Черноморската страна проведе осмите си избори за пет години, като българите копнеят за проспериращ живот, на който се радват другите европейци
Българите се явиха в голям брой на националните избори в неделя, демонстрирайки енергията за промяна, която свали правителството с масови протести през декември. Екзитполовете показаха, че избирателите отхвърлят дясноцентристката партия, която доминираше в политиката през последното десетилетие, и гласуват мнозинство за партии, които обещават промяна и борба с корупцията, пише The New York Times в обширен материал, който публикуваме със съкращения.
Бившият президент Румен Радев, лидер на новата коалиция „Прогресивна България“, заяви „безспорна победа“ в коментарите си пред журналисти пред централата на партията си два часа след края на гласуването. Екзитполовете показаха, че неговата коалиция води с около 37 до 38 процента от гласовете, според два екзитполове, публикувани от Alpha Research и агенцията за проучвания на общественото мнение Market Links.
„Това е победа на надеждата над отчаянието, на свободата над страха“, каза той, „победа, бих казал, на морала, защото хората отхвърлиха арогантността на старите партии и не се поддадоха на техните лъжи и манипулации“, заяви Радев.
Партията на бившия премиер Бойко Борисов, „Граждани за европейско развитие на България“ или ГЕРБ, която подаде оставка заради протестите през декември, беше изместена на второ място със значително по-малък дял от гласовете.
А алиансът от либерални опозиционни партии, наречен „Продължаваме промяната — Демократична България“, който оглави протестите през декември, се класира на трето място с 13 до 14 процента.
Избирателната активност се е повишила спрямо предходните години, достигайки над 46%, с което се прекъсва тенденцията на апатия сред електората, уморен от повтарящи се избори, на които активността падна до 34% през 2024 г. В един слънчев пролетен ден в столицата София избирателните секции бяха оживени, като на някои места опашките се простираха по улицата.
„Хората осъзнават, че се нуждаем от нещо ново“, каза Лидия Василева, пенсионирана преподавателка по природни науки в технически университет. „Старите хора трябва да си отидат, защото сме на дъното икономически и хората са ядосани на тази власт.“
Много избиратели заявиха, че не очакват една партия да спечели категорично и че може да има продължителни преговори за сформиране на коалиционно правителство. „Не вярвам, че може да има внезапна промяна от нищото“, каза Стилиян Манолов, изпълнителен директор на обществения транспорт в община София. „Няма магическа пръчка.“
Българите са били свидетели на смяната на множество правителства след падането на комунизма през 1989 г., като повечето са били отхвърлени поради неспособност да постигнат резултати. Общественото недоволство достигна своя връх през последните пет години поради нарастващото усещане, че корумпиран елит управлява безнаказано и че слабите коалиционни правителства не успяват да осъществят обещаните реформи. През февруари беше сформирано служебно правителство.
Бившият боен пилот и командир на българските военновъздушни сили, 62-годишният г-н Радев, е избиран два пъти за президент и се превръща в популярна фигура в страната. Постът президент в България е до голяма степен церемониален, което му позволява да стои настрана от политическите маневри и вътрешни борби в ежедневното управление. Той подаде оставка през януари, за да се присъедини към надпреварата за парламента.
При парламентарната демокрация в България партията с мнозинство от местата в парламента формира правителство, като лидерът на партията често, но не винаги, заема поста министър-председател.
Г-н Радев обеща да се бори с корупцията и да разруши „олигархията“. На митинг в четвъртък вечерта с над 10 000 поддръжници в София, г-н Радев заяви, че партията се стреми да сформира правителство, без да е необходимо да влиза в коалиция с политическите партии, които са били на власт през последното десетилетие.
„Прогресивна България няма да поеме по пътя на предишните сглобени коалиции“, каза той пред аплодираща тълпа. „Не обещаваме чудеса, но обещаваме правила: закон за всички; мир, защото без него всичко останало губи смисъл“, каза той.
Успехът на г-н Радев да вдъхнови толкова бърза вълна от подкрепа отразява разочарованието на много българи, които са се отегчили от предишните лидери. Той предложи широка платформа, която може да се хареса на широк кръг от обществото и да привлече по-старите поколения, консервативните, проруски избиратели и по-младите проевропейски и бизнес общности.
България има дълбоки културни, религиозни и езикови връзки с Русия, каза Първан Симеонов, основателят на социологическата агенция „Мяра“, и откакто започна пълномащабната война в Украйна през 2022 г., политиката в България се промени от дясно срещу ляво на Изток срещу Запад. „Традицията тук, културната традиция, религиозната традиция, е по-скоро свързана с Русия“, каза той, „и Румен Радев говори този език.“
Г-н Радев си спечели репутация на проруски настроен в коментарите и позициите си през деветте години като президент. Наскоро той разкритикува служебното правителство за бързането да подпише споразумение за сигурност с президента на Украйна Володимир Зеленски. Той бе категоричен, че решението на предишното правителство за присъединяване към еврозоната през януари е трябвало да бъде подложено на референдум, заявявайки, че моментът не е бил благоприятен за България.
Но той е попълнил партийната си листа със спортни личности и технократи, които са категорично проевропейски настроени и фокусирани върху икономическото развитие.
„Ние сме много амбициозни хора и много прагматични“, каза 45-годишният Александър Пулев, бивш съветник и кандидат за партията на г-н Радев от индустриалните градове Стара Загора и Шумен, описвайки членовете на новата партия. „Споделихме приоритети за това как да подобрим благосъстоянието на българските граждани. Това е общата тема“, обясни той.
