Когато Наполеон нахлува в Русия през 1812 г., той повежда най-голямата армия, която Европа е виждала дотогава. На връщане обаче го очаква не враг с мускети и оръдия, а невидими микроби, които се оказват по-смъртоносни от всяко оръжие, пише NBC News.
Изследователи, анализирали ДНК от зъбите на войници, загинали по време на отстъплението от Москва, твърдят, че са открили две болести, които опустошават прославената Велика армия на императора.
„Още от 1812 г. се смята, че тифът е бил най-разпространеното заболяване сред войниците“, казва Николас Раскован, ръководител на отдела по микробна палеогеномика в Института „Пастьор“ и водещ автор на изследването, публикувано в списанието Current Biology.
Чрез техника, известна като „секвениране с пушка“, Раскован и неговият екип успяват да анализират древна ДНК от зъбите на 13 войници, открити край Вилнюс, Литва. Те идентифицират два „досега недокументирани патогена“.
„Потвърдихме наличието на Salmonella enterica, принадлежаща към линията Paratyphi C“, каза той пред NBC News, визирайки бактериите, отговорни за паратифа. Освен това откриват и „Borrelia recurrentis, бактериите, отговорни за рецидивиращата треска“, която предизвиква повтарящи се епизоди на висока температура.
Тези болести процъфтяват в условия, при които хората „са били изложени на изключително лоши санитарни условия и липса на хигиена“, допълва Раскован.
Според изследователите откритията съответстват на историческите описания на симптомите, изпитвани от войниците в армията на Наполеон, като висока температура и диария.
„Правдоподобен сценарий“ за високата смъртност е „комбинация от изтощение, студ и няколко заболявания, включително паратиф и рецидивираща треска, пренасяна от въшки“, пишат учените в изследването. „Макар и да не е непременно фатална, пренасяната от въшки рецидивираща треска може значително да отслаби вече изтощен човек“, добавят те.
За разлика от проучване от 2006 г., което открива следи от бактериите, причиняващи тиф или окопна треска, при четирима души от група от 35, настоящият екип не намира доказателства за тези заболявания.
Раскован обаче отбелязва, че макар по-ранното изследване да е било ограничено от тогавашните технологии, неговите резултати остават валидни. Комбинирани с новите открития, те рисуват по-пълна картина на условията, които опустошават армията на Наполеон.
„Откриването на четири различни патогена при толкова много хора ясно показва, че инфекциозните заболявания са били широко разпространени“, казва той.
Докато войските на Наполеон отстъпват, около 300 000 души намират смъртта си. Изглежда, че дори велик император не може да надвие микроскопичния враг.
