Стремежът за откриване на археологически музей в града е съчетан през 1911 г. много удачно с идеята на Класното учителско дружество- дома на Алеко Константинов да стане къща музей. Войните от 1912 г. до 1918 г. прекъсват осъществяването на този замисъл, но след тях, в 1919 г. е създаден Комитет за превръщане на родната къща на Алеко Константинов в къща-музей и е изработен устав, който е утвърден от Министерството на народното просвещение със Заповед № 1788 от 2.VІ.1920 г. Инициативният комитет развива много оживена дейност. Идеята за създаване на музей е огласена из цяла България, търси се материална и морална помощ отвсякъде и от всички. В начинанието се включва и Свищовската дружба в София, начело с най- изявените си представители- професорите Иван Шишманов и Георги Данаилов. Именно приятелството между първия и директора на Народния етнографски музей в София – Ст. Л. Костов дава тласък на събирателската работа за бъдещия музей в Свищов. В нея се включва и ст.ас. Евдокия Петева – Филова, немски възпитаник, съпруга на проф. Богдан Филов. Така Софийският музей става своего рода кръстник на Свищовския. Там освен вещи, свързани с живота на Алеко Константинов, се събират етнографски и други предмети.
В издирването ентусиазирано се включват граждани, учители, ученици и членове на археологическото дружество в града.
Замислен на тази по-широка основа, бъдещият музей се оформя с три раздела – „Алеко Константинов”, Етнографски и Археологически.
Дългогодишните очаквания на свищовлии се сбъдват. На 15.05.1926 г., в присъствието на председателя на Народното събрание проф. Ал. Цанков, народни представители, председателя на Комитета за превръщане на дома на Алеко Константинов в къща музей проф. Г. Данаилов, кмета на Свищов Аврам Капитанов и много граждани, министърът на Народното просвещение Никола Найденов открива музея на името на Алеко Константинов и в негова памет. И този път Свищов е сред първите в България. Неговият музей, наред с тези в София, Пловдив и Варна, е един от малкото държавни музеи в страната до 1944 г.
От 1979 г. домът на писателя хуморист Ал. Константинов става мемориален музей. В северната половина на втория етаж е направена впечатляваща възстановка на подредбата в богата търговска къща от втората половина на ХІХ в., каквато безспорно е тази на бащата на Алеко – Иваница х. Константинов. Неслучайно в началото на Руско-турската война от 1877-1878 г. в нея на два пъти отсяда руският император Александър ІІ. Тя е и мястото, избрано за седалище на първото гражданско управление в България, начело с Найден Геров, в което 14-годишният Алеко Константинов е писар.
Оригиналната виенска мебел и предмети на бита и разкоша от онова време неусетно пренасят посетителя на музея в атмосферата на предосвобожденската епоха. В останалата част на етажа чрез снимки, книги, писма и лични вещи са показани човешките, творчески и обществени стремления на писателя.
