. – 1400 години от създаването на Стара Велика България в Европа – 632 г.
270 години от написването на “История славянобългарска” от Св. Паисий Хилендарски – 1762 г.
Има и още дати, но предстоят и 8 години, през които ще ги видите. Моля се Богу да успеем да се отърсим от шумния шовинизъм и евтината патриотарщина, подхранвани от псевдоисторици, както е в Македония и (да не забравяме това!) в Гърция. Да не се отдаваме на буйна гордост защото това е грях, а да живеем с тихо достойнство, което никой не може да ни отнеме, докато то почива в Истината.
Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
