Цветница е християнски празник, посветен на влизането на Иисус Христос в Йерусалим в навечерието на Страстната седмица, поради което е наричан и Вход Господен. Отбелязва се с променлива дата, в неделята седмица преди Великден.
Цветница е и важен български народен празник, както и един от най-популярните именни дни – на хората, чиито имена са свързани по някакъв начин с растителността. Наричан е също Връбница (заради важното място в редица ритуали на върбовите клонки, напомнящи за палмовите клонки, с които Христос е посрещнат в Йерусалим), Куклинден, Цветоносна неделя, Вая, а в западните църкви – Палмова неделя.
Иисус влиза в Йерусалим, заедно с някои от най-видните си ученици, в дните около еврейския празник Пасха (по повод началото на Изхода).
Това става след като е възкресил престоялия 4 дни в гроба Лазар от Витания, брат на сестрите Марта и Мария. Вестта за това чудо вдъхновява много хора (описвани като хиляден народ) да го пресрещнат, докато пътува със свитата си.
Пътят на Иисус и апостолите към столицата на провинцията минава покрай село Витфагия, където той праща двама от апостолите да му доведат вързаната в началото на селото ослица (магарица) и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо им са, да кажат, че това е потребно на Господ. Като научават, че е за него, собствениците им дори с радост се разделят с добичетата. Христос възсяда възрастното животно и яздейки го (в съгласие с пророчествата, засягащи този момент), той влиза тържествено в Йерусалим, което е описано в Новия завет.
Народът, виждайки в него Месията, възторжено размахва палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеят следния химн: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“. Под нозете му вярващите разстилат дрехите си и пръскат маслинови клонки. На това се възпротивяват фарисеите, настоявайки Христос да забрани на хората да го възхваляват по този начин, на което той отвръща: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“. Шествието продължава и минава по Елеонското възвишение до Храма. Дворът му по това време е превърнат в тържище – обменят се пари, тъй като Храмът не приема дарения в масовите римски монети, и се продават нужните за жертвоприношенията в чест на Йехова гълъби. Христос разгонва сборището, по същество произнасяйки първата си проповед в града – че Вторият храм би трябвало да се зачита занапред в ролята му на Божи дом и да не се използва за ничии финансови изгоди. После на място върши ред изцеления на болни и недъгави хора.
Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения или някак свързани с тях:
- Аблен(а) („аблена“ означава планински божур[6]; от името Аблена произлиза името Албена, което Йордан Йовков създава за благозвучие), Аглика, Ахинора (означава дъх на теменуга); името създава Николай Райнов за описание на свой персонаж (царица Ахинора, съпруга на хан Аспарух) в книгата си „Видения от древна България“
- Бегония, Белян(а), Билян(а), Божур(а), Босилка, Босилко
- Бор, Борян(а)
- Венета, Венелин(а), Венец, Венцислав, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Вая, Върбан(а), Върбин(ка)
- Гергин(а), Гроздан(к)а
- Далия (съответства на Гергина), Дафина, Делян(а), Детелин(а), Диляна, Дилян, Дренка
- Ели (от „ела“), Елица, Енчо, Еньо (от „еньовче“)
- Жасмин(а)
- Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(а)
- Ива (име на върба), Иглика
- Калина (име), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Кала, Калин(а), Китка, Клементина,
- Лало, Лалка, Латин(ка), Лиана, Лила, Лили, Лилия, Лилян(а), Лоза(н), Лора (от лаврово дърво – има и мъжки вариант: Лаврентий, Лавр), Люляна
- Магнолия, Малин(а), Маргарит(а) – съществува и англоезична вариация (Дейзи), Минзухар(а), Мирта, Момина (от „момина сълза“)
- Нева, Невен(а), Невян(а), Незабравка
- Орхидея
- Петър(я) (от Петуния), Пламен(а)(от „пламъче“)
- Рали, Ралица, Ренета (от латински – „преродена“), Роза, Розалин(а), Розан(а), Роксана, Росиана, Росен, Росица, Росина, Росна, Ружа
- Синчец, Сиян(а), Смилян(а), Смирна, Стефан/и(я) (от гръцки – „венец“)
- Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка)
- Фидан(ка)
- Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цвете, Цветелин(а), Цветин(а), Цветка, Цено, Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветимир, Цветомила.
- Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмин(а) – вариант на Жасмин(а)
