Връщаме се назад 46 години, когато в София започна провеждането на Международни писателски срещи. Съюзът на българските писатели и галерия-книжарница „София-прес“ ще представят проекта „Дипломация чрез литература“ (монографично изследване) на Анжела Димчева, посветено на Международните писателски срещи – София (1977 – 1986). От експозето на авторката ще стане ясно, че декадата на тези форуми е своеобразен възход на родната литература, обогатена от стотици преводи на наши автори в чужбина и хиляди творчески контакти на българските писатели с 880 техни колеги от 68 държави.
Това е предварително обсъждане и четене на откъси от бъдещата книга, която ще излезе през април 2023 г. В събитието ще вземат участие: Боян Ангелов – председател на СБП, трима участници в тези срещи – Найден Вълчев, Екатерина Томов, Георги Константинов, както и рецензентът проф. д-р Мюмюн Тахир. Проектът е спечелил финансиране по програма „Творчески стипендии’22“ на Национален фонд „Култура“.
Заповядайте на творчески разговор на 16 януари (понеделник) 2023 г., 17.00 ч. в Галерия-книжарница „София-прес“, ул. „Славянска“ 29.
Откъс от монографията „Дипломация чрез литература“ на Анжела Димчева:
Отзвук в света под формата на реципрочни инициативи
Още през дните на Първата международна писателска среща се чуват гласове, че този авангарден формат на общуване не трябва да остане изолиран: в интервю за в. „Литературен фронт“ (бр. 25/1977, М. Наимович) Валтер Дигелман (Швейцария) предлага: „Срещата в София трябва да бъде последвана от подобна среща и на художниците, музикантите, артистите… В битката срещу войната трябва да участват всички дейци на културата“ (Софийски хоризонти 1979: 51).
Уилям Сароян призовава от трибуната на форума: „Бих искал такива срещи да стават поне два пъти годишно в различни части на света и на всяка една да присъстват нови и различни писатели (…), които да се вълнуват от почтеността, равенството, човешките отношения, истината, уважението към хората, които не разбираме, от дълбокото разочарование в самите нас за това, че ги мразим, загрижеността да се премахне тази омраза в полза на нещо мъничко, по-полезно… И никога да не спираме да вярваме, че ще продължим в нашата работа, която не се състои само в писане, а и в потвърждението на правото на хората навсякъде по света на спокоен сън, сносни мечти, добро здраве, никаква тревога и гордост от творчеството на другите“ (Мирът: 238).
През 1978 г. кметът на френската столица Жак Ширак организира Световен поетичен фестивал в Париж, ползвайки опита на българските организатори. Същата година и председателят на италианските писатели Алдо де Яко организира Европейска среща на писателските съюзи.
Когато през юни 1978 г. Любомир Левчев пристига в Париж за Първия световен фестивал на поезията, той е посрещнат с голямо уважение от главния организатор – поета Жан-Пиер Рьоне, и участва в няколко от акциите и четенията – среднощно четене пред паметника на Бодлер в гробището „Монпарнас“, спектакъл в „Мулен Руж“ в памет на Жак Превер и Борис Виан и др. Л. Левчев се включва със стихотворението си „Бой на петли“ (превод и оригинал) в рецитал, озаглавен „Поетите днес и утре“, осъществен в зала „Оранжери“ в парк „Багател“ на Булонския лес. Но този фестивал е с много по-скромни мащаби и представлява артистичен форум, защото при провеждането му не са излъчени идейно-политически послания, каквито са оповестени в София.
Всъщност подобни посещения на Любомир Левчев имат съвсем друга задача: Людмила Живкова му е отредила важната мисия да обикаля писателски съюзи и подобни форуми, за да уговаря присъствието и съпричастието на най-изявените автори в света за замислената вече Втора международна писателска среща в София през 1979 г. Затова още през ноември 1977 г. Л. Левчев пристига във Венеция за Международна среща на дисидентите, а веднага след това се отправя за Рим, където се среща и води разговори с Пиетро Ботита, Марио Булдзони, Алдо де Яко, Джани Родари, Франко Д’Онофрио и Рафаел Алберти. Два дена по-късно вече е в Париж за среща с Пиер Сегерс, Робер Андре, Андре Стил и Ален Боске. Именно Боске за няколко години се превръща в голям приятел на България. Следва посещение в Швеция. В посолството на НРБ в Швеция Вера Ганчева урежда среща на Л. Левчев с цяло съзвездие от шведски писатели: Артур Лундквист и съпругата му поетесата Мария Вине, членовете на Нобеловия комитет – Ларш Юленстен и Йостен Шостранд, председателя на П.Е.Н. клуба Пер Вестберг, популярния шведски поет от гръцки произход Теодор Калифатидес, издателя Пер Гедин, писателите Якоб Брантинг и Петер Кюрман. Всички те са спечелени за нашата кауза и обещават участие в подготвяната Втора международна писателска среща.
