Законите, регулиращи регистрирането на фирми, се различават в различните страни. Важно е да се отбележи, че административните изисквания, които следва да се спазят при регистрация на фирма, понякога зависят и от статуса на заетост на лицето, когато се предприема подобна стъпка. Реално общата регулация на правните норми и документи, необходими за регистриране на фирма, нямат отношение към това дали желаещият е нает работник или служител.
Каква е законовата ситуация в България относно ангажиментите на наетите лица, когато пристъпят към крачката да регистрират собствена фирма? Възможно ли е съчетаването на работа по трудов договор с това да сме и собственици на фирма? Трябва ли да бъде уведомяван работодателят, че работникът или служителят ще открива собствена фирма? На тези и други въпроси, отговаря д-р Тодор Капитанов – експерт по трудово право.
В България няма изрична нормативна разпоредба, която да забранява наето лице по трудово правоотношение да бъде едновременно и собственик на фирма. В Кодекса на труда в страната са регламентирани възможностите за допълнителна работа при същия или друг работодател, но тук става въпрос за допълнително трудово възнаграждение.
Припомням, че работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Също така работникът и служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси.
Единствената забрана за полагане на допълнителен труд (отново посредством допълнително трудово правоотношение) е за работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки – за работа при същите или други специфични условия. Това важи и за тези длъжности и професии, които са определени изрично в закон или в акт на Министерския съвет.
Понеже в Кодекса на труда никъде не е упоменато изискване към работниците и служителите да искат разрешение от работодателя или да го уведомяват за това, че имат намерение или вече са регистрирали своя фирма, то може да се твърди, че работещите по трудов договор нямат този ангажимент и работодателите не следва да изискват подобна информация.
Следва да се има предвид, че съгласно Търговския закон управител на дружество с ограничена отговорност не може да бъде лице, обявено в несъстоятелност, или лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори. Не може да бъде управител и лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, за което е било установено с влязло в сила наказателно постановление неизпълнение на задължения по създаване и съхраняване на определените му нива от запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.
Отново в Търговския закон е посочено, че без съгласие на дружеството управителят няма право от свое или от чуждо име да участва в събирателни и командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност, както и да заема длъжност в ръководни органи на други дружества.
Справка:
Чл. 110, 111, 112 от Кодекса на труда
Чл. 141, 142 от Търговски закон
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg
