Атанас Зафиров: Пагубният модел на ГЕРБ не подмина и отбраната

Интервю на Петър ВАСИЛЕВ

АТАНАС ЗАФИРОВ е роден в Бургас. Завършил е български език и история във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, а след това и финанси в същия университет. Народен представител в 42-рото и 43-тото НС. Зам.-председател на БСП по коалиционната политика. Два мандата е председател на Съвета по отбрана на БСП. Автор е на аналитични и научни публикации и студии в областта на борбата с корупцията, външната политика, отбраната и националната сигурност.

 

– Г-н Зафиров, ако БСП управлява Министерството на отбраната, какво незабавно бихте променили в сектора?

– За да работи организационна структура добре и да постига необходимите резултати, е необходимо органът, който я ръководи и направлява, да работи ефективно. За съжаление, Министерството на отбраната, макар и системно отстъпвано на коалиционни партньори, не бе подминато от срутището, наречено „модел ГЕРБ“. Въпреки усилията и високия професионализъм на българските военнослужещи, политическите ръководства в пълна степен възпроизведоха този пагубен модел на управление, за да стигнем до днешните нерадостни реалности.

Най-важните изисквания да работи една администрация качествено са провеждането на честни конкурси, реалната отчетност и обективният контрол. Не че сега не се провеждат конкурси – провеждат се, но накрая винаги печели определен човек, в повечето случаи силно политически ангажиран. Не че сега не се прави отчет – прави се, но в много случаи той не е обективен поради предната причина. Контролът съществува, но е неефективен. Инспекторатът на МО трябва да стане основен орган за контрол, който да оценява изпълнението на целите на отбранителната политика, способностите на Въоръжените сили, изпълнението на стратегическите, доктриналните и нормативните документи и ефективността на инвестициите в отбрана.

След като всичко това бъде постигнато и администрацията заработи качествено и без политически заигравки, се надявам, че към всички проблеми ще се подхожда компетентно, за да се решават ефективно и ефикасно.

– Кои са най-големите проблеми на Българската армия?

– На първо място е проблемът с недокомплекта, който незабавно трябва да започне да се решава професионално. Министърът на отбраната реагира емоционално преди дни и отрече проблема, но той съществува. Да, в условията на криза и наличие на безработица броят на кандидатите за военна служба се увеличава, но кандидати като функция на безработицата не дават устойчиво решение на кадровия проблем в армията. За неговото решаване са нужни няколко неща. Заплатите на военнослужещите трябва да се повишат до нива, сходни с тези на аналогични длъжности в цивилния живот. Освен заплата, военнослужещият трябва да получава и допълнително заплащане – компенсация за условията на труд, заетостта му и други особености на военната служба. Трябва да се изгради професионална система за набиране на военнослужещи. Необходимо е да се предприемат стъпки за задържане на военнослужещите. За целта трябва да се подобрят условията на живот, да се създаде конкурентен социален пакет, да се даде възможност войниците да правят кариера в армията.

На второ място е проблемът с модернизацията на Въоръжените сили. Три са основните проекти за инвестиционни разходи. Първият е за „Придобиване на нов тип боен самолет“ за ВВС, вторият – за „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб“ за ВМС, и третият – за „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ за Сухопътни войски. Първите два са стартирани, а на третия е прекратена процедурата. Независимо, че два от проектите са започнали, до края на 2023 г. няма да има ново въоръжение и техника. За това модернизацията трябва да се провежда синхронно за трите вида въоръжени сили и да се реализира поетапно за всеки вид, чрез определяне на конкретни приоритети на всеки етап. Наличната бойна техника трябва да се поддържа, ремонтира, модернизира и усъвършенства до приемане на въоръжение на новата.

На трето място е проблемът с корупцията, която се проявява най-вече при обществените поръчки. Необосновано се преразпределят бюджетни ресурси към неприоритетни доставки. Не се издават решения за класиране на участниците в законно установения срок. Сключват се рамкови споразумения и договори само с един изпълнител. Избират се едни и същи изпълнители на повече от две обществени поръчки в рамките на една година. Порочна е практиката техническите задания за обществените поръчки да се изготвят от Института по отбрана, без той да има необходимите експерти за това, което влияе негативно върху целия процес. Всичко това трябва да бъде преодоляно с ефективен финансов одит и контрол, с прозрачност на всяка обществена поръчка.

– Какво липсва на ВВС, на Сухопътните войски, на флота?

– За ВВС най-важното е придобиването на нов боен самолет, но е важно и запазването на учебната авиация, която е на път да бъде унищожена. Придобиването на нови трикоординатни радари също е приоритет. Но най-специфичното е осигуряването на необходимия нальот на летците. Въпреки многократните обещания, планираният брой летателни часове системно не се изпълнява, а това влияе на способностите на ВВС и върху сигурността на летателния състав.

За Сухопътни войски най-важно е придобиването на нови бойни машини на пехотата. Сега войските разполагат с бойна машина на пехотата БТР-60 ПБ, постъпила на въоръжение през 60-те, и с танк Т-72 от 70-те години на миналия век. Проблем тук е попълването на недокомплекта, който е голям – 26%.

За ВМС е важно придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб и на съвременна система за командване и управление, с която ще се подобрят способностите за водене на минна война и провеждането на специални операции.

– Отделяме ли достатъчно средства за армията? Какво бихте променили във финансирането и откъде бихте взели средства?

– Проблемът с финансирането на армията започна през 2010 г., когато тогавашният министър на отбраната Николай Младенов (в първото правителство на Бойко Борисов) върна 400 милиона лева от бюджета на МО. Оттогава армията е недофинансирана и започна да губи способности. Приетият национален план за достигането на 2% от БВП за разходите за отбрана до 2024 г. е реалистичен и изпълним. Това е ангажимент, който страната ни е приела на срещата на върха на НАТО в Уелс (2014 г.). Тези средства са достатъчни, стига да бъдат изразходвани правилно. Инвестиционните проекти за модернизация обаче трябва да се финансират от централния бюджет, за да не бъдат в ущърб на оперативната и бойната подготовка на военните формирования.

– Трябва ли и какво бихте искали да промени България по отношение на членството й в НАТО?

– Членството ни в НАТО е в центъра на отбранителната политика на страната. България трябва да продължи да е активен и предвидим член на алианса и да допринася за успешната му дейност чрез активно участие в инициативи и програми. Приносът ни към НАТО трябва да включва активна работа за укрепване на политическия диалог, принос към операциите и мисиите, развитие на договорените способности, подкрепа на политиката на отворени врати. Вече близо 17 години сме член на НАТО, но все още наши офицери не заемат важни и отговорни позиции в структурите на алианса. Не сме се възползвали от нито една негова програма, свързана с въоръжение и техника. Дори при закупуването на самолетите Ф-16 плащаме по-висока цена от страна, която не членува в НАТО.

След толкова години членство все още не можем да се похвалим със съществен принос към организацията. Засега се очертаваме повече като консуматор на сигурността, произтичаща от това членство. Не говоря само за участие на наши формирования и офицери в щабовете, а за интеграцията на военнообразователната система и научната работа. Отделни преподаватели или изследователи участват в програми по обмен или по проекти, но липсва цялостна политика за това. Оттук е и нашето изоставане при въвеждането в обучението на най-новите достижения и в развитието на научноизследователската работа. Безнадеждно изоставаме в научните публикации в чужди специализирани издания и в регистрирането на наше военно списание в международния обмен.

– Оптимист ли сте за Българската армия?

– Разбира се! Независимо от разпада и сриването на цели обществени системи, Българската армия е непоклатима. Тя е била, е и ще бъде гарант за свободата и независимостта на Отечеството. Няма сила, която да я извади от сърцата и да я лиши от любовта на българските граждани.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.