Как изчезва Александрийската библиотека

Ако търсим злодея, сложил край на това хранилище на човешкото познание, много по-вероятно е библиотеката да е била унищожена от армии книжни червеи, а не от нахлули подпалвачи.

Библиотеката е основана от династията на Птолемеите, но не е ясно дали заслугата принадлежи на Птолемей I, или на сина му Птолемей II. Птолемей I е един от най-коравите пълководци на Александър, но това не означава, че „трябва да бъде смятан за невеж глупак“, казва Багнал. „В края на краищата той написва книга, която според други хора е сред най-добрите разкази за Александър.“ Синът му Птолемей II има грандиозна културна програма, но се ползва и с неособено завидна репутация. „Обичал виното, жените и песните, а дворът му бил пълен с хора на изкуството и културата, много от които били ласкатели.“ И в двата случая според най-ранния известен източник – „Писмото на Аристей“ от II век пр.н.е. – идеята за библиотеката може да е дошла от Деметрий Фалерски, бивш ученик на Аристотел, намерил убежище в двора на Птолемеите. Самата библиотека е завършена едва при управлението на Птолемей II.

За библиотеката знаем обезсърчаващо малко. Вероятно се е помещавала в Мусейона – по-голяма религиозна институция, посветена на музите. Гръцкият географ Страбон споменава, че Мусейонът се намирал зад стените на царския дворец. Това би означавало, че е бил разположен върху тесния полуостров срещу остров Фарос, от другата страна на Голямото пристанище. Оценките за фонда на библиотеката варират от 40 000 до 900 000 произведения, всички записани върху папирусови свитъци. Една пиеса на Еврипид не би запълнила цял свитък, докато други произведения като Омировата „Илиада“ биха заели няколко. Затова не можем да приемем, че един свитък е съответствал на едно произведение. Успехът на библиотеката води до създаването на филиална библиотека, известна като Серапеума, където според източниците се съхранявали още 40 000 свитъка.

Когато попитах Багнал колко голяма би била библиотека със 700 000 папирусови свитъка, той отговори, че всичко зависи от начина на съхранението им. Ако са използвали познатите от други места в древността рафтове с отделения с размери 30 на 30 см, наподобяващи тези във винарските изби, във всяко отделение са можели да се поберат по десет свитъка – или общо сто на квадратен метър. Рафтовете можели да се подреждат един върху друг, за да се пести място, а към единия край на всеки свитък бил прикрепян етикет, по който да бъде разпознаван. В крайна сметка, допълва Багнал, за библиотеката били достатъчни „две стаи с прилични размери“. Ако обаче са използвани други начини за съхранение, необходимото пространство би било значително по-голямо.

„Когато хората мислят за библиотеката, първото, което им идва наум, е, че тя е била символ на гръцкото познание – казва Александра Шулц, специалист по класическа древност в колежа „Дартмут“, която работи върху история на библиотеките в гръцкия и римския свят. – Но второто, за което се сещат – понякога дори преди първото – е, че библиотеката е била унищожена.“

Най-често обвиняваният за унищожаването ѝ, казва Шулц, е Юлий Цезар. През 48 г. пр.н.е., по време на Александрийската война, Цезар пристига в Египет, за да подкрепи Клеопатра срещу брат ѝ Птолемей XIII. В хода на сраженията римските войници подпалват корабите, за да попречат на флотата на Птолемей да отплава. След това огънят се разпространява към други части на града, включително към библиотеката. Сенека пише, че са изгубени 40 000 книги. Плутарх твърди, че е изгоряла цялата библиотека.

Дали този пожар наистина я е унищожил? Възможно е, казва Багнал, но разказите за събитието поставят огъня „на значително разстояние от мястото, където според нас се е намирала библиотеката. Затова не знаем какво точно е изгоряло. Дали е било външно хранилище като онези, които използваме днес? Склад на книжар? Или филиал на библиотеката?“.

Дори нещо да е изгоряло, допълва той, „през по-късния римски период там все още е имало библиотека, така че при Цезар не е било унищожено всичко“.

Вторият възможен подпалвач, казва Шулц, е разгневена тълпа от християнски монаси. Мнозина познават тази версия „заради филма „Агора“ от 2009 г., в който разярената християнска тълпа изгаря библиотеката и убива Хипатия“. Шулц не може да каже откъде произлиза тази теория, но отбелязва, че „тя не идва от Античността“.

Третият основен заподозрян, който днес не е толкова популярен, е арабското завладяване на Египет. Според тази версия „халиф Омар не само наредил библиотеката да бъде подпалена, но и книгите ѝ да се използват като гориво за градските бани в продължение на цели шест месеца“. Това би трябвало да се е случило през VII век, но разказът се появява за първи път в средновековни текстове. „Учените знаят – казва Шулц, – че това по същество е измислена традиция.“

Обвиняемите обаче не се изчерпват с тези трима. Според Шулц множество пълководци и влиятелни водачи са сочени за подпалвачи на библиотеката: Каракала през 215 г. сл.н.е., Аврелиан през 273 г., Диоклециан през 298 г. и Теофил през 391 г. Интересното в тези истории е, че във всеки от случаите твърдението се появява около век след описаното събитие. При Юлий Цезар например обвинението идва от Плутарх 150 години по-късно. „И докато хората преразказват историята, броят на изгубените книги нараства от 40 000 до цялата библиотека. Всичко е мираж.“

Историята обича злодеите, но може би виновникът, когото търсим, не е толкова внушителен, колкото някой римски тиранин. Ами ако е бил нещо далеч по-прозаично – книжни червеи и немарливост?

Дори библиотеката да е изгоряла – частично или изцяло, – това не означава непременно, че някой умишлено е драснал клечката. В древността сградите често се запалвали, а огънят се потушавал трудно. В статия, публикувана през 2002 г., Багнал допуска, че библиотеката може да е западнала заради „бавния пожар“ на небрежността и изоставянето.

Какво означава това? Шулц ме насочи към скорошно изследване на специалистката по класическа древност Кат Ламбърт, което представя доказателства за книжни червеи и разпадащи се книги в Древен Рим. Върху един папирус (P. Ross. Georg. 3.1) е запазено спешно писмо от военен лекар до съпругата му. Той настойчиво я моли да изтупва медицинските му съчинения, за да „ги освободи от праха и ларвите“. В друг фрагмент архивист от Арсиноитския ном в Египет през II век се оплаква, че документите, показани му от помощник, са повредени и проядени от молци. Друг древен автор нарича книгите „обиталища на книжни червеи“.

За да се преборят с вредителите, казва Шулц, „римляните стигали до крайности, за да попречат на книжните червеи да изядат текстовете им“. Те използвали кедрово масло като средство срещу насекоми и петната от него се виждат по ръкописите и до днес. Въпреки това папирусите от прочутата колекция, открита в Оксиринх, Египет, през XIX век, носят следи от прояждане. Проучването на пораженията, причинени от тези книжни червеи, продължава. Анализ от 2017 г. на препис на Евангелието от Лука от XII век, в който са открити екскременти от книжни червеи, позволява на учените да установят, че бръмбари дървояди са снесли яйцата си в дървените части на подвързията.

Книжните червеи имали усърдни съучастници в лицето на мишките, които още древните автори обвинявали, че нагризват книжните колекции. И тези обвинения не са безпочвени. Моята приятелка Анемари Лойендайк, папиролог от Принстънския университет, която е писала за инсектицидите и древните текстове, ми разказа, че когато посетила Оксиринхската колекция в Оксфорд през 2020 г., уредникът ѝ показал костите на мъртъв гризач – вероятно хамстер или мишка, – намерени сред папирусите.

Що се отнася до Александрийската библиотека, „може дори да не се е стигнало дотам“, казва Багнал. „При висока влажност практически всеки органичен материал ще хване плесен, ще мухляса или просто ще изгние.“ Именно затова в опаковките се поставят пакетчета със силикагел. Шулц е съгласна. Според нея вероятно „хората не са преписвали книгите отново и отново“, което означава, „че те просто са се разпаднали“.

Не можем да извършим разкопки на Александрийската библиотека. Ако останките ѝ не са под водата, другото предполагаемо място на полуострова днес е заето от египетските военни. Но знаем, че насекомите, мишките и плесента са били сериозна заплаха за египетските собственици на книжни колекции и че единственият начин текстовете да бъдат опазени е бил да се преписват наново. Знаем също, че III век сл.н.е. е период на военни кризи и финансови сътресения, нарушили финансирането в Римската империя. Като се имат предвид нестабилността и обезценяването на валутата през този период, както и честата смяна на римските префекти, бюджетните съкращения, загубата на служители и множеството възможности за кражби, „не е трудно да си представим как цялото начинание просто се разпада“, казва Багнал.

Това вероятно е бил бавен и постепенен процес и затова не е непременно документиран. Но според Шулц тук се крие важен урок за необходимостта обществените библиотеки да бъдат финансирани и поддържани.

И така, истинският злодей се оказва небрежността. Тя не е толкова вълнуваща, колкото мародерстващите монаси или жадните за власт пълководци, но може да се окаже по-опасна.

Имали ли са римляните календар с пожарникари?

Докато сме на темата за древните пожари, този месец археолозите в Рим съобщиха, че са открили една от седемте станции на вигилите – стражите, изпълнявали ролята на пожарникари в Древен Рим. Находката е направена на хълма Целий, близо до Колизеума. При разкопки във вила „Челимонтана“, проведени под надзора на Министерството на културата като част от Националния план за възстановяване и устойчивост, са разкрити осем впечатляващи помещения от сграда от императорската епоха.

Забележителните мозайки на обекта може да подсказват, че някога това е бил домът на римски аристократ. Сградата обаче се намира близо до мястото, където се предполага, че е била станцията на Пета кохорта на вигилите. Тези пожарникари, които изпълнявали и функциите на нощна полиция, имали казарми из целия град. При предишни разкопки в района са открити малки еднотипни помещения, вероятно използвани като спални за самите стражи. А през 1820 г. при входа на вила „Челимонтана“ са намерени надписи с имената на членове на кохортата. Единствената друга известна казарма на вигилите е тази на Шеста кохорта в Трастевере.

Загадката около масовия гроб в Атика се заплита още повече

През 2016 г. археолози откриват масов гроб в некропола във Фалерон край Атина. Останките на 79 мъже са открити в три отделни редици, като някои от покойниците все още са оковани един за друг. Откритието поражда множество въпроси. Кои са били тези хора? И защо са били убити? Според преобладаващата теория те били хора отвън – военнопленници или нашественици, които, както често се случвало в Античността, били вързани и екзекутирани.

Нов изотопен анализ на зъбите на мъжете, публикуван в последния брой на Journal of Archaeological Science: Reports, показва, че това не е така. Учените сравняват стронциевите изотопи в зъбите на 66 мъже от масовия гроб с тези на близо сто представители на местното население, погребани в района. Резултатите разкриват, че почти всички мъже са били местни и са израснали в Атика – областта около Атина. Само двама от изследваните мъже, изглежда, са дошли от другаде.

След като вече знаем, че са били местни, загадката около смъртта им става още по-дълбока. Изследователският екип, ръководен от Джулиан Стеймър, предполага, че мъжете са се оказали на губещата страна в борба за власт през VII–VI век пр.н.е.