Кой е художникът Riv Bulgari

Заразен с изкуство, но и имащ възможност да живее от него. Бутиков артист, който знаят определени хора в елитните арт среди у нас и в чужбина. Избира самo места и публика, където да се показва. Чакащ търпеливо правилното време и място, за да се появи. И ние, в България, дочакали 15 декември 2022 година, когато бъларският художник Riv Bulgari, познат в арт средите на Ню Йорк, Манхатън, Бруклин, Милано, Берлин, Токио, Перу, Мексико и къде ли още не,  ще се върне у нас, за  да видим една „малка, лъскава и много интересна изложба“ …

Да не е аудио визуално и не прекалено концептуално. Да не е илюстрация. Да е бягство от фигуративността и пейзажността, която можем да видим във всеки един телефон. Да е абстрактно. Да е закодирано в образи и визии, които да грабнат човека отведнъж и да го накарат да види и други неща отвътре.

У нас, след 30 години в световните арт среди, с изложба се завръща Riv Bulgari, чието рождено име е Радослав Иванов. 

Проплакал през 1966 година, в семейството на художник и хореографка близо до НДК, историята на Riv Bulgari е джеймсбондовска, невероятна и вдъхновяваща. В нея има екшън с престрелки, бягство зад граница само с 200 долара в джоба и паспорт, любов от трети поглед и зашеметяващо изкуство. Как младият художник и скулптор става успешен график, филмов, музикален продуцент и бизнесмен в Страната на неограничените възмоности и си извоюва прозвището „един от най-забележителните и креативни артисти на 21 век“?

Riv Bulgari разказва невероятната си история само в #URBN! 

До 15-годишна възраст израства в ателието на баща си, художникът Иван Б. Иванов. Там той преминава през многообразни техники – от живопис, гравюри на дърво, литография, суха игла, акватинта, скулптура, керамика, сухи и мокри фрески до стенописи, колажи. Твори  множество портрети, натюрморти, пейзажи, фигуративни композиции. Печели първа награда за детска рисунка от Френския културен център в София и първа награда от Ленински Район София, България.

„Щастливец съм, че баща ми е художник и е запазил много неща през годините, до периода ми в Европа, когато живеех в Германия и периода ми от Канада и от Мексико, където също съм живял. В предстоящата изложба ще има творба от времето, в което пребивавах и в Япония. Основно картините ми са от последните 6 месеца. Специално се прибрах в България, за да рисувам, защото тук имам голямо ателие и съответно възможност за по-големи като размери творби до 2 метра“, споделя Riv Bulgari.

Сред тях е и негова рисунка, която направил на 7-месечна възраст.

„Намерих я наскоро, когато стигнах до архива на баща ми. Запазил е около 300 мои работи от детските години. Не съм можел още да пиша. Много се впечатлих, защото, като гледам в момента модерното американско изкуство, видях в тази рисунка маниера на Жан-Мишел Баския. Бях учуден от себе си. Ако го видите и вие – 1 към 1 е Баския“.

Срещаме се с Riv Bulgari по време на престоя му в България преди месец, докато още подготвя изложбата. Последно се чухме, когато беше в Словения и знаеше, че в края на тази година ще има повод да поговорим и за професионалните му изяви. Знаех за него, че в периода от 1978-1982 . е следвал в Художествената Гимназия в София, а под егидата на „Знаме на Мира“ заминава на международен конкурс за скулптура в Акапулко, Мексико и се прибира с второ място и медал от там. В началото на 90-те дели времето си между Берлин и София. Става свидетел на падането на Берлинската стена и, впечатлен от това, рисува картината „Кръговратът на Живота“. Следват поредица самостоятелни изложби, след което живот в Роверето, Италия. Негова картина става част от постоянната колекция на Брера Академия в Милано.

„Опитах се да направя някакъв бизнес в България през 90-те години. Получих наследство и отворих ресторант „Раковски 124“, но бяха бандитски години – стрелби, Васил и Жоро Илиеви, рекети. Да, и мен рекетираха, и стана конфликт. Трябваше да бягам. Седем пъти кандидатствах за американска виза и ми я отказваха. Когато кацнах в Ню Йорк най-накрая, знаех 2 думи на английски и имах 200 долара в джоба. Живях при приятел в началото, но в един момент стана неудобно. Имах два пътя пред себе си – да се върна обратно в България и да замина към страна, наречена Канада, където приемат емигранти много по-лесно. Първата дума, която научих, бе на границата – „refugee“ – в превод „бежанец“.

Следват приключения в Монреал и Ванкувър. Рисува от картини по поръчка до табелки за кучешки колиби, прави пици и припечелва като шофьор на лимузини. Решава да мине през Ню Йорк, преди окончателно да се прибера обратно в България…

„Но попаднах на приятел, с който гастролирахме около 3 месеца по галерии и клубове. Така срещнах американски художник, на когото му трябваше мениджър за репродукции на картини“, спомня си Riv Bulgari.

Много световноизвестни имена от ранга на Деймиън Хърст вземат при себе си асистент-художници, които им прерисуват, дорисуват или рисуват по концепия творбите. Така се случва и с Riv Bulgari. Там, в епицентъра на съвременното модерно изкуство – Сохо, се запознава с американския художник Марк Костаби и започва да рафинира стила и да организира рисуването на картините му, които Марк само подписва. Също така се запознава с Джеф Кунст, комуто организира направата на някои от неговите скулптури, една от които е продадена за 187 милиона щатски долара. Участва в колаборация с LA2, който заедно с Кит Харинг внася уличните графити в галериите на Манхатън. За период от една година живее и работи с канадския художник Давид Никълсън. Участва в множество общи изложби и прекарва част от свободното си време в ателиетата на фотографката Ани Лейбовиц, японския фотограф Го Хотода и първата му жена Хироми Накан.

Унищожавал е творби, които не е искал да бъдат купени, просто защото не ги е харесвал.

„Обичам да съм независим от розовото диванче, заради което искат да им нарисувам розова картина“, шегува се Riv Bulgari.

Има свой творчески удар.

Удар е точната дума за успеха му

„Докато създавахме част от восъчните фигури за музея на  Мадам Тюсо в Манхатън, правихме отливки от живи хора. Останаха ми доста отливки от човешки ръце, крака, лица… Наредих всичко на пода у нас, напръсках го с бяло. Поръчах плексигласова кутия и ги хвърлихме вътре в нея, след което я запечaтахме. Платиха ми над 50 хиляди долара за тази творба. Не винаги хубавите неща изискват дълго време и къртовски труд. Но това ме шокира. Парадокс. От останките в ателието ми – удар!“

Сега вижда двете страни на монетата. Пътува доста и в САЩ, и в Латинска Америка… Среща идолите си – освен Кунст и Колеби, имена като Джон Бон Джоуви, Пласидо Доминго и много други…

„Моят опит показва, че по-успелите се свързват по-лесно с непознатите, защото им е интересно да срещнат нещо ново. Не бива да сме самодоволни, това е рецептата за качествен живот. Градските култури, които срещам, имат едни и същи недостатъци. Цели нации живеят със спомена за изкуство, което не съществува в момента. Да оставяш нещо зад себе си като артист – затова артистите трябва да се маркираме“.

Както разбрахме, Riv Bulgari прави реалистични, в естествен размер, скулптури за японската скулптурка Мичио Ишихара и фигури за музеят на Мадам Тюсо в Манхатън. Нарича себе си „всестранно недоразвит“ в различни областi, които му се отдават – от режисура до продуцентство на документални филми („Непознатото Перу“) и музикален мениджмънт, през бизнес с недвижими имоти. Така успява от звукозаписно студио в мазе да създаде градска музикална верига студия, в които записват звезди като Ейми Уайнхаус и Дрейк, с името The Sound City!

Пъстър живот като картините му

През 2017 г., заедно с Доминик Нахас издава книгата“ The Thin Line“ , а в периода 2018-2021 година Riv Bulgari пътува по света. Участва в множество общи изложби в Бруклин, Ню Йорк. Прави колаборативни картини с американски художници и впоследствие изложени в музея за модерно изкуство в Бруклин, Ню Йорк. Продължава да работи активно в ателиетата си в България, Словения и Съединените Щати, като рисува картини с образност и ярки цветове. Те обобщават възгледа му за живота и неговите ежедневни лични преживявания.

Сред най-известнинте му творби са „Big Time“, “ Circle of life“, Guelagueza“, Dolce & Gabbana“, „The girl with a watermelon“, някои от които бяха показани на първата му изложба от 2008 година в България  – в Софийската Опера, изцяло с творби, създадени в Ню Йорк.

„На 15 декември в галерия-музей „Анел“ ще видим основно нови неща и ще има и малко като ефект от предишните години. Ще започнем от 7-месечна възраст. Заглавието е буквално и преносно „Извън ежедневието“. Преносният смисъл на това значение е, че освен ежедневието има и друг свят. Моят друг свят е изобразителното изкуство. Това, което ме вълнува от дете. Това е моят начин да обяснявам и образовам останалите“, казва пред #URBN Riv Bulgari.

Темите произлизат от ежедневието му – от пътуванията и приключенията, от семейството.

„Едно от тях е момиче, което яде диня – тази картина е за живота ми с любимия ми човек, който много обича да яде диня лятото. Всичко това се получава подсъзнателно. Не търся върху платното целенасочено изображение, но то се случва в процеса на работа. Процесът за създаване на една картина, колкото и да е елементарна, понякога започва във времето, когато току заспивам или тъкмо съм станал. Щом това се случи, аз го надрасквам набързо. След това то се променя в процеса на работа. Защото в мен аз го виждам, но за да го покажа на другите хора, трябва да е по определен начин, твоят начин. Моделира се като пластелин, като възпитание, като виждането по определена тема“.

„Не можеш да го видиш, ако не ти се обясни“

На изложбата ще видим платна с деструктурирани форми. Спорадична светлина. Цветове. Изкуството на Riv Bulgari.

„Искам да възпитавам усещане, което не съществува в нашата ежедневна реалност. Усещане за естетика. Усещане за живот извън бита. Извън това да се наядеш, наспиш, да имаш кола. Нещата над това. Над материалното. В България съм познат сред по-възрастните колеги. Бих искал да покажа картините си на новата публика. По-познат съм като изкуство извън България, но у нас – с периода около 90-те години. Малко преди да се преместя да живея в чужбина“.

От позицията на времето, вижда и в своята работа влияния…

„Човек, когато се занимава с едно и също нещо, неминуемо се влияе. Най-трудното е, когато вече се научиш да рисуваш класически или реалистично, както в Академията – етюди. Добре е да избягаш после от това. И отнема повече време, отколкото да се научиш да рисуваш. И затова съм имал паузи, по 3-4 години, когато не съм пипал четка или молив. Хубаво е да имаш солидна основа, но и период, в който да се отдалечиш от всичките тези сколастики и влияния и да намериш себе си. Минал съм през влияния от Шагал и всички импресионисти, Пикасо, дори и през модерни американски художници… Когато харесваш нещо, то ти влияе. Ако не го харесваш – се абстрахираш“.