82% от българските тийнейджъри са пили алкохол, 7,1% са пушили трева през последния месец

Пиенето и пушенето при тийнейджърите – 15-16-годишните ученици, намаляват, но рисковата употреба на канабис и новите поведения на зависимост будят загриженост, наблюдават се и нови идеи за употребата на електронни цигари. 11% от българските ученици са залагали пари през последната година. България е страната с най-висок относителен дял – 22%, сред играещите игри 6 и повече часа в неучебни дни.

Тези изводи са описани в доклада на Европейския училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD).

Проучването, осъществено в партньорство с Европейската агенция за наркотиците (EMCDDA), се основава на представителни изследвания в 35 европейски държави, включително 25 страни-членки на ЕС. Докладът обхваща и България, като проучването у нас е проведено от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и Националния център по наркомании (чрез Националния фокусен център), вече част от НЦОЗА.

Употребата на алкохол остава висока сред подрастващите в Европа, като средно над три четвърти (79%) от учениците са употребявали алкохол през живота си – 82% от българските ученици, и почти половината (47%) от европейските и малко повече от половината от българските (53%) – през последния месец, което се приема за „настояща употреба“. За щастие, данните за тенденциите показват сравнително постоянен спад, като нивата сега са по-ниски в сравнение с 2003 година, когато и двата показателя достигнаха пик – съответно 91% и 63% (88% и 65% за България).

Разпространението на „тежкото епизодично пиене“ достигна най-ниското си ниво в проучването през 2019 г. (34% за страните от ESPAD, 42% за България), след пик през 2007 г. (43% за ESPAD и 47% за България). Данните показват, че разликата между половете в разпространението на този модел на употреба на алкохол се е стеснила с времето – момчета 36% ESPAD, 39% България; момичета 34% ESPAD, 44% България.

Експертите, работили по доклада, заключват, че промените в регулациите за употребата на алкохол на национално ниво може да са допринесли за намаляването ѝ сред младите хора.

Положителни тенденции се наблюдават и по отношение на пушенето на тийнейджърите на фона на политическите мерки относно употребата на тютюневи изделия, въведени през последните две десетилетия.

Въпреки, че нашата страна също следва тенденциите за намаляване на тютюнопушенето сред учениците, България е на второ място след Словакия по ранно започване на ежедневната употреба на цигари и на първо място по ежедневна употреба сред 16-годишните.

Новите данни разкриват високо разпространение на пушенето на електронни цигари – 40% за употреба през целия живот и 14% за употребата през последния месец, като тези, които никога не са пушили цигари, отчитат по-високи нива на това поведение от „случайните пушачи“ и „редовните пушачи“.

В България електронните цигари също са добили популярност и данните показват, че българските ученици са на шесто място по ранно начало на употребата им.

Експертите уточняват, че, въпреки че проучването не изследва съдържанието на електронните цигари, вероятно е голяма част от тези устройства да включват никотин и общата употреба на никотин в юношеска възраст може да се увеличава отново. Този въпрос изисква по-нататъшно изследване предвид потенциалните последствия по отношение на общественото здраве.

Проучването показва, че средно 1 на 6 ученици (17%) съобщават, че са използвали незаконни наркотични вещества поне веднъж в живота си, като нивата варират значително в отделните страни.

България е една от страните, при която се наблюдава значително намаление на употребата на някакво наркотично вещество поне веднъж в живота спрямо предишното проучване – от 30% през 2015 г. на 19% през 2019 г.

Канабисът все още е наркотичното вещество, което най-често се използва от учениците в страните от ESPAD.

Средно 16% от анкетираните съобщават, че са употребявали канабис поне веднъж в живота си, 7,1% съобщават за употреба през последния месец.

В България употребата на канабис поне веднъж в живота (17%) е малко над средната за Европа, като настоящата употреба – през последните 30 дни, на канабис съвпада със средното европейско ниво – 7,1%.

Прави впечатление, че за България относителният дял на момичетата лека превишава относителния дял на момчетата по показателя „употреба на канабис поне веднъж в живота“ – нещо, което се отчита в само още две европейски страни – Словакия и Малта. През последните 30 дни пушенето на канабис при момчетата е по-високо – 8,0%, отколкото при момичетата – 6,2%.

Високорисковата употреба на канабис, изследвана през 2019 г. за първи път във всички участващи държави в проучването, разкрива, че средно 4% от анкетираните са попаднали в тази категория и са потенциално изложени на риск от развитие на проблеми, свързани с канабиса. Разбирането и наблюдението на това явление е важно за формулирането на политики за превенция. В България оценката за високорисковата употреба на канабис – 4,9%, е малко над средната за Европа, като на по-голям риск от развитие на проблеми, свързани с канабис са изложени момичетата.

Немедицинската употреба сред подрастващите на отпускани с рецепта лекарства остава проблем. Така например 6,6% от анкетираните съобщават, че са използвали през живота си транквиланти или успокоителни, а 4% болкоуспокояващи, „за да се надрусат“. България е една от страните, в които учениците най-малко употребяват лекарства без лекарско предписание с цел дрогиране – 4,3%.

Средно 3,4% от учениците в Европа съобщават, че са използвали нови психоактивни вещества през живота си – амфетамин, екстази, кокаин или LSD поотделно.

България е под средното европейско ниво на употреба сред учениците на нови психоактивни вещества, но е над средното по отношение на употребата на синтетични канабиноиди – 4,3%, и синтетични катинони – 1,8%.

Почти всички употребяващи нови психоактивни вещества имат употреба на повече от едно вещество (употребяващи са и на алкохол, канабис и стимуланти). Продължаващата поява на употреба на нови психоактивни вещества и на полиупотреба на вещества сред потребителите на нови психоактивни вещества подчертава необходимостта от внимателно наблюдение.

Хазарт, игри и социални медии – необходимост от внимание

Според доклада: „Високата степен на нормализиране на хазарта сред обществото и културата на залагане в семейна среда са признати за важни двигатели за настъплението на хазарта и навлизането на младите хора в проблемен хазарт“. Резултатите от ESPAD за 2019 г. показват, че хазартът за пари се е превърнал в популярна дейност сред учениците в Европа, като 22% от анкетираните съобщават за залагане в поне една игра през последните 12 месеца – предимно лотарии. Около 7,9% от учениците са залагали онлайн за пари през този период.

България е над средното европейско ниво по участие на учениците поне веднъж в хазартни игри в последните 12 месеца, като единствено при участието в залагания на спорт е малко под средното европейско ниво. 11% от българските ученици са участвали поне веднъж през последната година в онлайн залагания за пари.

Инструментът за скрининг, използван в проучването за оценка на проблемния хазарт, разкрива, че средно 5% от учениците от ESPAD, които са залагали през последните 12 месеца, попадат в тази категория. За България този дял е 7,4%.

В доклада се казва още, че през последните две десетилетия с нарастващото разпространение на смартфоните и таблетите, игрите стават все по-популярни и все по-често се играят на тези устройства. Около 60% от анкетираните съобщават, че са играли дигитални игри в обикновен учебен ден през последния месец – 69% в неучебен ден. В повечето страни момчетата прекарват два пъти по-дълго време, играейки игри, отколкото момичетата.

България е страната с най-висок относителен дял – 22%, сред играещите игри 6 и повече часа в неучебни дни.

Около 94% от анкетираните съобщават, че са използвали социални медии през последната седмица. Потребителите прекарват средно 2-3 часа в социалните медии в обикновен учебен ден, като времето се увеличава до 6 или повече часа в неучебни дни. В повечето страни момичетата съобщават, че използват социални медии в неучебни дни по-често от момчетата.

България е една от страните с най-висок относителен дял на учениците, които не използват социални медии – 15% в учебни дни и 10% в неучебни дни, но в същото време е и сред страните с най-висок относителен дял на учениците, които са ползвали социални медии 6 и повече часа на ден през последните 7 дни. /БГНЕС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.