Изложбата живопис „Годишните времена“ на Емилия Арабаджиева представя до 29 март пловдивската галерия „Възраждане“.
Разжарената паст на лятото, цветната прохлада на пролетта, узрялото злато на есента и ледената, бяла усмивка на зимата – всичко това е живописно намерено в пейзажите и натюрмортите на Емилия Арабаджиева. Ясно личи колко възторжено обича и се възхищава на природата авторката. Тя не търси солиращи моменти и бравурност в живописването, а почтено, красиво и скромно ни поднася своите ясни послания за природната възвишеност на Божия свят, посочва галеристката Краси Алексиева.
ЕМИЛИЯ АРАБАДЖИЕВА е родена през 1952 г. в Пловдив. Завършила е сценография в Художествената академия в София, в класа на проф. Асен Стойчев през 1976 г. Още по време на следването си работи на хонорар в БНТ, съвместно с художника Борис Ахчийски и режисьорите Милен Гетов, Хачо Бояджиев и Любен Морчев. При завръщането си в Пловдив продължава да работи в РТЦ-Пловдив телевизионни постановки с режисьорите Теофана Преславска, Андрей Мирчовски и др. Сценографка е и на две постановки в Кукления театър в Пловдив: „Меко казано“ на Валери Петров с реж. Елена Владова и „Ние врабчетата“ на Радичков с реж. Камен Арсов.
От сезон 1979-1980 до 1989 г. работи като щатен сценограф в Драматичния театър „Н.О. Масалитинов“ в Пловдив. Там реализира 11 постановки с режисьорите Румен Чакъров, Николай Ламбрев, Николина Томанова, Руси Карабалиев, Андрей Калудов, Константин христов, Симеон Димитров и др. Има осъществени две постановки в театър „Алтернатива“ в София – „Ромео и Жулиета“ на Шекспир и „Да умреш от смях“ на Я. Янчовски с реж. Владо Прашчаров. По това време работи и като преподавателка в СХУ за сценични кадри в Пловдив и лектор по художествено оформление на спектакъла в Пловдивския университет.
От 1992/1993 до 2020 г. е директорка на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив, а от 2005 г. – хоноруван преподавател по история на костюма в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуства в Пловдив.
Художничка е на документални филми – „Сказание за българската земя“, „Великолепието на Армира“ и др. Авторка е на книгата „История на костюма“. Има участия и международни проекти: „Точки на пресичане“ – музиката в изобразителното изкуство, с партньори от Германия и Полша, работа по програма „Коменски“ и др. През целият си творчески път работи и кавалетната живопис, дизайн на книгата. Продължава работата си като сценографка. Тя е първата жена, носител на наградата „Мечът на Ромфея“ на галерия „Ромфея“ в Пловдив за 2010 г. Има осъществени 21 самостоятелни изложби и множество участия в общи експозиции.
