Юрист: Браншът на бързите кредити сам призна, че заобикаля закона с оскъпяване до 140%

Адв. Мартин Костов с правен анализ по поредния гаф на законодателите

В деня, в който изтича крайният срок за прилагане на новите европейски правила за потребителския кредит, правоприлагането в България остава заложник на масирана лобистка кампания. В своя правен анализ адвокат Мартин Костов разкрива шокиращи признания от страна на самия бранш за бързи кредити, които категорично доказват защо държавата трябва да приеме възможно най-строгите текстове в новия закон.

Анализът идва в критичен момент – от днес (20 ноември 2026 г.) държавите членки на ЕС са длъжни да прилагат Директива (ЕС) 2023/2225. Докато българският парламент закъснява и проектът е едва между първо и второ четене, фирмите за бързи кредити водят кампания, с която плашат, че строгите регулации ще „убият легалния бизнес“ и ще засилят незаконната лихварщина.

В своя коментар адв. Костов цитира публично изказване от 28 октомври на председателя на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране адв. Николай Цветанов, който в национален ефир признава: „Сега имаме един закон, който е създаден, за да бъде заобикалян. Заобикаляме го с всякакви лихви и такси, така че да можем да стигнем разумен размер на оскъпяването.“

Действащият закон поставя границата на 52% ГПР през второто полугодие на 2026 г. Чл. 19, ал. 4 ЗПК я определя на пет пъти законната лихва, а ал. 5 обявява за нищожни клаузите над нея. По чл. 21, ал. 1 нищожни са и клаузите, които имат за цел или резултат заобикаляне на закона. Ако платената гаранция е условие за получаване на кредита при предложените условия, цената ѝ влиза в ГПР. Това следва пряко от решението на Съда на ЕС по C‑337/23, APS Beta Bulgaria.

Разговорът поставя въпрос, който законодателят досега избягва. Какъв смисъл има да се чертае нов таван, ако кредиторът може да остави част от цената под чертата, а останалото да събере през договор с гарант или отделно дружество?

Това са приходи, които могат да се проследят. В проучването на „Активни потребители“ за 15 от най-големите небанкови кредитори лихвите са около една трета от отчетените приходи. Таксите, възнагражденията за поръчителство и неустойките общо са над 60%. Сами по себе си тези числа не установяват нарушение по конкретен договор. Показват колко от цената остава извън погледа, когато сравняваме единствено обявените лихви.

Сметката, която не беше довършена

Ако вземеш 1000 евро и върнеш 1100 след 30 дни, разходът ти е 100 евро, а годишният процент на разходите (ГПР) е около 219%. Затова има смисъл цената да се вижда и в евро. Сметката, която липсваше в студиото, е проста. Днес заем от 1000 евро за 30 дни с едно плащане може да струва най-много около 35 евро. Още в първоначалния проект на властта тази граница беше 200 евро. С предложението между двете четения властта намалява броя на заемите, за които общият таван на ГПР отпада, но за същия заем оставя цената до 200 евро. Разликата е, че сметката за потребителя набъбва със 165 евро за един месец.

При 1000 евро за година на 12 равни вноски днешният таван допуска 245,53 евро разход. По новата формула за същия погасителен план излизат 295,53 евро. Причината е, че сметката започва от 20%, а при изчисляването на дневната надбавка се изваждат 15%. Така се добавят още 50 евро. Дори властта да поправи формулата, първият месец пак може да струва 200 евро.

Общият таван на ГПР трябва да важи за всички заеми. Таванът в евро има смисъл като допълнителна защита и трябва да се прилага, когато дава по-ниска цена. Ако едната граница е 35 евро, а другата 200, човекът трябва да плати най-много 35.

Британският пример, разказан наполовина

В студиото Великобритания беше посочена като пример за абсолютен таван от 100%. Британският регулатор FCA действително го въвежда от 2 януари 2015 г. за краткосрочните високоразходни кредити. Към него има още ограничения, без които цифрата в разговора подвежда.

Правилата на FCA ограничават редовните лихви и такси до 0,8% на ден върху непогасената главница. При едно плащане след 30 дни това означава най-много 24%. Таксата при неизпълнение е до 15 паунда. Общият таван от 100% включва начисленията при забава. Той спира натрупването им и след като потребителят е спрял да плаща.

От бранша обаче възразяват именно срещу включването на забавата в общия лимит. Действащият ЗПК изключва разходите при неизпълнение от ГПР, но чл. 33 ограничава обезщетението за забава до законната лихва. Британският пример показва как отделен общ лимит може да спре натрупването. Има и отговор на заплахата за лихварите. Прегледът на FCA от 2017 г. отчита свиване на пазара още през 2014 г. и известно възстановяване след 2015 г. Регулаторът не намира убедителни данни, че отказаните клиенти масово са отишли при незаконни кредитори.

„Безумието“ на нищожността

От брашна наркоха нищожността при нарушена оценка на кредитоспособността „абсолютно безумие от правна гледна точка“. Според него тя ще доведе до лавина от дела. Това е аргумент да се уточни кое нарушение води до недействителност.

Чл. 18, пар. 6 от директивата допуска отпускане на кредит само при оценка, че потребителят вероятно ще може да плаща. Чл. 44 оставя избора на санкция на държавата и изисква тя да е ефективна, пропорционална и възпираща. По C‑755/22, Nárokuj Съдът на ЕС допуска недействителност и загуба на договорната лихва дори когато договорът е изпълнен и потребителят не е претърпял вреда.

По чл. 22 и 23 ЗПК връщането само на чистата стойност на кредита вече е последица при определени нарушения на формата и съдържанието. Сега въпросът е дали кредиторът ще запази договорната лихва, когато отпусне кредит без оценка или въпреки отрицателния ѝ резултат. И в двата случая законът трябва да предвиди гражданска последица.

Едно предложение на „Продължаваме промяната“ дава проверим критерий. Вноските по всички кредити, включително новия, не трябва да надхвърлят 40% от нетния доход, а остатъкът трябва да покрива линията на бедност, увеличена според издържаните лица. Доходът се осреднява за три месеца, а при колебание над 20% се гледат 12. ГЕРБ-СДС предлага друга конструкция: над 40% оценката се смята за отрицателна до доказване на противното. Това са текстовете, по които може да се води спор за предвидимостта.

Къде държавата наистина греши

Упрекът за достъпа до данни е основателен. От 27 март 2026 г. чл. 25, ал. 5 от Закона за НАП дава на банките и клоновете на чуждестранните банки законово основание да получават чрез RegiX данни за заетостта и осигуряването за целите на оценката. Небанковият кредитор няма същия достъп по тази разпоредба. Ако искаме от него да установи дохода, трябва да му дадем начин да го провери.

Едно от предложенията предвижда обобщени електронни справки от НАП, НОИ и общините, ограничени до конкретното заявление, с регистриране на всяко запитване. Чл. 19, пар. 2 от директивата поставя достъпа до базите за кредитоспособност под две условия: надзор и спазване на правилата за защита на личните данни. Справката за осигурителния доход е част от проверката. Кредиторът трябва да може да установи и нетния доход, спрямо който се изчисляват 40-те процента.

Лихварите

Ако страхът е, че след ограничаването на цената хората ще отидат при лихварите, депутатите трябва да погледнат и Наказателния кодекс. Според Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2024 г. на ВКС отпускането по занятие на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не съставлява банкова дейност по чл. 252, ал. 1 НК. Само на това основание деецът не може да бъде наказан по този състав.

В проекта на доклад ГЕРБ-СДС предлага нов чл. 252а НК за онзи, който използва чуждата нужда и уговаря или получава явно несъразмерна облага срещу заем. Основният състав предвижда до пет години лишаване от свобода и глоба. При квалифицирани случаи, включително запис на заповед за облагата, ипотека върху жилище или задържан документ за самоличност, наказанието е от една до осем години и глоба. Облагата в рамките на приложимия законов таван е изключена от преценката за явно несъответствие. Точно този текст заслужаваше място в разговор, започнал с гаражите до казината.

Какво трябва да се гласува

Общият таван на ГПР трябва да важи за всички потребителски кредити. За малките заеми може да има и таван в евро, когато дава по-ниска цена. Цената на задължителните услуги трябва да влиза в сметката, включително когато парите отиват при друго дружество. Отделна крайна граница трябва да спира натрупването на дълга при забава. За отпускането на кредит без оценка или въпреки отрицателния ѝ резултат трябва да има гражданска последица, подкрепена с ясни критерии и проверими данни.

Честният кредитор има интерес конкурентът му да показва цялата цена. Когато председателят на браншовата асоциация казва пред камера как днешният закон се заобикаля, депутатите вече знаят къде да гледат. Ако гласуват 200 евро за заем, чиято цена днес е ограничена до 35, това ще е техен избор. Трябва да го обяснят на хората, които ще платят разликата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *