Паралелните вселени на претендентите за Наградата Търнър 2022

Момчешка банда в стил кей-поп, постапокалиптична зона на здрача и група заплашителни машини са сред артистичните творения, фигуриращи в изложбата на финалистите за наградата „Търнър“ за съвременно изкуство, разказва BBC.

Четиримата претенденти – Хедър Филипсън, Вероника Райън, Син Вай Кин и Ингрид Полард, по свой начин нищят „големите проблеми на нашето време“, казва Хелън Лег, директорката на галерията „Тейт Ливърпул“, където тази седмица се открива изложбата.

„Климатичните промени, расата, полът, политиката, последиците от пандемията – всичко това е дълбоко застъпено в творчеството на четиримата артисти“, казва Лег.

Паралелната вселена на Хедър Филипсън 

След като премине през червен коридор под зоркия поглед на изображения на животински очи, посетителят се озовава насред осветения в синьо постапокалиптичен психеделичен пейзаж на Филипсън.

В средата на стаята е поставен голям силоз за зърно от велпапе, а върху стените се прожектират облаци и птици.

44-годишната Хедър Филипсън, която се занимава с музика и поезия, описва стаята като завладяваща „паралелна вселена“, пълна с цветни светлини и звуци.

„Предполагам, че тя поетично се позовава на заплахата от климатичните промени, като същевременно говори за култивирано любопитство и странност в опит да предложи вълнуващо преживяване“, казва Хелън Лег.

Фалшивата кей-поп група на Син Вай Кин 

Възможно ли е момчешка група да бъде изкуство? Бой бандата, сформирана от 31-годишния канадски артист Син Вай Кин, изглежда е точно това, имайки предвид, че е сред претендентите за наградата „Търнър“ и фигурира в изложбата „Тейт“ в Ливърпул.

Всеки член на фалшивата момчешка група от четирима изпълнители представлява различен персонаж, изигран от Син. Изложбата включва картонени изрезки и музикален видеоклип, в който групата танцува и синхронизира устните си – но с глух глас, рецитиращ текстовете. Единствената музика, която се чува, е далечен пулсиращ ритъм.

„Смятам, че момчешката група е наистина идеално средство за размисъл за това как се изграждат идентичностите“, казва Син.

Син изследва идентичността и в 23-минутно видео, вдъхновено от историята на древния даоистки философ Джуандзъ който сънува, че е пеперуда. Преживяването е толкова ярко, че когато се събужда, той не е сигурен дали всъщност не е пеперуда, която сънува, че е човек.

 

„Син Вай Кин използва драг костюми и грим, за да пресъздаде множество различни персонажи от целия спектър на мъжката и женската полова идентичност, изграждайки своя собствена вселена, която е безкрайна и постоянно расте“, казва Хелън Лег

Ингрид Полард и „расизмът пред очите на всички“

69-годишната Полард, изградила име като фотограф, участва в надпреварата за наградата „Търнър“ с изложба на различни предмети, чрез които нищи въпроси като раса и полова идентичност.

Една част от галерията е заета с „проучване на това, което Полард нарича расизъм пред очите на всички“.

 

„Тя разглежда неща като надписи в кръчми. Във Великобритания има 68 кръчми, които се наричат „Черното момче“. Полард се опитва да ги използва като доказателство, за да ни убеди в съществуването на расизъм, който е проникнал в популярната култура“, обяснява Хелън Лег.

В другия край на стаята й са разположени чудовищни самоделни машини, изработени от неща като стари триони и бейзболна бухалка с вградено счупено стъкло, които Полард намира в гората. „При движението си те издават скърцащ, стържещ звук и скрита заплаха от насилие“, казва Лег.

Цветните торбички със семена на Вероника Райън

От тавана в жълтата стая на 68-годишната Райън висят дълги плетени чувалчета, направени от рибарски въжета и съдържащи отливки от костилки от авокадо, семена и други предмети.

Други висят по ръба на стаята, заедно с други творби, които сливат естествения и изкуствения свят.

 

Вероника Райън черпи вдъхновение от плодовете на родния си остров Монсерат в Карибско море. Пространството й в галерията е осеяно и с купища изцапани възглавници в различни форми и размери.

„Тя работи с естествени форми – шушулки, семена, съчетавайки ги с остатъците от опаковки на храни, както и с елементи, които свързваме с грижи като бинтове и медицински възглавници. Райън създава творбите си през целия период на пандемията, с мисълта за различни прояви на загриженост, но същевременно е изключително поетична в начина, по който мисли за работата си“, казва Хелън Лег.

Победителят ще стане известен на 7 декември.

Учредена през 1984 г., наградата „Търнър“ се присъжда на установил се във Великобритания художник. Отличието често предизвиква дебати за стойността на съвременното изкуство.

Ливърпул е първият град извън Лондон, който два пъти влиза в ролята на домакин на наградата „Търнър“ за съвременно изкуство.

Изложбата в галерията „Тейт Ливърпул“ се открива на 20 октомври и ще продължи до 19 март.

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.