На 4 май 1932 г. мафиотът Ал Капоне, обявен за „обществен враг № 1“ в САЩ, влиза в затвора за единадесет години с присъда за укриване на данъци. Капоне е изпратен в американския затвор в Атланта на 33-годишна възраст. При пристигането си в Атланта, Капоне е официално диагностициран със сифилис и гонорея. Той също така изпитва симптоми на абстиненция от кокаинова зависимост, чиято употреба е перфорирала носната му преграда.
Капоне е компетентен в затворническата си работа да шие подметки на обувки по осем часа на ден, но писмата му са едва свързани.
Той е смятан за слаба личност и толкова неспособен да се справи с тормоза от страна на други затворници, че съкилийникът му, опитният затворник Ред Руденски, се страхува, че Капоне ще получи срив.
Руденски е бил дребен престъпник, свързан с бандата на Капоне, и се е превърнал в негов защитник. Очевидната защита, оказвана от Руденски и други затворници, е предизвикала обвинения от по-неприятелски настроените затворници и е подхранила подозренията, че Капоне е получавал специално отношение. Не са се появили солидни доказателства, но това е част от основанието за преместването на Капоне в наскоро открития федерален затвор Алкатраз край бреговете на Сан Франциско през август 1934 г. На 23 юни 1936 г. Капоне е намушкан и повърхностно ранен от друг затворник от Алкатраз, Джеймс К. Лукас.
Поради доброто му поведение, на Капоне е позволено да свири на банджо в затворническата група на Алкатраз,
Rock Islanders, която е давала редовни неделни концерти за други затворници. В Алкатраз упадъкът на Капоне става все по-очевиден, тъй като невросифилисът прогресивно ерозира умствените му способности; официалната му диагноза сифилис на мозъка е поставена през февруари 1938 г.Той прекарва последната година от присъдата си в Алкатраз в болничното отделение, объркан и дезориентиран. Капоне завършва присъдата си в Алкатраз на 6 януари 1939 г. и е преместен във Федералното поправително заведение на Терминал Айлънд в Калифорния, за да излежи присъдата си за неуважение към съда. Той е освободен условно на 16 ноември 1939 г., след като съпругата му Мей обжалва пред съда, въз основа на намалените му умствени способности.
- Одри Хепбърн
На тази дата през 1929 г. е родена една от най-големите холивудски легенди – английската актриса Одри Хепбърн. Тя е една от малкото актриси, завоювали и четирите най-престижни награди: „Оскар“ (за кино), „Еми“ (за телевизия), „Грами“ (за музика) и „Тони“ (за театър). От 1960 г. има звезда на Холивудската алея на славата. През 1999 г. Американският филмов институт включва Одри Хепбърн под №3 в класацията на най-големите жени звезди на класическото холивудско кино.
Прекарала детството си по времето на нацисткия режим през Втората световна война в Нидерландия,
Одри Хепбърн се посвещава изключително на уроците по балет, преди да реши по-късно да стане актриса. За първи път привлича вниманието с роля в Бродуейската продукция „Джиджи“ (1951). Получава ролята на принцеса Ана във „Ваканция в Рим“ (1953), за която печели наградата на Филмовата академия. Превръща се в една от водещите холивудски актриси през 1950-те и 1960-те години и получава още 4 номинации за Оскар. Сред емблематичните ѝ роли са на Холи Голайтли в „Закуска в Тифани“ (1961) и на Илайза Дулитъл в „Моята прекрасна лейди“ (1964).
През 50-те години на миналия век Хепбърн е разказвач на две радиопрограми за УНИЦЕФ, преразказвайки детски истории от Втората световна война. През 1989 г. Хепбърн е назначена за посланик на добра воля на УНИЦЕФ. При назначаването си тя заявява, че е благодарна за получаването на международна помощ, след като е преживяла германската окупация като дете, и иска да изрази своята благодарност към организацията.
