Протоколът замита под килима най-спорните въпроси между РСМ и България

Във френското предложение за проектозаключения на Съвета се реферира към двустранен протокол, подписан между Скопие и София, който да описва ясно условията и конкретните стъпки за започване на преговори на Република Северна Македония за членство в ЕС. Наред с гаранциите за неговото изпълнение и самата преговорна рамка, този протокол е от ключово значение за София, която трябва внимателно да прецени дали неговото съдържание отговаря на условията от досегашната официална българска позиция, описани в Рамковата позиция от 2019 г., предаде репортер на БГНЕС.

Подписването на такъв документ показва и готовността на Скопие да отговори на основните български условия, както и да се ангажира за тяхното спазване през целият преговорен процес занапред.

Според информациите, с които разполага БГНЕС, въпросният документ е всъщност протокол от Второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия, създаден на основа на член 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония, който се проведе в началото на месец юни тази година. В него се прави оценка за свършеното от двете правителства до момента и се набелязват насоки за последващи ангажименти и действия. В частта, отразяваща постигнатото, прави впечатление незадоволителната оценка на работата на Съвместната историческа комисия, като се споменава изрично постигнатият, все пак, малък напредък по отношение на Цар Самуил и богомилството.

Частта, отразяваща насоките за последващи действия, е всъщност ключова, защото тя поставя конкретните условия, които Скопие трябва да приеме за вдигане на българското вето.

Тази част е разделена на два етапа, като първият предвижда това, което трябва да се случи краткосрочно преди провеждане на първа междуправителствена конференция, а вторият, допълнителните условията за свикване на втора междуправителствена конференция. Основно място сред тях заема приемането на българите в конституцията на Северна Македония. Освен него има и препотвърждаване на ангажимента на Скопие за ненамеса във вътрешните работи на България, което на практика означава отказ от претенции за македонско малцинство у нас.

Фигурират и още няколко, формални реферирания, на различни точки от досегашната Рамковата позиция, касаещи говора на омраза, отварянето на архивите на бившите тайни служби, реабилитация на жертвите на комунистическия режим. Макар и да не са предвидени точни механизми и времеви рамки за тяхното прилагане, самото им присъствие в такъв документ е крачка напред. Малка крачка напред би било, ако се осъществи и предвиденото по най-важната от всичките спорни теми, тази за общата история.

В документа се предвижда историческите личности, по които Смесената историческа комисия вече е постигнала компромис, да бъдат публикувани и приети за общи чествания с приложен календар за 2022 и 2023 г. За последните четири години от своята работа въпросната комисия намери съгласие по Св. Св Кирил и Методий, Св. Климент Охридски, Св. Наум Преславски и по Цар Самуил. От тях изрично упоменат в протокола е само Цар Самуил, като за него се предвижда подмяна на надписите на неговите паметници в РСМ и конкретно на крепостта в Охрид, в съответствие с формулата, по която Смесената историческа комисия е постигнала съгласие. Предвижда се и незабавна промяна на урока, посветен на Цар Самуил, в програмата за 7-ми клас на македонските училища, в съответствие с постигната компромисна формула.

В същото време в текста на протокола изобщо не фигурират изрично посочените в Рамковата позиция исторически теми „Гоце Делчев“, „Илинденско въстание“ и „ВМРО“, които всъщност са и реално спорните теми между двете национални историографии. Отсъствието им, както и това като цяло на по-новата история, както и на някакъв механизъм за постигане на резултати по нея в историческата комисия, е сериозният проблем на целия документ.

Замитането на тези теми под килима е гаранция за това, че те ще продължат да тровят и занапред двустранните отношения и да захранват екстремните и националистически наративи в двете страни. Говорът на омраза срещу България и българите в Северна Македония се базира и вдъхновява именно от официалните исторически наративи, които изопачават изцяло българската етническа принадлежност на голяма част от населението на географска Македония в миналото.

Македонските историци от съвместната историческа комисия категорично отказват припознаване на това, че в миналото в Македония са живели и българи, а дори оспорват правото на самоидентифиция като българи на всички възрожденци и революционери.

Макар и да предвижда провеждане на поне 8-10 заседания годишно на историческата комисия, протоколът не предвижда механизъм за постигане на конкретни резултати, както и за „санкция“ при липса на такива. С оглед на досегашната работа на македонската страна на въпросната комисия, много вероятно е тя да продължи да се събира, като избягва „проблемни“ теми като „Гоце Делчев“ и без това да води до каквито и да е реални резултати.

От целия текст на двустранния протокол остава впечатление, че по него е работено само с цел как да бъдат заобиколени основните български условия от досегашната Рамковата позиция и как да се стигне до вдигане на българското вето, което да бъде представено пред българското общество като приемливо. В него, макар и да фигурират референции към основните елементи на досегашната българска позиция, на практика те са изпразнени от съдържание и от конкретика, и при липсата на достатъчни гаранции за тяхното изпълнение в самата преговорна рамка, е малко вероятно да бъдат спазени някога. Отсъствието на достатъчно конкретика по отношение на обективизацията на общата история, и особено по най-проблемните исторически теми като Гоце Делчев например, представлява на практика и пълна подмяна на досегашната българска позиция. /БГНЕС

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.