За сключване на застраховка „живот“ може да са нужни 190 подписа на клиента, оплакват се застрахователи

За сключване на животозастрахователна полица може да се наложи клиентът да се подписва 190 пъти на различни документи, заяви Михаела Кьолер, генерален директор на Европейската федерация на застрахователите „Иншуърънс Юръп“ (Insurance Europe) по време на Юбилейната конференция на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) „140 години застраховане в България“.

Според Кьолер през годините по регулаторен път се засилва преноса на риска към потребителите, а това не е в интерес на хората, които търсят гаранции за техните спестявания. През годините стремително нарастват регулаторните изисквания към застрахователите. Увеличаващият се брой регулаторни актове, изисква заделянето на огромен ресурс от страна на бизнеса – финансов и човешки – което не допринася за ефективното му развитие, каза още Кьолер. В тези тежки време хората трябва да бъдат стимулирани да потребяват продукти и услуги, които да им осигуряват защита от рискове, а това може да бъде постигнато чрез адекватна регулация, добави тя.

Константин Велев, председател на УС на АБЗ посочи, че само за месец в България са се случили две тежки природни бедствия, щетите от които все още се оценяват. Между 2010 и 2019 г. щетите от бедствия у нас възлизат на 1,1 млрд. долара, което се равнява на около 0,2 на сто от брутния вътрешен продукт на страната общо за периода.

Въпреки ясно очертания риск и тенденцията за нарастването му, България е с най-нисък дял на имущественото застраховане в целия ЕС – делът на застрахованите жилища и земеделски имоти е не повече от 10 на сто, заяви Велев. Показателна е разликата между дела на брутния премиен приход по линия на имущественото застраховане – средно за Европа този дял е 36,5 на сто, а за България – 13,8 на сто от общото застраховане. Председателят на АБЗ коментира, че причините за тази ситуация са разнопосочни. Сред тях са ниските доходи на голяма част от хората и очакванията на гражданите, че държавата ще им помогне в случай на бедствие и оттам липса на стимул за застраховане.

Делът на българските пенсионери в бедност е в пъти по-висок (34,6 на сто) от средния за Европа (16 на сто), посочи Велев. В тази ситуация и при хроничен дефицит на НОИ е явна необходимостта от поемане на лична отговорност за индивидуалното благосъстояние през пенсионния период. Съществуват редица инвестиционни възможности в тази връзка, сред които са и инвестиционните и спестовните застраховки „Живот“, каза Велев.

Дидие Милеро, ръководител на секция „Застраховане и пенсионно осигуряване“ на Европейската комисия, потвърди намерението да се въведат ефективни критерии за пропорционалност по отношение на капиталовите изисквания за застрахователите, които заедно с това да бъдат приложими за целия Европейски съюз и да бъдат автоматично прилагани. Той посочи, че според техни изчисления една четвърт от компаниите на българския пазар биха попаднали категориите на по-облекчен режим.

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.