Кеворк Таквор Кеворкян (р. 11 септември 1944) е български журналист и публицист от арменски произход.[1]
Произход и образование
Роден е в Сливен. Между 1965 и 1970 г. следва право в Софийския университет.
Кариера в печата и телевизията
Редактор в отдел „Критика“ (1971 – 1972) и наблюдател във в „Литературен фронт“ (1982 – 1988).
Коментатор (1973), наблюдател (1981) и програмен директор (1990) в Българската национална телевизия. Автор и водещ на програма „Информационен дневник Неделя“ (1976 – 1978). Съавтор и водещ на програма „Всяка неделя“, най-популярното предаване в историята на БНТ (излъчвано 1979 – 1990, 1993 – 1999 като копродукция, 2002 – 2005 като външна продукция, 2012 – 2014 като продукция на Нова телевизия). Разговаря – чрез телевизионни мостове от различни краища на света – с много световни знаменитости. „Всяка неделя“ е най-популярната програма в историята на Българската национална телевизия.[2][3][4][5][6][7] „Всяка неделя“ с годините се превръща в трибуна на инакомислието и утвърждава нов стил в журналистиката. [8][9][10][11] Във „Всяка неделя“ се разгаря и най-големия медиен скандал в годините на тоталитаризма – след интервю с академик Николай Амосов, който, предизвикан от Кеворкян, заявява, че най-фалшивият лозунг е „Пролетарии от всички страни, обединявайте се“. Вестник „Работническо дело“, орган на ЦК на БКП, пише, че Кеворкян „окончателно е нагазил в блатото на антикомунизма“. Скоро след това програмата е спряна. Възстановена е след промяната на 10 ноември 1989 г. [12] Няколко месеца по-късно, заради агресивните атаки на БСП срещу „Всяка неделя“, Кеворкян иска „Вот на доверие“ от публиката и получава подкрепата на над 480 хиляди зрители.[13]
Други медийни проекти
Автор на седмичната рубрика на в „Труд“ „Приказки за телевизията“ (2006). Издател на списание „Всяка неделя“ (1990 – 1993), основател на издателство „Зодиак – ВН“ и други.
От 2011 година е автор на седмична коментарна рубрика във в. „Стандарт“, от 2012 година и на седмична рубрика във в. „Преса“.
Обществена работа и дарителство
Основател и председател на Българското сдружение за честни избори и граждански права (1990) – международна награда „Маршал“, присъдена от Бил Клинтън и Тони Блеър. Създава всенародно движение и възстановява десетки войнишки паметници.
На два пъти със собствени средства възстановява паметника на Яворов.[14]
С решения № 54 от 26.11.2008 г. и № 111 от 17.02.2010 г. на Комисията по досиетата се открива, че Кеворкян е сътрудничил на ДС в качеството си на агент[15], като през юни 1990 г. е предложено личното му дело да бъде унищожено.
Книги
Автор е на книгите „Събеседник по желание“ (т.1 – 3, 1981 – 1987), „15 срещи“ (1982), „Личности“ (1989), „Срещи със Симеон Втори“ (1990), „Легендата и нейните герои“ (т. 1 – 3, 2005), „Кеворк проговаря. Необичайни срещи“ (2008), „Кеворк проговаря. Тайните дневници“ (2008), „Тайните на телевизията“ (2009), „Кеворкизми“ (2012), „Плевнелиев – президентът натрапник“ (2017), „История за Личности и буболечки“ (2018) и др.
През 2003 г. издателство „Захарий Стоянов“ публикува книга на Антон Стефанов със 77 свидетелства на най-известни български интелектуалци и публични личности за Кеворк Кеворкян и „Всяка неделя“.[16]
Награди
През 2018 г. получава специалната награда на Съюза на българските журналисти „Йосиф Хербст“ – за цялостен принос в журналистиката.[17]
