Неправилното позоваване да следствена тайна

Как най-добре може да се скрие обществена информация❓
Като, например, официален доклад на една държавна агенция за извършени нарушения в друга държавна агенция❓
С твърдението, че по случая е заведена прокурорска преписка и докладът е материал по разследването.

С това оправдание институциите отказват достъп на АКФ до информация по важни разследвания като „Златната локва“ , „Война за трупове“  , казусът с ТОЛ системата на АПИ  и много други.
Във всички тези случаи институциите тълкуват закона неправилно, но пък удобно за себе си. Наказателно-процесуалният кодекс предвижда ограничен достъп до обществена информация единствено по материали по вече започнало наказателно производство.

В никой от цитираните случаи прокуратурата не е започнала наказателно производство. По тях има само предварителни проверки, които приключват без никога да доведат до производства.

❗️ Обществената информация по тези и други случаи трябва да бъде със свободен достъп, както е предвидил Законът за достъп до обществена информация, тъй като това е от интерес за българските граждани.

👉 Прочетете краткия анализ на АКФ с автор Андрей Янкулов защо институциите тълкуват закона неправилно и как това води до засекретяване на все повече информация, която по закон е обществена и свободно достъпна:

Анализ: Неправилното позоваване да следствена тайна при отказ на административните органи да предоставят обществена информация

Вижте видеото, в което Лора Георгиева и Андрей Янкулов говорят за член 198 от Наказателно-процесуалния кодекс и за все по-масовата практика на институциите да го използват като удобно извинение за отказ от информация от ключов обществен интерес.