Арахнофобите не трябва да се страхуват: ново изображение на марсиански „паяци“ на Европейската космическа агенция (ЕКА) всъщност показва сезонни изригвания на газ от въглероден диоксид на Червената планета.
Тъмните, вретеновидни образувания са забелязани във формация, известна като Град на инките в южната полярна област на Марс. Снимките, направени от орбиталния апарат „Марс Експрес“ на ЕКА и орбиталния апарат „ЕкзоМарс Трейс Газ Орбитър“, показват тъмни струпвания на точки, които изглежда имат малки крачета, приличащи на сгушени едно в друго малки паячета.
Образуванията всъщност са газови канали с диаметър от 45 метра до 1 километър. Те се появяват, когато времето в южното полукълбо започне да се затопля през марсианската пролет, разтапяйки слоеве лед от въглероден диоксид. Топлината кара най-ниските слоеве лед да се превърнат в газ или да сублимират.
Когато газът се разширява и издига, той се изтръгва от ледените слоеве, носейки със себе си тъмен прах от твърдата повърхност. Този прах излиза от леда, след което се изсипва върху горния слой, създавайки напукания, паяжинообразен модел, който се вижда на изображенията. На някои места гейзерите пробиват лед с дебелина до 1 метър, според ЕКА.
Градът на инките е известен и като Angustus Labyrinthus. Наречен е така заради своите линейни, подобни на руини хребети, за които някога се е смятало, че са вкаменени пясъчни дюни или може би останки от древни марсиански ледници, които при разтапянето си са могли да оставят високи стени от седименти.
През 2002 г. обаче орбиталният апарат „Марс“ разкри, че градът на инките е част от кръгла формация с ширина около 86 км. Тази особеност може да е стар кратер от удар – което предполага, че геометричните хребети може да са магмени интрузии, които са се издигнали през напуканата, нагрята кора на Марс, след като той е бил ударен от космическа скала-ренегат. След това кратерът би се запълнил със седименти, които впоследствие са ерозирали, разкривайки частично магмените образувания, напомнящи древни руини.
