Трябва ли да се разреши изграждането на вятърни турбини в Черно море?

Изграждане на вятърни централи в българските териториалните води на Черно море. Тази възможнос е обсъждана на 09.03 в Енергийната комисия към Народното събрание. Бил е разгледан и доклад от 2021 г. на „Центъра за изследване на демокрацията“. Според него в акваторията около Шабла, Варна, Обзор и Резово имало възможност за изграждане на, така наречените, „офшорни  ветрогенераторни централи“.

КАКВО Е ОФШОРНА ВЯТЪРНА ЦЕНТРАЛА?

Това е съоръжение, което се изгражда (оffshore/извън брега), в териториалните води на страната. Този тип ветропаркове са разположени на голяма площ, между 30 и 50 квадратни километра, където се разполагат от 200 до 300 кули. Турбините са с височина до 100 метра, като само подводната част е от 30-50  метра. Перките са повече от 15 тона всяка и с диаметър от над  30 метра, но могат да достигнат и до 80 м. Всяка турбина, заедно с пилотите, върху които е монтирана, е с тегло надхвърлящо  500 т. Най-голямата инсталирана до сега е на 12 мили от брега на Великобритания и тежи 1347 тона с диаметър на ротора 220 метра.

Такъв тип ветропаркове са изградени във водите на Атлантическият океан и Берингово море  до Нидерландия, Дания, Норвегия, Англия, Германия, Полша, Португалияи Съединените щати. Засега повечето средиземноморски държави се въздържат от реализация на мащабни  офшорни вятърни централи. Причината е, че може да има спад в туризма, защото никой не иска пред погледа си, до края на хоризонта, да виждат 100 метрови пилони с огромни перки.

Интересен факт е, че Швеция, която има голям потенциал, не предвижда развитие на вятърна офшорна енергия. Френският президент Емануел Макрон заяви наскоро, че се предвижда  до 2050 година страната да изгради 50 такива централи. Но и той е притеснен, че „никой не иска да вижда красивите пейзажи и историческото ни наследство на фона на гигантски бели кули“.

Тези съоръжения се изграждат предимно в Северна Европа ,където силата на вятъра е подходяща и не вреди на туризма.

КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ВЪВ БЪЛГАРИЯ?

Според доклада на Центъра за изследване на демокрацията(ЦИД), в нашите териториалните води има възможност за изграждане на офшорни ветропаркове с капацитет до 116 гВт. Като 26 гВт са в близост до крайбрежието, а останалите може да се изградят на плаващи понтони в по-дълбоките води. Най-подходящи били районите около Шабла, Варна, Обзор и Резово.

Според ЦИД строителството на офшорни ветро паркове ще намали енергийната зависимост на България. Друг положителен ефект щял да бъде декарбонизацията на енергийната ни система.В доклада се дава примера с Румъния, където вече имало издадени лицензи за изграждане и експлоатация на ветро паркове във водите на Черно море.

По време на обсъждането в Парламента, депутатите от управляващата коалиция са се атгажирали бързо да изработят законопроект, който да създаде преференции за строителството и присъединяване на на офшорнте ветропаркове към енергийната система на страната.

КАКВИ СА РЕАЛНОСТИТЕ?

По крайбрежието на Черно море минава ВИА ПОНТИКА. Това е един от главните маршрути за миграция на птиците от Европа към Африка. По него летят щъркелите, цялата европейска популация на розовият пеликан, царският орел, египетският лешоят и още много пойни и грабливи птици. В района около Шабла и Калиакра гнезди застрашената Червеногуша гъска. През 2017 година България беше осъдена, че не защитава Натура 2000 в Калиакра. Под заплаха е и миграцията на рибите и морските бозайници – делфините.

В тези води е много интензивно корабоплаването. Примерът с кораба Вера Су е много показателен за съществуващите опастности. Офшорните ветропаркове ще затруднят изключително много и  риболова, който е традиционен поминък от хилядолетия. Силен негативен ефект може да има и върху летния  туризъм, който за България е 12 % от брутния вътрешен продукт.

В страната екологичната общност е много силна и влиятелна. Почти ще е невъзможно на проектите за офщорни ветро централи да бъдат одобрени екологичните оценки и оценките за въздействие върху околната среда. Силен отпор ще има и от местните общности и туристическият бранш.

Въпреки ентусиазма на депутатите, реалноста е много по различна. Толкова важни въпроси свързани с опазване на околната среда не могат да се решават набързо, без широко обществено обсъждане и без да се питат хората  какво им е мнението за ползите и вредите от такива проекти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.