В Бисерната поредица на издателство „Колибри“ заблестя ново издание на сборника „Звездни мигове на човечеството“ от Стефан Цвайг! Преводът е дело на Жанина Драгостинова.
„Изкуството дава право на всеки човек, извършил велико дело, да се чувства у дома насред цялото човечество“ – пише Стефан Цвайг в предговора към едно от изданията на тази книга. „Звездни мигове на човечеството“ (328 стр., цена: 25 лв., твърди корици) събира 14 есеистични новели за велики хора и за техните съдбоносни моменти, в които те са променили не само собствения си живот, но и този на човечеството и то за векове напред. Дали ще става дума за историческата загуба на Наполеон при Ватерло, за последното влюбване на възрастния Гьоте, за откриването на Южния полюс, за „златната треска“ в Калифорния или за свързването на Европа и Америка с телеграфа, Цвайг изгражда историите си с напрежението на криминално четиво и психологическата дълбочина на писател-реалист.
От първото издание до днес който хване в ръка „Звездни мигове на човечеството“, не може да се откъсне за книгата нито за миг. В настоящото издание е включена илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.
Стефан Цвайг (1881–1942), спечелил световна слава като един от първомайсторите на психологическата новела, блестящ есеист, биограф и романист, е сред най-четените немскоезични писатели. Радетел за Европа, обединена от „обща духовна енергия“, гражданин на света, за когото „личната свобода е най-висшето благо на тази земя“, след дълбока екзистенциална криза и крушението на хуманистичните идеали той слага край на живота си в бразилския град Петрополис. Автобиографичната му творба „Светът от вчера“ (1942), публикувана посмъртно, оценена от Томас Ман като „велика книга“, е сред най-значимото, излязло изпод перото на австрийския белетрист. Есето му за Зигмунд Фройд, част от трилогията „Изцеление на духа“, е вид самоанализа, стъпила върху принципите на психоанализата на неуморния иконоборец. А от „срещата“ на пътешественика Стефан Цвайг с откривателя Фернандо Магелан се ражда вдъхновена биографична проза, пропита с почит и преклонение пред напредъка на познанието и вечната жажда на човека за непознати простори.
