Днес ще ви запознаем с една прекрасна жена, доказала, че кариерата и семейството могат да вървят ръка за ръка. Тя няма нужда от представяне, защото е известна в цял свят, покорила безброй върхове и доказала се многократно като изключителен професионалист и спортист. Това е Добрина Паричкова от гр. Бургас. Едва 12 годишна започва да танцува спортни танци, печели множество международни награди, а днес е горд собственик на танцова школа „Паричкова Денс – Тийм“ , намираща се в гр. София. Разбира се успехът не идва с лека ръка и в началото се налага да премине през доста трудности и лишения, които не я сломяват, а й дават още по-голям стимул да продължи. Нищо не идва даром в живота й, но усилията си заслужават. Не спира да мечтае и да постига целите си.
– Защо решихте да се реализирате в България? Имала сте толкова много възможности да емигрирате и да бъдете много по-популярна и призната отколкото у нас?
– Популярността не е била никога цел за мен. През цялата си спортна кариера не изневерих на клуба, в който започнах да танцувам, когато бях на 12 години. Смятам, че лоялността винаги трябва да е на първо място. Именно поради тази причина никога не съм се възползвала от предлаганите ми възможности да работя като спортист в чужбина.
Към днешна дата работя с двойки от няколко страни и това ме кара да се чувствам полезна не само в нашата страна. Спортните танци са спорт с непрестанно развиващо се изкуство. Особено през последните 10 години започва да става популярен не само сред младите. Вече има много зали за танци, където се създават общности от хора, споделящи любовта си към танца. Това е нещо което може само да ме радва.
– Вие сте 14-кратен Шампион на България, печелили сте множество престижни международни конкурси, дори сте била полуфиналист на Европейско първенство. Чувствате ли се оценена и с цената на какво се постига този грандиозен успех?
– Титлите и високите спортни постижения са неща, които ми дават самочувствие като спортист и треньор, но не са решаващото за да продължа да работя. Отношението на колеги и състезатели е това, което ме кара да се чувствам оценена като професионалист. Резултатите на моите възпитаници пък ми дават удовлетворение от свършената работа. Постигането на това ниво в спортните танци е резултат на много работа и лишения. Като спортист нямах много свободно време и децата ми бяха най-ощетените от това. Но сега, когато са вече зрели хора, се радвам да видя, че дъщеря ми и сина ми са поели по своя път и вървят по него с високо вдигнати глави. Мисля, че това се дължи донякъде и на факта, че пораснаха в динамична семейна среда на спортисти, която им даваше свобода на решение и ги възпита да бъдат отговорни към живота и работата си. Според мен няма успех без работа и всеотдайност към това която си избрал като поле за професионална реализация. Така че да, постигането на всичко това е свързано с много работа и лишения, но резултата си заслужава.
– През какви трудности и лишения сте минавала докато успеете и имало ли е моменти, в които сте искала да се откажете?
– Пътят на всеки професионален спортист е осеян с трудности и лишения. При мен както и при всеки, занимаващ се с професионален спорт, те не са били малко. Имало е случаи в които, поради липса на средства, за да отидем на международно състезание, е трябвало да пътуваме повече от 24 часа. Представете си след такова пътуване, без никаква почивка, излизате да танцувате с най-добрите двойки в света и трябва да сте на тяхното ниво. След състезание се е случвало да спим по коли и автобуси. Чувствала съм се изтощена до краен предел, но тези неща ми дадоха увереността, че моето място е в този спорт. Никога не съм и помисляла да се занимавам с друго. Да, имало е моменти, в които съм се колебала и съм мислела да променя професията си, но любовта ми към спортните танци е надделявала винаги.
– Сега имате своя собствена танцова школа „Паричкова Денс – Тийм“, разкажете ни малко повече за нея?
– Школата стартира преди няколко месеца и вече имаме групи с деца и състезателни двойки, които тренирам от години. Предстои ни започването на нов проект, фокусиран към любителите на танца в по-напреднала възраст. В процес на подготовка сме на нова зала, а в момента може да ни намерите в „Денс Академи“ на бул. България. Там работим по съвместен проект с деца на възраст между 6 и 12 години. Целта е да изградим нови състезатели, които да постигнат успехи на танцовия подиум. Тук ще използвам възможността да обявя началото на кастинг за момчета, които да партнират на малките ни принцеси. Подборът ще се проведе през месец Февруари, всеки понеделник и сряда от 17:30 часа в Залите на „Денс Академи“.
– Последните 17 години бяхте треньор в един от най-престижните клубове в България, където подготвяхте много двойки финалисти на международно ниво. Как решихте да поемете риска да се преместите в друг град и да създадете своя школа?
– Решението да се преместя да живея в София не беше спонтанно и дойде по няколко причини. Първата от тях е желанието ми да продължа развитието си като треньор в по-динамична и конкурентна среда. Друг е факта, че дъщеря ми живее тук от 17 години и третата причина, но не последна, е, че човекът, с който споделям живота си, живее и работи също в столицата. Създаването на школа е естествено продължение на професионалния ми път. Мисля, че за утвърждаването й голяма роля играят постиженията на моите възпитаници у нас и в Европа. Народът ни казва, че когато човек е влюбен в работата си, той изгражда репутация и име в средите, в които се развива и идва момента, в който това име започва да работи за него. Мисля, че това един от факторите с голямо значение за популярността на школата, както и представянето на състезателите, с които работя.
– Вие сте и международен съдия с най-висок лиценз в страната и чужбина, а също така и организатор на международен спортен лагер в гр. Смолян. Как успявате да съчетавате всичко и остава ли ви време за приятелите и семейството?
– Съдийстването е неразделна част от професионалния път на всеки отдаден треньор. При мен обучението и придобиването на този лиценз дойде по естествен път. Участието ми в съдийски комисии у нас и в чужбина ми помага да следя тенденциите в развитието на спортните танци. Също така информираността за спортното ниво на конкурентните клубове и двойки е неразделна част от тренировъчния процес. Друга неразделна част от този път е и преподаването на международни кампове. Тези събития са място, където с колеги от цял свят си сверяваме часовниците. Поради важността на тези срещи, взех решение да опитам да организирам такъв камп в България. Оказа се, че интереса към него е голям и вече 4 години той се провежда в гр. Смолян. Разбира се организацията му не е лека работа и тук голямата помощ дойде от близките ми и семейството. Без тях едва ли бих успяла да реализирам тази идея. А що се отнася за време с приятели, повярвайте това винаги е било част от живота ми. Ще ви дам един пример. Всеки понеделник сме на театър. Има отговорник за билетите и друг за ресторант след представлението. Прекрасни моменти.
– Кой е добрият пример, който искате да дадете?
– Искам моите възпитаници да са сред най-добрите спортисти и да имат самочувствието на шампиони. Това е достатъчно, за да се чувствам доволна от труда, който полагаме заедно. Радвам се, когато виждам отговорното им отношение към спорта и се надявам да израснат като хора, носещи добродетелите на спортсменството с гордост.
– Какво бихте посъветвали младите, които не вярват, че в България може да се успее?
– Ами как да ви кажа. Имах възможността да работя извън България за различни периоди от време. Един от на-дългите ми престои беше в Южна Корея. Там работих с местни двойки по 6 месеца в годината в продължение на 10 години. Винаги са ми липсвали приятелите и семейството. При един от престоите ми ме придружаваше дъщеря ми. Мисля, че и за нея липсата на същите неща и хора изиграха важна роля за решението й да остане в България. И сега, като се огледам около себе си, между най-близките ми, няма нито един емигрирал в чужбина. Всички работим и се развиваме професионално тук, в България. От познати, заминали и живеещи извън страната ни вече дълги години знам, че където и да си винаги ще се чувстваш на чуждо място. Народът ни казва, че дърво без корен не може, а нашите корени са тук. Така че бих им казала: Вярвайте в себе си и осъществете мечтите си в родината. Тук е възможно да се постигне всичко.
– Какви са следващите ви цели и мечти?
– Мечтая да организирам Международно състезание, в което да вземат участие най-добрите двойки от световната ранглиста. Предизвикателството е голямо, но аз вярвам, че и това ще се случи.
Сибила Кусева
