ЧЕСТИТА
ЮБИЛЕЙНА
140-ГОДИШНИНА
ОТ
С Ъ Е Д И Н Е Н И Е Т О
Н А
Б Ъ Л Г А Р И Я !!!
„Верен е Бог, чрез Когото сте призвани за общение със Сина Му Иисуса Христа Господа нашего…, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепление, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.“
(1 Кор. 1:9-10)
На шестия ден от месец септември всяко Господне лето Българско вече 14 десетилетия въздигаме в тържествени помен и почит едничкото най-чисто и най-светло дело на нашия народ – Съединението. Това е триумф на всенародната воля, възсиял от двете страни на Стара планина – нашия древен и непоклатен Балкан – древния Хемус, гдето Северна и Южна България, досèле разкъсани от чужди интереси и във васални на Османската империя зависимости и обвързаности, се прегърнаха в единомислие и единодушие.
През 1885 година две области, различно подвластни на Османския султан (васална страна и автономна територия – еялет), но еднакво жадуващи обща национална и суверенна свобода, извършиха самостоятелен и дерзновен държавотворен акт, достойно записан в скрижалите на историята: Едно движение, Един народ, Една България!
В новоучредената, реконституирана и осветена през 1879 година в старопрестолния Царев-град Търнов Великий Трета Българска държава Съединението остана и до днес единственият общонароден акт на пълно и цялостно национално единение. То се начена на 6-ти септември 1885 г., но бе закалено във вероломната от страна на Белград героична Сръбско-българска война, провокирана от имперска Русия и получи международно признание най-напред на 21 декември 1885 г. чрез Примирието, а сетне и окончателно – на 24 март 1886 г. чрез решенията на Цариградската конференция на Великите сили, утвърдили завинаги Съединението на Княжеството и Източна Румелия в Едната, Единена, Единствена и Единна България.
Негово Сияйно Височество Княз Александър I Батенберг – по Божията милост и по народната воля Княз на българите, изрече паметните слова: „Българският народ сам извърши Съединението!“ Така той не само стана пазител на човека, както вещае значението на самото му величествено име, но и опази и осъществи Идеала на българското единство, за което плати най-висока цена.
Ето тук лежи и най-горчивият урок на нашата история! Не мина и една година, и под руската манипулация и натиск с превратнически кроежи, българите прокудихме от своята съединена земя Княза-Съединител – онзи, който бе положил живота си за България и я бе превърнал в своя вечна Родина. Така върху нашия народ спуснаха сянката на неблагодарността – дамоклиев меч за всички бъдни български поколения.
Като жив свидетел на великата българска страдалческа съдба остана и Гавриил Кръстевич – Генерал-губернатор на Източна Румелия – държавник-патриот, който предпочете Отечеството пред властта и пред имперското, и с тиха мъдрост отвори пътя на героите-съединисти.
Нека споменем с чест и преклонение имената на Захари Стоянов – публицист и организатор на съединисткия процес; на майор Данаил Николаев – „Главният герой на Съединението“ и на безчислените народни чеда, отдали се на епохалното дело из пределите на цялото Съединено Княжество! Те са венецът на Българското възраждане – въплъщението на завета: „В единението е силата!“ Тук е подобаващото място да отбележим и друга важна за страната ни конкретна историческа правда. Основен съставител на Княжеския манифест на Съединението, прогласен от Н. В. Александър I Батенберг е д-р Георги Странски, пловдивският лидер на Съединението и председател на Временното съединистко правителство в Източна Румелия. Петко Каравелов и Драган Цанков са участвали в редакцията и стилистичното изглаждане на Манифеста.
Министър-председателят на Монарха в Княжеството – Петко Каравелов при Съединението не следва изобщо руските инструкции, тъй като Русия е отявлено против акта, а Каравелов не го спира – напротив, утвърждава го веднага, независимо от по-умерените си нереволюционни разбирания за постигане на въжделеното събиране на Южна със Северна България. След войната, която Сърбия започва срещу България, веднага след нейното Съединение, и дипломатическите кризи, то Русия го поставя под силен натиск, но той остава верен на националната кауза и позицията на българската самостоятелност и суверенното право на един Народ независимо да кове съдбините си като държавен субект. Когато дойдè историческият час, Петко Каравелов, макар и интелектуално свързан с Русия, изцяло се оказва по-скоро гарант на българската кауза, отколкото инструмент или маша на чуждата руска имперска политика.
И днес, и всякога не ще забравим и чуждите радетели за нашето дело. Особено място заема Сър Уилям Артър Уайт – посланик на Великобритания в Константинопол (Истанбул), престолен град на Османската империя, който е ревностен застъпник за българската кауза и пламенен приятел на нашата свобода, както и за свободата и независимостта на всички народи по света. Но редом до Лондон застана и Виена – Австро-Унгария, която, противостояща тогава на руските домогвания, видя в българската твърдост хармония на баланс и справедливост, а и нова надежда за естествен и добросъседски ред на Балканите. Без категоричната подкрепа на Великобритания и благосклонното дипломатическо съдействие на Австро-Унгария, международното признание на Съединението би било много по-несигурно. Затова на тези велики сили дължим „емуже чест – чест и емуже дан – дан“.
Ала решаващата дума бе дадена от българската храброст. При Сливница, Драгоман и Пирот младежката ни войска показа пред целия свят, че България е способна да се брани сама и да се увенчае с победа, макар и лишена от чужди покровители.
Днес, когато се изпълват 140 години от Съединението, нека да се вслушаме в апостолското слово: „Едно тяло сме мнозина“ (1 Кор. 12:12)! Защото Съединението не е само спомен или възпоменателно събитие, на което отдаваме еднодневна чест, но най-вече е и вечен завет. Както казва древногръцкия военачалник и историк Тукидид: „Ние трябва да сме единни в делото си, и всеки да е свободен в личния си живот; но в делото за общото благо ние сме задължително призвани да се съединяваме и да ставаме едно.“
О, Български народе!
Бъди единен! Защото в единението ти е твоята сила, а в разединението ти – твоята погибел. Не забравяй никога своя Княз-Съединител, както и помни своя позор на неблагодарност, заради костите на предците ти, които се покоят в земята на Съединена България, но и заради децата си и тяхното задължително благонравно възпитание, та да не би историята да те накаже повторно! Помни, почитай, чествай и възвеличавай делото на народоединителите, за да изпълниш Петата Божия заповед: „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята, която Господ, твоят Бог, ти дава!“ (Изх. 20:12), и върви с вяра и надежда в новата дигитална ера на новото Информационно общество, за да бъде животът ни достоен, просветèн и благоденствен в мир и благоволение!
Архимандрит Дионисий.
