Пеньо Митев Пенев е български поет

Пеньо Митев Пенев е български поет, наричан често „Поетът с ватенката“. Животът му е изтъкан от премеждия, разочарования и трудности. Страда от хронична депресия (възможно е и биполярно разстройство), а в последните години от живота си и от алкохолизъм. Негов кумир е Владимир Маяковски. Много факти от живота и смъртта му остават в тайна дълги години, за да се използва неговото име от пропагандата като символ на комунистическата борба.

Роден е на 7 май 1930 г. в с. Добромирка, Севлиевско. Учи в гимназия в Севлиево. Участва в бригадирското движение в Димитровград, при строежа на язовир Росица, като става негов бард, пишейки едни от най-романтичните и възторжени стихове за „новия живот“, близки по звучене до най-добрите стихотворения на Никола Вапцаров. Работи като журналист във в. „Димитровградска правда“. По-късно е редактор във в. „Стършел“. За пръв път печата през 1947 г. Автор е на стихосбирките „Добро утро, хора!“ (1956 г.), единствената стихосбирка, която излиза приживе, „Ние от двадесетия век. Димитровград. Стихотворения“ (1959) и „Стихотворения“ (1961) (посмъртно).

След много житейски изпитания и тежка депресия Пеньо Пенев се самоубива в нощта на 26 срещу 27 април 1959 г. в хотелска стая №118 на хотел „Москва“ в Димитровград. В нарочно предсмъртно писмо до Началника на Окръжното управление на милицията в града Пенев снема отговорността за своята смърт от своите близки и познати. Въпреки това по-късно става ясно, че поетът е силно разочарован от реалността. Самият той в последните години на своя живот тъне в нищета, като няма средства за лечението на своето непризнато дете и продължава от идването си в града да живее в тясна квартира на Жилфонд под наем.[1]

Има два брака и един син.

  • „Добро утро, хора!“ – 1956
  • „Ние от двадесетия век“ – 1959
  • „Стихотворения“ – 1960 (1962)
  • „Стихотворения“ –1963 (1970)
  • „Когато се наливаха основите“ – 1965 (1967, 1968, 1969, 1972, 1973, 1975, 1979, 1985)
  • „Стихотворения. Библиотека за ученика“ – 1960
  • „Дни на проверка“ – поема, 1969
  • „За вас, потомци“ – 1969
  • „Дни върху приклада. Войнишки дневник в стихове и писма“ – 1972
  • „Избрани стихотворения“ – 1980
  • „Стихотворения“ – 1981 (1990)

 

 

 

https://bg.wikipedia.org/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.