Спокойно можем да се гордеем, че такава личност се е родила в България, защото той е, първо, без съмнение ще кажа, най-безапелационната фигура в българската история, която е на висок пиедестал. Това каза в интервю за БГНЕС председателят на Българската академия на науките (БАН) акад. Юлиан Ревалски, който откри изложбата „150 години от гибелта на Васил Левски. Места на памет (1873 – 1933).
Но Левски също така е и световна личност, защото не се е борил само за свободата на българския народ, той се е борил за свободата на всички народи. Казвал е, че всички ще живеят заедно – българи, турци, евреи, арменци. Също така е изповядвал идеи републикански, изключително демократични за онова време преди повече от 150 години, нещо, което сега е в основата на всички модерни държави, на Европейския съюз, за чиста и свята република. Той е надминал времето си в това отношение. Можем спокойно да се гордеем и да кажем, че той е не само българин, той е гражданин на целия свят. Като погледнем какво става в момента, повече от всичко се нуждаем от такива хора, които да обединяват нацията.
„Това е една изложба, която две институции на БАН – Институтът за исторически изследвания и Централната библиотека, съвместно организират, като тя е част от Националния план за честване на 150 години от гибелта на Васил Левски, и колегите са поставили акцента как в първите 50 години след неговата гибел се е развивало отношението към неговото дело, оценката на неговото дело, канонизирането му в този образ, който и днес ние имаме, т.е. поставили са въпроса на това как хората са си спомняли за него – дали чрез паметник, дали с музеи“, отбеляза акад. Ревалски. Но също така авторите на изложбата, посветена на Апостола на свободата, са наблегнали и на това как той е отразен в литературата от кратките първи биографични данни на Георги Кирков, през по-монументалните на Захари Стоянов и на Заимов, както и в стихотворенията за Левски на Христо Ботев и на Иван Вазов.
„Мисля, че се е получил един хубав букет от неща, които наистина показват как българският народ не е забравил своя герой, а е започнал да мисли как да го остави за бъдещите поколения. Това всъщност правим и ние сега с тази изложба“, подчерта председателят на БАН и допълни, че в някакъв смисъл, очертавайки тези неща, свързани с паметта на Апостола, с това, което е направил, ги популяризират, за да могат да останат за следващите поколения.
Работата по подготовката на изложбата е започнала преди повече от половин година, разказа още акад. Ревалски.
„Ние предложихме, както преди 6 години, когато му се честваше 180 години от рождението му, един от начините, по които и да го увековечим занапред, нашето международно летище в София да носи неговото име и аз много се надявам, че институциите този път ще го направят, защото той го заслужава и България го заслужава“, каза още той и поясни, че това основно зависи от Министерския съвет (МС).
Пред присъстващите гости на откриването на изложбата, акад. Ревалски заяви, че не е чудно, че БАН, въпреки че е по-скоро духовна, а не революционна институция, таи по-специално отношение към Васил Левски, защото той е сред първите дарители и е разбирал важността на Българското книжовно дружество. „Маркирайки местата, които са свързани с Левски, ние не само отдаваме почит към неговата памет, но и спомагаме тези места все повече да се популяризират“, заключи председателят на БАН. /БГНЕС
