Българският лев има труден път, съпроводен с доста пречки, отразяващ историческото ни битие от Освобождението до ден днешен, т.е. това, което сме ние. Това каза проф. Пенчо Пенчев, преподавател по стопанска история и ръководител Катедра „Политическа икономия“ в УНСС, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.
Той коментира историческото значение на българската валута в контеста на приемането на еврото като официално разплащателно средство у нас.
„Българският лев не се ражда като национален символ, а се превръща в символ на държавността бавно и често под влиянието на политически интереси“, посочи ученият. Той отбеляза, че историята на валутата разкрива колко чувствителна е паричната сфера и защо всяка реформа оставя дълбоки следи в обществото.
Според него парите са „интимна зона“ за хората и изискват изключително внимателен подход. По думите му връзката между валутата и идентичността не е естествена, а се изгражда с времето. Професорът припомни, че името „лев“ съществува още в Османската империя и не е българско по произход.
Проф. Пенчев отбеляза, че в началото на създаването му левът не е възприеман като национален символ, като в първите години след Освобождението валутата служи предимно като техническа единица за бюджетни разчети. Постепенно, с укрепването на държавата, левът започва да се асоциира с националната идентичност.
„Появата на образи като Христо Ботев върху банкнотите през 20-те години е част от този процес, но не и негово начало“, посочи ученият.
Интересът към старите български монети и банкноти расте с годините, макар и бавно. Професорът припомни, че златните левове от 1894 г. са редки и ценени, а железните стотинки от Втората световна война днес имат стойност именно защото са трудни за запазване.
„Времето придава стойност на това, което някога е изглеждало обикновено“, коментира той. По думите му историята на лева е белязана от тежки инфлационни периоди и болезнени реформи. Проф. Пенчев даде за пример 20-те години на миналия век, когато ограничаването на паричната маса води до истинска парична криза.
„Когато хората не могат да обслужват дълговете си, това не е абстракция, а лична трагедия“, подчерта той и добави, че подобни процеси се наблюдават и след 1944 г., когато реформите фактически изземват спестяванията на населението.
Каква е художествената стойност на българските банкноти? Кои са първите фалшификати на нашите пари? Защо България никога не става член на Латинския монетен съюз? Какви са мотивите страната ни да влезе в еврозоната?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
