2020 – месеци на хаос и скандали

Никой не очакваше 2020 г. да преобърне представите ни за комуникация, да промени работния и празничния ни режим. Но се наложи да се адаптираме. Във време на криза правителството би трябвало да изглежда стабилно и да действа прогнозируемо. Единственото прогнозируемо за ГЕРБ се оказа постоянната смяна на мнения, която сме виждали и преди. Този път обаче имаше много хаос и неубедителност в мерките за справяне с КОВИД-19. Вместо да успокоят хората и да представят ясен план, управляващите продължаваха да действат на принципа „проба-грешка“ и постоянно променяха забраните и мерките. Важни решения, засягащи хиляди човешки съдби, се взимаха в 6 без 10 и не оставяха възможност на бизнеса да реагира, а хората да се подготвят. На моменти кабинетът развързваше кесията – постановленията на Министерския съвет разкриха, че държавният бюджет поне привидно може да е

 

бездънна касичка

 

захранваща „послушни наши“ общини, а от време на време и „не наши“ за малко цвят.

А проблемите продължават да стоят нерешени. В началото на годината невиждана криза удари Перник – остана без вода. Оказа се, че предишната управа е знаела какво се задава, но не е направила нищо. Търсейки виновника, прокуратурата стигна до екоминистъра Нено Димов. Той получи обвинение и остана в следствения арест три месеца. Новият екоминистър Емил Димитров предвеща още водни кризи заради пресъхнали язовири и бездействието на предшествениците му и институциите. След разговор с Борисов обаче кресчендото му замлъкна.

В икономическата криза, последвала коронавируса, по изпитан обичай властта се опита да запуши зараждащото се недоволство с отпускане на повече пари за определени сектори. Отново

 

без ясен план

 

и сметка. Пари бяха обещани на всички, които са на първа линия в борбата с пандемията. Дори изтощените медици обаче ги получиха със закъснение – едните средства били от ЕС, другите от българския бюджет. Оказа се, че куп държавни ведомства ще вземат 30% увеличение на заплатите, защото са на първа линия срещу заразата. От тази линия обаче бяха изключени полицаите и пожарникарите, за които бяха предвидени само 10 на сто. Униформените също сложиха протестна палатка пред МС и посрещнаха професионалния си празник с национални акции на недоволство. Властта „клекна“ на натиска частично – увеличението на заплатите стана 15%. Полицаите още питат на коя линия са.

Учителите не излязоха на протест, но нещата вървяха натам. Гилдията се раздели за онлайн обучението, родителите – също. Държавата поиска децата да са вкъщи, но не даде варианти на родителите да посрещнат ситуацията адекватно. Половин година образователното министерство така и не осигури необходимата техника, за да са готови учители и деца за очакваното повторно обучение вкъщи.

Протести на земеделци, автомобилни превозвачи, частни и танцови школи, хотелиери и ресторантьори – всички заради хаотичните действия на правителството. Един протест обаче сякаш успя да отърси ГЕРБ и компания от илюзията, че всичко ще им се размине.

 

„Мутри вън“

 

проехтя пред президентството. Думите на държавния глава Румен Радев бяха в подкрепа на хилядите, които преди това избраха да подкрепят „Дондуков“ 2, след като главният прокурор Иван Гешев се прицели в институцията. Президентът отново даде ясна заявка, че предпочита да е на страната на хората, вместо да приглася на ГЕРБ с послушна усмивка, както правеше предшественикът му. Президентът се обяви за опозиция няколко месеца по-рано, когато свали доверието си от правителството.

Държавното обвинение обясни нахлуването в институцията с твърдения, че служители от президентската администрация са замесени в скандал с незаконен внос на боклуци. Акцията бе показна и безпрецедентна. Секретарят на държавния глава Пламен Узунов и съветникът Илия Милушев бяха арестувани. Държавното обвинение разпространи есемеси на Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков. Кореспонденцията обаче повдигна повече въпроси за безпристрастността на прокуратурата и дали не подслушват президента, а Бобоков и днес твърди, че някой се е прицелил в бизнеса му. Васил Божков също се оказа мишена на прокуратурата, която буквално му отне бизнеса с лотарийни билети, иззе и колекцията му от антични предмети. В опит да се защити той изобличи властта, че е влизала в договорки с него.

Акцията на „Дондуков“ 2, възприета като посегателство срещу държавността, изкара на площада стотици, които всеки ден се увеличаваха. Протестиращи

 

поискаха оставките на Гешев, Борисов

 

и правителството. Хора с различни политически и социални възгледи излязоха на улици и площади, а центърът на София бе блокиран цяло лято. В нощта на 2 срещу 3 септември бе обявено „Велико народно въстание“. Напрежението ескалира. Социалните мрежи бяха залети от снимки и видеа, които повдигнаха въпроса дали сред полицаите не са били внедрени охранители и биячи. Протестиращите обявиха, че е имало провокатори и властта се е уплашила, след което се е опитала да смачка недоволството. Събитията от София попаднаха в международния обмен, особено след като се оказа, че има пострадали журналисти. Сблъсъците бяха използвани, за да се отпушат няколко столични кръстовища и да бъдат премахнати палаткови лагери. МВР отрича да е превишило правомощията си, бяха ранени десетки полицаи.

Една от причините за недоволството срещу Борисов са и записите, разпространени в средата на годината. На тях глас, същият като на премиера, обижда председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, заканва се на евродепутатът от „БСП за България“ Елена Йончева, нарежда какво да се случва с активите на ЧЕЗ в България… Появиха се и снимки от премиерската спалня в „Бояна“ с Борисов, който „си спинка сладичко“, по собствените му думи.

 

Пачки с евро, златни кюлчета и револвер

 

се видяха на нощното шкафче на премиера, а той твърди, че това е постановка и тежка конспирация. Заподозря дори президента, който го шпионирал с дрон. В последната си версия пред чуждите медии Борисов обяви, че акцията била дело на българска Мата Хари… Прокуратурата го оневини за твърденията от записите, отказа да се произнесе дали на тях е той (международна експертиза по поръчка на Йончева обаче твърди, че разговорът е автентичен и на него е премиерът). Държавното обвинение отказа да се занимава и с кюлчетата и пачките, а търсеше кой бил снимал. Гешев обаче опита да контрира недоволството срещу себе си, строявайки прокурори и ВСС да пишат декларации в негова защита.

Ако властите у нас дремят за скандалите с премиера, Европа започна да вижда проблемите. Отново тежки доклади от Брюксел за липса на борба с корупцията по високите етажи; отново критики за липса на свобода на медиите; констатации, че няма механизъм за разследване и отчет на главния прокурор… Еврокомисията продължи и мониторинга над България, въпреки обещанията, че това ще приключи.

Сигналите от Европа и набиращият инерция антиправителствен протест накараха ГЕРБ да прибегнат до отвличане на вниманието. Управляващите обявиха, че готвят

 

нова Конституция

 

и искат свикване на Велико Народно събрание. Борисов се зарече, че със свикването на ВНС ще подаде оставка. Прогнозите, че това е само протакане и изместване на неизбежния край на кабинета, се оказаха верни. Проектът бе набързо скалъпен и след порязващите критики срещу него „изгоря“ правосъдният министър Данаил Кирилов, който единствен си призна авторството. Останалите „конституционалисти“ се покриха, ГЕРБ де факто обявиха текста за чернова. Проектът бе преразказ на сегашния основен закон с отхвърляне назад на човешките права. Популистките поправки съживиха вниманието към партньорите в управлението – ВМРО и НФСБ, чиято обществена подкрепа чувствително бе паднала. Инициативата се изчерпа със създаването на парламентарна комисия, в която БСП и ДПС отказаха да се включат. Юридическата гилдия и експертите също отказаха. Малко преди Конституционният съд официално да пореже мераците им, през ноември ГЕРБ разпуснаха комисията и се отказаха от новата Конституция.

През лятото ГЕРБ спретнаха „извънредна национална конференция“. На нея Борисов трябваше да опита да мобилизира актива заради продължаващите вече месец протести. Вместо това, яки момчета набиха антиправителствени демонстранти, атакуваха и журналисти. Гербаджиите пробвапха да се разграничат от побойниците.

Основното действащо лице на ГЕРБ тази година отново бе премиерът – в джипката, с която обикаляше страната, се повозиха куп министри, лекари, че и синдикални лидери. „Обединени патриоти“ и „Воля“ чинно Му пригласяха, от време на време се опитваха да играят опозиционери, но бързо изглаждаха бодлите.

БСП бе концентрирана предимно в себе си. Партията за първи път избра лидера си пряко. Корнелия Нинова спечели безапелационно, но битката за председателския пост

 

изостри отношенията

 

много. Разделение, взаимни обвинения в съглашателство и конспирация… Конгресът реши някои от знаковите имена на левицата да изпаднат от Националния съвет. Няколко депутати напуснаха ПГ „БСП за България“ и хвърлиха партийните си книжки. Въпреки вътрешните противоречия, БСП успя да насочи вниманието към абсурдните идеи на ГЕРБ и да изобличи опитите им за нова Конституция. Бяха направени редица социални предложения в помощ на най-пострадалите от пандемията. БСП остана реалната опозиция на повече от десетгодишното статукво и хаос, диктувани от ГЕРБ. Статистиката сочи, че народните представители от „БСП за България“ са най-активни в поставянето на актуални въпроси и питания към министри. Вбесени от лобистките и абсурдни закони на ГЕРБ, социалистите се опитаха да блокират работата им чрез кворума в Народното събрание. Управляващите реагираха, като въведоха „електронно присъствие“ и гласуване.

ДПС попадна под прицела на медиите с летния скандал от резиденцията на Ахмед Доган в Росенец. Незаконният палат и ограниченият достъп до плажа вбесиха мнозина. Акциите срещу почетния лидер на движението успяха да вдъхнат живот на позабравения Христо Иванов – бивш министър на Борисов, който с новото си политическо движение яхна и антиправителствените протести. Борисов удобно не забравяше да му направи и реклама, уж оплаквайки се от него. ДПС стана и първата партия у нас, провела конгреса си онлайн и избрала председателя си виртуално.

* * *

Хаотична, стресираща и объркваща година. Време, в което безработица и несигурност завзеха домовете на хиляди българи. ГЕРБ успяха да спечелят време и удържаха на напора. Въпреки мащабните протести, явно ще добутат до пролетта. Президентът вече заяви, че възнамерява да насрочи парламентарните избори за 28 март. Предстои да видим дали неадекватните ходове на ГЕРБ ще доведат до падението им, дали БСП ще се окопити и събере за изборна победа, дали „гражданското“ недоволство ще бъде впримчено от онези, които се опитаха да яхнат протестите, и какво ще се случи с все по-безидейните настоящи партньори на управляващите.

автор:Павлета Давидова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.