Най-популярните стереотипи за милениалите са, че те са поколението, харчещо парите си за веган тост с авокадо, живее под един покрив с родителите си и протестира срещу замърсяването и тежките индустрии.
Много от представителите му обаче ще ви кажат, че това съвсем не е вярно, и то с основателна причина. Всъщност, поколенията са много по-различни от стереотипите за тях, особено като се има предвид колко многобройни са милениалите, пише Fortune.
Според Pew Research Center, хората в групата между 28-43 години са поколение, определено от икономическите събития, обхващащи балона на дотком, Голямата рецесия и появата на социалните медии. Но това на колко години са били, когато тези събития са се случили, зависи от периода, в който са родени – между 1981 и 1996 г.
Макар да има спорове дали микропоколенията или поколенията като цяло подлежат на класификация, не може да се отрече, че при милениалите има подгрупи с различен опит в бизнеса и културата.
1994-1996 г. Заклещените милениали
Най-младите милениуми имат много общо с най-възрастните, тъй като и двете групи са на границата на две поколения, често наричани „cuspers“.
Групата от средата на 90-те години е наречена Zillennials, тъй като се намира между дигиталните пионери на милениалите и дигиталните аборигени от Поколението Z.
Но Дорси казва, че те не се идентифицират с милениалите или с Поколението Z, тъй като много от тях дори не помнят 11 септември 2001 г. Това придава на групата предизвикателна идентичност, добавя той: „Те се чувстват сякаш има нещо като мост или са заклещени между тези два свята“.
Но подобно на по-възрастните в поколението, това създава възможност да развият уникални характеристики, които да окажат влияние на работното място.
Ето защо се оказват на ръководни и лидерски позиции, „тъй като са свикнали да бъдат мост между хората“, допълва експертът.
