Кога конете са опитомени от хората?

Казват, че кучетата са най-добрият приятел на човека, но конете също могат да претендират за тази титла.

Те дават възможност на хората да превозват себе си и своите товари със силата си и променят начина, по който се водят бойните действия.

В същото време са били вдъхновение за много поколения художници – от пещерните хора в каменната ера до създателите на „Моето малко пони“.

Ролята на конете в индустрията може и да е намаляла в полза на машините, но те все още запазват място в спорта, в свободното време и в сърцата на хората. Конете са преплетени с човешката култура поне от 2000 г. преди Новата ера.

„Конете са животните, променили историята в най-голяма степен“, казва молекулярният археолог от Университета в Тулуза Людовик Орландо, цитиран от списание Smithsonian.

Днес породите коне са стотици, но въпреки различията си, всички тези животни са от вида Equus caballus. Развитието им е класически модел на еволюция – задълбочено документирана история, която украсява учебниците и музейните експонати. Но начинът, по който са били опитомени от хората, не е напълно проучен.

Костите на E. caballus изглеждат почти еднакво, независимо дали става въпрос за диви или домашни, така че не могат да отговорят на дългогодишен въпрос къде и кога хората за първи път са опитомили коня.

Днес революцията в изучаването на ДНК успява да даде някои отговори. Прилагайки същия подход, използван в изследването на неандерталската ДНК от 2010 г., учените са научили много за историята на Equus caballus. Те проследяват как древните диви коне споделят гени в Беринговия проток между Азия и Северна Америка и разкриват изненадващата история на коня на Пржевалски.

И работейки с по-модерни проби, те наблюдават как опитомяването е премахнало голяма част от разнообразието в геномите на конете, като същевременно е добавило множество нови характеристики, специфични за отделните породи.

През 2021 г. учените откриват достатъчно древна ДНК, която да отговори на въпроса за периода на първото опитомяване на коне. За своя анализ те разчитат на над 250 древни конски генома.

„Страхотно е това голямо парче от пъзела да бъде попълнено“, казва Джесика Петерсън, животински генетик от Университета на Небраска-Линкълн. По думите ѝ, обаче процесът на опитомяване е сложна поредица от събития и много от детайлите ще бъдат трудни за разкриване.

Еволюцията на коня

Преглеждайки останките от кости и зъби, палеонтолозите са проследили произхода на конете преди около 50 милиона години до копитно животно с размер на куче, наречено Hyracotherium, известно още като eohippus – „конят на зората“.

Родът Equus, както го познаваме, вероятно се е появил преди 4 и 4.5 милиона години на континента, който впоследствие ще се превърне в Северна Америка, много преди появата на хората.

В късния плеистоцен конете вече са се движели между Азия и Америка по „моста“ на Берингова земя, който днес вече не съществува. Линията, водеща до съвременните домашни коне и дивите коне на Пржевалски, се разделя някъде в средата на тази епоха – между 35 000 и 50 000 години преди нашето съвремие.

Преди около 11 000 години, около времето, когато Беринговият земен мост е потопен окончателно, северноамериканските коне изчезват, заедно с много други големи видове, като мамутите и гигантските бобри. Въпреки че е трудно да се определи причината, климатът, ловът или комбинацията от двете може да са били водещ фактор, коментира пред Smithsonian генетикът Алиса Вершинина.

Първите хора вероятно са виждали коне наоколо и явно са се интересували от величествените животни, тъй като в каменната ера конете са най-често изобразяваното животно в западноевропейското пещерно изкуство. Но има голяма разлика между наблюдението на животните за художествено вдъхновение и впрягането им за работа, транспорт и спорт.

Основният въпрос е кога и къде връзката между човека и коня е претърпяла тази драматична промяна. Конете са сравнително късно допълнение към домашния двор. Кучетата са опитомени преди 15 000 години; овцете, прасетата и говедата – преди между 8 000 и 11 000 години. Но ясни доказателства за опитомяването на коня се появяват в археологическите записи чак в периода преди около 5500 години.

Останките от коне от цяла Евразия дават на учените няколко кандидати за първото опитомяване. През 2018 г. учените откриха замразен, мумифициран кон в съвременен Сибир, датиран преди около 4600 години. Той може би е бил един от първите работни коне.

Ибериийският полуостров, включващ съвременна Испания и Португалия, също изглежда обещаващ, защото конете непрекъснато обитават региона през последните 50 000 години и са били достъпни за потенциално опитомяване.

А в частта от Източна Европа около Каспийско море археолозите откриват конски останки наред с тези на други домашни животни. Човешките погребения преди около 6000 години започват да включват боздугани, украсени с конски глави, което може би показва известна промяна в отношенията между човека и коня. Тази зона също привлича внимание поради дългосрочното присъствие на коне в района.

Археологическият обект, който привлича вниманието на много изследователи, е селище в Ботай на около 1600 километра северозападно от Каспийско море в днешен Казахстан, датирано около 3500 г. пр.н.е.

„Диетата на хората в Ботай изглежда е била изцяло фокусирана върху конете“, казва Алън Аутрам, зооархеолог от университета в Ексетър в Англия. Освен няколко кучешки кости, тези на коне съставляват по-голямата част от нечовешките останки на мястото.

Има доказателства за оградени дворове, които може да са държали конски стада. Някои черепи намекват за клане с инструмент, подобен на брадва, а парчетата от глинени съдове съдържат химически следи от кобилешко мляко, което, според Аутрам, може да се консумира като масло, кисело мляко или сирене.

Няма начин да се потвърди, че жителите на Ботай са опитомили конете напълно. Аутрам подозира, че те са се отнасяли с конете по начина, по който съвременните пастири на северни елени използват своите животни, основно за месо и мляко.

И без достатъчно древна ДНК, няма начин да се потвърди, че това са конете, които се разпространяват по света като добитък, управляван от човека. Анализът на широк набор от конски геноми, отпреди около 42 800 години чак до 18 съвременни породи, показва, че днешните понита, впрегатни коне и техните роднини нямат много общо с костите на ботайския кон.

Родът на Ботай обаче продължава да живее. Иследователите успяват да начертаят пряка линия между тези 5500-годишни кости и съвременните коне на Пржевалски. Тези набити животни с къси, настръхнали гриви живеят в степите на Монголия, където се наричат тахи или „духове“ и се считат за национален символ.

С други думи, конете на Пржевалски, смятани някога за останки от дива популация, може и да не са били напълно диви. По-скоро изглежда, че са диви потомци на коне, които хората в Ботай може да са успели да опитомят до известна степен, но по-късно са загубили контрол.

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.