„Комуникацията е средството, чрез което хората могат да постигнат разбиране помежду си – не чрез принуда, а чрез аргумент“.
Това са думи на немския философ Юрген Хабермас, който изследва публичната сфера – не чрез популизъм, а чрез модерен прагматизъм. Ако някой трябва да опише тезата на цялостното му творчество, а това е прекалено амбициозна мисия сама по себе си, то тя ще бъде следната:
Всяка положителна промяна в социалната еволюция на човечеството е дошла от непринуден разговор между съмишленици, с халба бира, без показност.
Цялата тази идея стои някъде в ъгъла на разговора ми с Орлин Милчев – познат също като рапъра Атила. Теорията на Хабермас е като прикрит белег за всичко, което той прави. И най-вече — за онова, което отказва да прави.
„Аз съм градско растение“, казва Орлин, който дълго преди да стане водещ на подкаст e друг глас – на сцената, в подземния свят на българския хип-хоп.
„Сериозен съм щом е въпрос за хип хоп / Абаносонова кост, Ноев ковчег срещу потоп / построил съм върху противоречия свои / На сцената съпваш – добре дошъл във моите покои“ — рапира Атила в „Забавен“.
Орлин е човек, който не понася сутрешни блокове. Не заради ранния час, а заради пластмасовия диалог и усмивките, които миришат на евтин лакочистител. Той е режисьор, музикант, човек на дългия разговор, на случайната и неслучайната дума.
