Галерия „Арте“ представя изложба акварели на Васил и Бисера – Фамилия Вълеви, от 6 до 23 април. Вернисажът в арт салона на ул. „Бузлуджа“ 31 е на 6 април от 17 до 19 ч. Предвижда се онлайн откриване, разговор с авторите и изкуствоведката Анелия Николаева, научи ДУМА от Гергана Борисова.
„Изложбата на Васил Вълев и Бисера Вълева в галерия „Арте“ представя двама утвърдени художници на днешната арт сцена. Всеки от тях отдавна авторитетно е защитил името си на живописец, но също и на уважаван педагог в Художествената академия и Софийския университет. Два свята, на пръв поглед различни генерационно, са специфично близки и допълващи се като чувствителност и разбиране за пластичния изказ. Срещат се в своеобразен диалог – като общуване между завършени и независими в артистичния си избор художници. И не въпросът за приемствеността, когато става дума за пътя в изкуството, е тук първостепенен. За зрителя същественото е във възможността преди всичко да усети силата и отстояването на личния глас през, иначе, общото за двамата предпочитание към акварелната техника.
Васил Вълев е свързал тясно биографията си с развитието на акварелната живопис в българското изкуство от втората половина на ХХ век. Инициатор и съорганизатор на престижни художествени форуми през 70-те и 80-те години на ХХ век, като Националните акварелни изложби и Международния пленер за акварел – Търговище, той активно се посвещава на акварелното изкуство не само като художник, но и като негов популяризатор. Творбите му в тази техника, основно в жанровете пейзаж и натюрморт, остават верни на класическото виждане, съхранили свежестта на връзката между художника и заобикалящия го свят. Акварелът в тях е използван в максималните си възможности за пластична и багрена изразителност.
Опирайки се на подобно разбиране в търсене на живописната фактура, Бисера Вълева отива по-нататък, оттласквайки се по-категорично от реалистичната форма. Предметът от видимостта при нея се освобождава от физическата си плътност, за да отвори посоки към метафорично-асоциативния образ. Често нейните композиции естествено преминават границите към абстрактното, преодолявайки с лекота преобразяването в пластичната материя.
Изложбата среща публиката с двама художници, останали ревностно верни на акварела – сръчно овладян и подчинен до последния артистичен жест, ту успокоен от мека меланхолия, ту звънко трепнал от радост и светлина. Той може да се стори на някого твърде традиционен и отдалечен от динамиката на днешния ден. Но именно в подобни пресичания можем да търсим диалога за стойността на изкуството и безкрайните му превъплъщения“, пише изкуствоведката Анелия Николаева.
