На 18 ноември жителите на Уткягвик, Аляска, видяха слънцето за последен път тази година, с което навлязоха в 65-дневна полярна нощ, в която основният източник на светлина ще бъде Северното сияние.
Малкото градче, известно в миналото като Бароу, се намира на северния край на Аляска, на около 500 км северно от Полярния кръг, което го превръща в най-северното населено място в Северна Америка.
Тази продължителна тъмнина е резултат от наклона на земната ос. Тъй като Северното полукълбо се отдалечава от слънцето в периода между есенното и пролетното равноденствие, дневната светлина намалява все повече на север, като пикът на този процес е около зимното
По време на полярната нощ единствените източници на естествена светлина са слабият сумрак в близост до южния хоризонт и понякога сиянието на Аурора Бореалис (Северното сияние) над главите на жителите.
След залеза на 18 ноември следващият изгрев в Уткягвик ще бъде едва на 22 януари 2026 г.
Условията по време на полярната нощ са екстремни: температурите често падат далеч под нулата по Целзий, а отсъствието на слънцето променя ежедневния ритъм на близо 5000-те жители на градчето.
Тъмнината обаче е временна. С настъпването на пролетта се завръща и светлината, а до средата на май ситуацията се преобръща напълно. Оттогава до началото на август слънцето никога няма да залязва, с което ще започне сезонът на безкрайния ден в Уткягвик – светлият аналог на дългата зимна нощ.
