Преди години като студент в Германия имах любима книжарница – модерен антиквариат, която след лекции обичах да посещавам. Немалко книги съм купил от там.
Една от тях обаче ми направи особено впечатление. Беше луксозно издание-албум от 1970 г. на консервативното западногерманско издателство „Бертелсман“, в което бяха описани столиците на Европа. Много интересен бе снимковият материал, който бе от края на 60-те години на миналия век и отразяваше нагледно духа на времето. Беше отделено равностойно място и на София, заедно с Лондон, Париж, Мадрид, Берлин, Москва и другите столици на Стария континент.
Но най-интересното бе начинът, по който описваха града в полите на Витоша. София бе представена като най-чистата столица на континента, дори авторът си бе позволил твърдението, че може би това е и най-чистият град на света. Описваше как стриктно се е следяло за поддържането на чистотата в нашата столица тогава. Как са глобявали за хвърлена клечка кибрит, фас или дъвка на улицата. Как всяка сутрин в 5 часа са излизали водоноските и са миели улиците, как след това градът ухаел свежо като прясно изпрано пране. Приложените снимки показваха наистина чисти и подредени градски пространства и улици, навсякъде се виждаха лехи с цветя или бетонени отливки с насаждения в тях. Фотосите от Витоша към града документираха чистия въздух над София и огромните зелени пространства между отделните квартали. И дори на снимките си личи, че столицата ни тогава е била определено по-чиста от Рим или Париж например.
Градът бе представен като идилия от явно безвъзвратно отминало по-хубаво време, с която днешната ни овехтяла, мръсна, хаотична, безпорядъчна, презастроена и удавена в асфалт и мегатрафик столица за съжаление вече няма абсолютно нищо общо.
