Ръководителят на автомобилния производител Tesla Илон Мъск, има особена дарба: той може да движи курсовете и в двете посоки. И не само курсовете на акциите на собствените му компании. Ако похвали криптовалута в Twitter, нейната стойност се увеличава. Това се случи с доуджкойна, който умножи стойността си благодарение на туитовете на Мъск. А когато през февруари Мъск обяви, че Tesla ще приема плащания в биткойни, стойността на тази утвърдена криптовалута също скочи рязко. И тогава Мъск изведнъж размисли. През миналата седмица той каза, че Tesla вече няма да приема биткойни. Цифровата валута просто консумира „безумно“ количество енергия, написа той в Twitter. Цената ѝ веднага се срина от почти 50 хил. евро до малко под 35 хил. евро. Мъск би могъл да знае и отпреди, че производството и търговията с биткойни консумират много енергия. Но колко? И има ли алтернативи? Ето четири въпроса и отговора по темата.
1. Колко CO₂ генерира биткойнът?
Биткойните не се управляват централно от банка, а децентрално от безброй компютри по света. Следователно е възможно само да се прецени, но не и да се установи със сигурност колко енергия изразходва цифровата валута и колко въглероден диоксид генерира тя. Безспорно е обаче, че консумацията на енергия е значителна – заради начина, по който работи биткойнът. Децентрализираните компютри записват постоянно всички трансакции в база данни, така нареченият блокчейн. Тя е като гигантска касова книга, в която могат да се видят всички 642 милиона трансакции към днешна дата. Компютрите постоянно се нуждаят от енергия за своята дейност и са възнаграждавани с нови биткойни за тяхното използване, поради което работата им се нарича още „добив“ (копаене). Колкото повече долари или евро струва биткойнът, толкова повече пари могат да бъдат спечелени от тази дейност. И толкова по-голям е стимулът за хората да купуват мощни компютри и да ги превръщат в миньори. Следователно нарастващите цени винаги осигуряват увеличаване на потреблението на енергия.
Има обаче един елемент, който намалява печалбите: разходите за електроенергия. Колкото по-високи са те, толкова по-малко си струва да се добива криптоваута. Ето защо добивът се извършва предимно там, където разходите за електроенергия са ниски, например в Китай. И където електричеството идва от изкопаеми енергийни източници като въглища.
Така например Центърът за алтернативни финанси в Кеймбридж се опитва да определи потреблението на електроенергия от валутата от 2019 г. За целта изследователите включват в своите изчисления редица параметри. Например енергийната ефективност на компютрите и усилията, необходими за актуализиране на блокчейна. Всичко това се влива в диаграма на уебсайта на центъра и от няколко месеца кривите, представящи консумацията на енергия на биткойн мрежата, сочат стръмно нагоре. На база на прогноза за годината, според изследователите, компютрите в момента консумират около 140 тераватчаса електроенергия – около една четвърт от консумацията на електроенергия в Германия например, но над 3 и половина пъти над потреблението в България (38,6 тераватчаса за 2020 г.).
Това е правдоподобно число, IT експертът Алекс де Врис предлага подобни стойности. Холандецът оценява на уебсайта си digiconomist.net къде се намират повечето центрове за данни, които добиват биткойни. Въз основа на средните локални емисии на CO₂ той определя какви емисии е вероятно да възникнат. Според неговото изчисление мрежата на биткойна е отговорна за емисиите на около 56 милиона тона въглероден диоксид годишно. Това е съпоставимо с годишните емисии на Перу. „Така че е абсурдно, че Илон Мъск, от една страна, продава електрически автомобили, а Tesla дори печели от продажбата на сертификати за въглероден диоксид, докато, от друга страна, търгува с криптовалути, които са изключително вредни за климата“, казва Де Врис.
2. Предопределено ли е голямото потребление или добивът би могъл да бъде и по-ефективен?
Основната мисъл на изобретателя на биткойна Сатоши Накамото, чиято самоличност все още не е изяснена, е виновна за голямото потребление на енергия за биткойн мрежата. Проблемът с традиционните валути е, че те изискват много доверие у централната банка и банките, написа Накамото в онлайн форум, когато представи идеята си в средата на финансовата криза. С биткойна той искал да създаде цифрова валута, чиито потребители не би трябвало да се доверяват един на друг или на банки или посредници. Само на технологията.
Това е възможно благодарение на криптографията, която дава името на криптовалутите. Всички записи в блокчейна са публични. Но само тези, които знаят подходящия криптографски ключ, могат да получат достъп до кредитното салдо на даден адрес. Освен това всички компютри в мрежата трябва да решат криптографски пъзел, ако искат да добавят нов блок към блокчейна. Колкото повече компютри участват, толкова по-сложен става пъзелът. Първият компютър, който реши пъзела, се възнаграждава с биткойн. Резултатът е труден за определяне, но след като бъде открит, е лесно да бъде верифициран.
Този механизъм се нарича proof-of-work (доказателство за работа) и се използва за защита на блокчейна. Нито един миньор няма достатъчно знания или възможности, за да манипулира блокчейна. „Но точно това гарантира, че компютрите извършват квинтилионни аритметични операции всеки ден, които в крайна сметка са безполезни“, казва Алекс де Врис. „Това е болезненият аргумент срещу биткойните“, допълва той.
Има обаче алтернатива на proof-of-work, тя се нарича proof-of-stake (доказателство за залог). Алгоритъмът не изисква доказателство за работа под формата на решен пъзел, а доказателство за пропорция. Компютрите с определено количество активи получават право да актуализират блокчейна. Усърдието се заменя с власт – а който изневерява, е заплашен от загуба на власт и богатство. „Това почти напълно намалява енергийните нужди“, казва Де Врис. „Освен това се изискват много по-малко компютри. Това означава, че ще има и по-малко електронни отпадъци“, допълва той.
Междувременно има няколко криптовалути, които използват този механизъм; най-търсените са кардано и полкадот. Етерът, втората по големина криптовалута след биткойна, е в процес на преминаване от proof-of-work към proof-of-stake. Механизмът обаче има една слабост: той е по-податлив на манипулация и изисква повече доверие в надеждността на управляващите.
3. По-добра ли е все пак добрата стара резервна валута злато?
Цената на златото се покачваше все бързо от 2018 г., а увеличението се ускори по време на причинената от коронавируса криза. Причината е във факта, че златото от векове прави това, което биткойнът сега обещава: има стабилна стойност. Унция злато е и си остава унция злато. Количеството злато в обращение се увеличава най-много толкова бързо, колкото ново злато може да бъде извлечено и както при биткойните нито едно решение на централната банка в света не може да увеличи това количество злато. Следователно, във времена, когато централните банки печатат много пари, стойността на валутите им понякога се влошава. Стойността на златото варира, но не пропада просто така.
Но ефектите от нарастващата цена на златото се усещат и от коренното население на Амазонка. Приблизително 27 хил. местни жители, които живеят в обширна зона в тропическите гори и савани във Венецуела и Бразилия, са били претопени от около 10 хил. търсещи злато по време на неотдавнашното покачване на цената на златото. Новодошлите донесоха със себе си болестта Covid-19. Техните багери и помпи пробиха земните недра, накараха малките реки да пресъхнат, а живакът, арсенът и цианидът, използвани за добив на злато, отровиха хора и животни. Копаенето на злато е незаконно на територията на Яномами от десетилетия, но всеки път, когато цената се повиши, резерватът привлича нови търсачи на късмета си.
Така е по целия свят, когато се добива злато: добивът на мечтаната суровина предизвиква екологични и социални катастрофи. А за някои страни, като Перу, се твърди, че хиляди деца работят в златните мини. Около една четвърт от добива на злато по света идва от дребномащабен добив, който е особено вреден за околната среда и „е отговорен за замърсяването на водата, почвата и въздуха с живак по целия свят“, твърди организацията за защита на околната среда WWF . Всеки, който е критичен към криптовалутите поради тяхното въздействие върху околната среда, не трябва да забравя, че златото не е непременно по-добра алтернатива.
4. На фона на високите емисии на CO₂ имат ли криптовалутите изобщо бъдеще?
Алекс де Врис смята, че биткойнът може да стане по-екологичен. И то тогава, когато се сбогува с механизма за proof-of-work. Това обаче не може да бъде принудително наложено, а просто по-голямата част от компютрите ще трябва да се съгласят на подобно решение. Това е съмнително, тъй като тайната на биткойна се крие точно в това: че хората се доверяват на неговите технологии.
Разбира се, самите миньори също биха могли да разчитат на повече зелена електроенергия или по собствена инициатива, или чрез стимули, като данък върху въглеродния диоксид. Под въпрос е само дали това ще сработи координирано в световен мащаб. В противен случай миньорите ще се преместят в тези държави, където няма такъв данък.
Паричните алтернативи на биткойн също не са безгрешни по отношение на CO₂. CO₂ се отделя и по време на производството на банкнотите и монетите. Трансферът на пари с кредитна карта или банков превод използва електричество, макар и малко по-малко от това за производството на парите.
Но с пари в брой и банкови карти се финансират и покупките – освен стойността си те директно се използват като средство за трансакции за хората. Биткойнът се използва предимно за инвестиции и спекулации; поне засега трудно може да се използва като платежно средство.
Въпреки това е малко вероятно държавите да забранят биткойна само заради климатични причини. Може би вместо това те самите ще пуснат цифрови валути, които са по-ефективни, стабилни и полезни. Аргументът за опазване на климата би им бил полезен.
Между другото, Илон Мъск заяви, че Tesla все още държи биткойни – въпреки критиките му към тази валута.
По материал на Die Zeit
