Къща, обвита в легенда за любов, днес е Музей на градския бит

Музей в Русе показва градската култура в къща, около която се носи легенда за една любов. Това е първият у нас етнографски музей, който представя градската (буржоазна) култура, разказва кореспондентът на БГНЕС от Русе.

Красивата двуетажна постройка в най-големия български град на брега на Дунав е известена и като Къщата на Калиопа. Това популярно име е свързано с легенда, която русенци обичат и разказва на своите гости. „Според нея, когато дошъл на власт в Русе, като валия на Дунавския вилает, Мидхат паша се влюбил в една много красива дама от местното общество, казвали ѝ Калиопа. За негово нещастие, обаче, била омъжена за друг човек. Той много я харесвал, искал по някакъв начин да я впечатли, решил да построи къща, която да ѝ подари, но и за онези времена не е много уместно да подариш такъв голям подарък на чужда съпруга, затова Мидхат паша измислил елегантен начин тя да получи къщата и това да не произведе скандал в обществото. Организирал турнир за красивите дами от града, те трябвало да стрелят по гълъбчета и за победителката в турнира като награда е обявена тази къща. Мидхат паша искал Калиопа да спечели, затова подредил нещата така, че това да се случи. Другите дами стреляли с халосни патрони, а тя с истински, и за да се подсигури двойно най-добрият стрелец от турския гарнизон имал заповед от едно скришно ъгълче да стреля заедно с нея. Така Калиопа спечелила турнира, получила къщата, затова и досега русенци я наричат Къщата на Калиопа”, разказа пред БГНЕС Искра Тодорова, която е уредник отдел „Етнография” към Регионален исторически музей – Русе.

Това все пак е легенда и, както не скри Искра Тодорова, за нея няма доказателства.

Това, което се знае по старите архивни документи за къщата, строена през 60-те години на XIX в. е, че в нея се е помещавало консулството на Прусия. След Освобождението на България къщата става собственост на богатия русенски търговец Стефан Камбуров. По негова покана през 1886 г. от Букурещ в Русе идва австриецът-живописец Шарл Шаусберг, който изписва стените и таваните на втория етаж, както е било модерно по това време. Стенописите и подписът на Шаусберг са запазени.

Експозицията в Музея на градския бит е от по-късен период, в сравнение със стила на къщата. Тя акцентира върху знаците на модерността в ежедневието и празничността на русенци от края на XIX и началото на XX в. Музеят на градския бит е отворен за посетители през 1987 година.

Така докато повечето етнографски музеи в България, които през последните 50-60 години показват предимно традиционен бит, Етнографският музей в Русе е избрал да показва градската култура. „Точно, защото смятаме, че Русе действително е проводник на европейските модели в края на XIX и началото на XX век градските модели на живеене. И всъщност нашите експозиции се стремим да покажем точно тези влияния – как всъщност градът от голям Османски център се превръща в модерен европейски град. Това си личи не само по архитектурата – това е първото, което и гостите на града забелязват, когато пристигнат в Русе, но всъщност в тази къща ние се стремим да покажем модернизацията на градското всекидневие и на празничността”, каза Тодорова.

На първия етаж временни изложби представят различни колекции от фондовете на музея, илюстриращи развитите търговски и културни връзки на града с Европа, както и бързо усвояваните от русенци нови културни модели на празник и всекидневие.

„Настоящата се нарича „Светът на модерността”. Тя показва в три зали как се модернизира всекидневния живот. Например, много бързо в кухнята навлизат модерните начини на приготвяне и поднасяне на храна, защото всъщност градският човек е освободен от грижата да се труди да осигурява сам прехраната си, той може да отиде до магазина и да си купи, да отиде на ресторант и да се нахрани. Всъщност, всички тези неща се опитваме да покажем във времената експозиция”, каза Тодорова.

Вторият етаж на къщата представя примерен интериор на богат градски дом с характерни помещения – салон за гости, музикален салон за домашни концерти, стая на домакинята и спалня. Обзаведени са с мебели, внесени от Австрия и Германия, а украсата от множество предмети от порцелан, стъкло, сребро, седеф „разказва” не само за развитите търговски връзки на града с Европа, но и за финансовите възможности на богатите русенски фамилии.

Искра Тодорова каза още, че много от посетителите се чувстват добре от това, че могат да се разходят и да усетят атмосферата на един такъв градски дом. „Доволни са от това, че не всичко е зад витрини и зад въженца, така че като се разходят из залите могат и да се снимат за спомен, много им харесват мебелите, вглеждат се в детайлите, харесват им стенописите, които не са толкова разпознаваеми за повечето посетители, впечатляват се от това, че в България съществувал такъв стил на живот и съответно на разните сувенири, които богатите са си позволявали”, разказа Тодорова. Тя посочи красива раковина с метални инкрустации и порцеланови статуетки, които богатите са украсявали интериора си, за да покажат престиж. /БГНЕС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.