Възкресение Христово

Великден (Възкресение Христово) е денят, в който християните честват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос. То е на третия ден, след като Христос е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.

Католическата и Протестантската църква също отбелязват Възкресение Христово.

Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от живота на Иисус Христос преди да бъде разпънат на кръст. Започва с тържественото Му влизане в Йерусалим и завършва с Неговото Възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделникВелики вторник и така нататък. Тя е последната седмица на Великия пост и на всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби. Тази седмица завършва с Великден. Великденската служба започва в събота вечер и след приемане на благодатния огън от свещеника се излиза от храма, бият камбаните и точно в полунощ се възгласява Великденския поздрав „Христос воскресе“ и се отговаря „Воистину воскресе“. Чете се Евангелието, свещеникът отваря вратите на храма, символизирайки Христос, който отворил райските двери и с пеене на Канона на празника – Воскресенния ден, се влиза в храма за света литургия.

Именници са Величка, Виличка, Величко, Виличко, Велизар, Велика, Велизара, Пасха, Паскуалина, Паскалина, Паскуалино, Паскал.

В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика Събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствените оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от брош се получавала червена багра, от смрадлика – оранжева, зелено – от коприва, жълто – от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.

През XVIII век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а от 60-те години XX век се продават и пластмасови. Изключителни със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.

Великденският заек като символ е от преди разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания – и с Луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек, но тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

 

 

 

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.