Боян Ангелов

Боян Ангелов Иванов е български писател.

Роден е на 27 август 1955 г. в Панагюрище[1] Завършва Философия и Българска филология в Софийския държавен университет. Печели аспирантура в Института за философски изследвания при БАН и през 1992 г. получава научната и образователна степен доктор след защитен докторат.

Работи като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. От 1990 до 2002 г. е главен редактор на сп. „Читалище“. Бил е зам.-председател на Съюза на народните читалища, след това – председател на фондация „Читалище-1870“, издател на сп. „Читалище“. От 1998 до 2005 г. живее и работи в Швейцария, където завършва антропософска педагогика и социална психология с признат докторат, преподавал и специализирал в областта на гьотеанистиката, антропософската естетика, историята на философията, социалната и педагогическа психология. От края на 2012 г. е директор на издателство „Български писател“. От юни 2014 г. е председател на Съюза на българските писатели.[1]

Член е на Съюза на българските журналисти.[1]

Негови творби като самостоятелни книги или участия в сборници и периодични издания са превеждани на редица езици: руски, английски, френски, немски, украински, чешки, полски, унгарски, сърбохърватски, гръцки, испански, италиански, турски, китайски, фламандски, норвежки, японски, арабски и др. Превежда от немски, руски, френски и гръцки език.[1]

Член е на Националния съвет на Българската социалистическа партия.[2]

  • Носител на Националната награда за поезия „Яворов и морето“ в Поморие (2008)
  • Носител на Международната литературна награда „Гогол“, учредена от медия клуба в Чернигов със съдействието на Националния съюз на писателите на Украйна (2014, заедно с Елка Няголова и Димитър Христов, както и още 11 украински литератори и бизнесмени)[3]
  • Носител на Международната литературна награда „Григорий Сковорода“ (Украйна, 2015, наред с Елка Няголова и още 8 литератори)[4]
  • Носител на Националната награда за литературна критика на Министерство на културата и Община Панагюрище „Нешо Бончев“ (2014)[5]
  • Носител (заедно с Румен Денев) на Националната награда за патриотична поезия „Иван Нивянин“ в Борован (2014)[6][7]
  • Носител на Международната литературна награда „Книжовен Дедал“ (Македония, 2015)
  • Носител е на Националната награда за литература „Захарий Стоянов“, учредена от едноименното издателство (2016)[8][9][10]
  • Носител е на Националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ (2016)[11][12][13]
  • Носител е на Националната литературна награда за поезия „Слав Хр. Караславов“ (2017)[14]
  • През 2017 г. е номиниран от дружествата на писателите в Пазарджик и Хасково към Съюза на българските писатели за наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ на Община Сливен[15], но за носител е избран актьорът Ивайло Христов[16].
  • Носител на Националната литературна награда „Богдан Овесянин“ в Стрелча (2018)[17][18]
  • Първи носител на Националната награда за литература „Христо Смирненски“, учредена от Българската социалистическа партия и Съюза на българските писатели (2019)[19]
  • Поезия на български език

    • „А върху ножа – детелина“ – издателство „Народна младеж“, 1985
    • „Животът остава“ – издателство „Народна младеж“, 1989
    • „Разрушение на естетиката“ – издателство „Сателит-55“, 1990
    • „Тиара“ – издателство „Читалище“, 1991
    • „А момичета светят от смях“ – издателство „Рал колобър“, 1994
    • „Делтата на другия живот“ – издателство „Богианна“, 1995
    • „Скали от вятър“ – издателство „Богианна“, 1997
    • „Еос“ – издателство „Български писател“, 1998
    • „Помилване“ – издателство „Богианна“, 2002
    • „Цветовете на тъгата“ – издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2003
    • „Протагонистика“ – издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2005
    • „Поетеон“ – огледални хайку – издателство „Богианна“, 2005
    • „Пристанище в средата на душата“ – издателство „Фондация Читалище 1870“, 2005
    • „Съзерцание“ – издателство „Богианна“, 2006
    • „Византийска мозайка“ – издателство „Български писател“, 2008
    • „Отрицание на отрицанието“ – издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2009
    • „Ъндърграунд“ – издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2012
    • „Разговор с мълчанието“ – издателство „Богианна“, 2012
    • „Хълмовете нямат полумрак“ – издателство „Български писател“, 2013
    • „59 отстояния“ – издателство „Български писател“, 2014
    • „Далнина“ – издателство „Захарий Стоянов“, 2015
    • „Едикула“ – издателство „Богианна“, 2016
    • „Поледица“ – издателство „Захарий Стоянов“, 2016
    • „Помръкнала е реката“ – издателство „Български писател“, 2017
    • „В сянката на хоругвите“ – издателство „Захарий Стоянов“, 2017
    • „Последна риза“ – издателство „Захарий Стоянов“, 2018
    • „Почти на поглед“ – издателство „Богианна“, 2019
    • „Реставрация на обелиска“ – издателство „Захарий Стоянов“, 2019
  • Образът на съвременника в младата българска и съветска поезия“ (монография). Издателство на Отечествения фронт, 1984
  • „Античната философия и Българското възраждане“ (монография). Издателство „Богианна“, 1995
  • „Справедливо е българинът да е българин“ (монография). Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998
  • (в съавторство) „Очи в очи“ (сборник с кратки очерци). Издателство „Мултипринт“, 1998
  • „Виделина“ (монография). Издателство „Богианна“, 2005
  • Енциклопедия „Панагюрище“. Издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2007
  • „Нешо Бончев в контекста на Българското възраждане“ (монография). Издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2009
  • „Светлописите на Черновежд“ (монография). Издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2010
  • Енциклопедия „Възрожденски читалища“. Издателство „Богианна“ (Българо-швейцарска академия), 2011
  • (в съавторство) „Речник на панагюрския говор“. Издателство „Богианна“, 2014
  • „Отблясъци от яснописи“ (есета, отзиви, интервюта). Издателство „Бон“, 2015
  • (в съавторство) „Духовният венец на Панагюрище“ (исторически очерк). Издателство „Богианна“, 2015
  • „Пътища от думи“ (статии, есета, отзиви). Издателство „Богианна“, 2017
  • „Марин Дринов“ (монография). Издателство „Захарий Стоянов“, 2020

https://bg.wikipedia.org/

Боян Ангелов

 

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

 

Върли турци съсипаха Кукуш.

Хитри гърци го сториха пепел.

Слушаш песен трагическа, слушаш

как войвода душмани утрепал.

Тези горестни вардарски песни

ги повиват в предсмъртни кошули

и са струни на див буревестник.

Той стъмените угари брули.

Бежанските кервани се влачат

към Балкана с реките му бързи.

Виж, сирачета хилави гвачат

клисав хлебец, омесен със сълзи.

А над Витоша, сънна кокона,

дето все си настъпва полите,

плава облак подобно икона

и от нея дъждецът полита

към града, този стар чорбаджия,

който хърка, сънува и стене…

Щом с мечта си сроден, завържи я

за лъчите, напред устрелени!

Друг да лази по стълбата стръмна

сред лъжата, че все ще е първи.

От Владая на запад се съмна,

а Владая на изток е в кърви!

Спят каверни дълбоки и неми

под лицето, по-жълто от пясък.

Виж, момиче върви с хризантеми

на локалите в мътния  блясък!

Виждаш как ескадронът полита

и се губи в предела далечен,

как Йохан сред мъглата се скита,

от картечния екот привлечен.

В канарите път как се проправя,

ако няма и капчица вяра?

Всичко старо върви към забрава,

ала в новия ден се повтаря.

 

 

 

         54799243_373223396605876_913271232957251584_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.