Краят на исторически ниските лихвени проценти се считаше за добра новина за банките, които правят повече пари, тъй като разликата между това, което начисляват на кредитополучателите, и това, което плащат на депозантите, се увеличава. Последните кризи от двете страни на Атлантическия океан обаче показват, че реалността е по-сложна.
Някои банки, особено в Европа, са затънали в големи кредитни портфейли при лихвени проценти, фиксирани далеч под текущите нива. Други са по-висок дял на кредитите с променливи лихвени проценти и могат незабавно да таксуват повече за неизплатената част от заемите, но рискуват вълна от неизпълнение от кредитополучатели, пише Financial Times.
Има проблем и с държавните облигации, в които банките държат все повече от своята ликвидност, след като регулациите след финансовата криза ограничиха поемането на риск. Стойността на облигациите, закупени миналата година, падна, защото предлагат по-ниски лихвени проценти от тези, които се продават днес. Това за държавите е добре, но за банките е проблем, ако трябва да продават, за да удовлетворяват искания на вложители за теглене.
Това е другият проблем за банките – непредсказуемото поведение на вложителите, тъй като те търсят по-доходоносни инвестиции за парите си, включително фондове на паричния пазар и крипто, тъй като банките бавно повишават лихвите по спестяванията.
Загуби от портфейли от облигации
Банките рутинно купуват много считания за сигурен държавен дълг като начин да изпълнят регулаторните изисквания за притежаване на достатъчно количество висококачествени ликвидни активи. Повишаващите се лихви обаче рязко понижиха стойността на облигациите.
Федералният резерв на САЩ заяви, че американските банки са имали 620,4 млрд. долара нереализирани загуби от своите портфейли с ценни книжа в края на 2022 г., включително 340,9 млрд. долара по облигации, които не са планирали да продадат.
Съгласно правилата на САЩ заемодателите не трябва да вземат предвид загубите от пазарна оценка в техните печалби или капиталови съотношения, така че повечето не са се защитили срещу тази възможност.
Когато една банка се окаже в недостиг на пари, за да посрещне изходящите потоци от депозити, както се случи с Silicon Valley Bank, тя може да бъде принудена да продаде част от портфейла си, „държан до падеж“. Това материализира загубите и плаши както инвеститорите, така и вложителите.
Правилата са различни за банките в Европа, където регулаторният капитал вече отразява ефекта от преобладаващите лихвени проценти върху повечето облигации. Анализаторът на Numis Джонатан Пиърс казва например, че шестте големи британски банки имат дългови ценни книжа за 600 млрд. паунда, от които две трети вече се отчитат по справедлива стойност.
Отписването на останалата част от портфейла към текущите пазарни цени ще удари капиталовите съотношения на банките само с 30 базисни пункта, изчислява Пиърс. Това е малко в контекста на техните средни 15 процента капиталови съотношения, които са „по-стабилни, отколкото в много банкови географии“.
Анализаторите казват, че европейските банки също изглежда са хеджирали голяма част от лихвения риск. Това елиминира проблема с нереализираните загуби, засягащи способността на банката да отпуска заеми, тъй като ударът върху стойността на облигациите се случва в реално време.
Заеми с фиксиран лихвен процент
Повишаващите се лихвени проценти представляват двойно предизвикателство за кредитната страна на активите на банките. Онези, които могат да прехвърлят повишения на лихвените проценти на клиентите чрез заеми с плаваща лихва, ще увеличат печалбите през 2022 г. Заемите с фиксиран лихвен процент имат по-малък шанс за неизпълнение, но те също така пречат на рентабилността за банките, чиито собствени разходи за финансиране ще се увеличават.
По-високите лихви увеличават риска от неизпълнение, въпреки че необслужваните заеми остават на ниски нива в ЕС, където само 1,5% от ипотеките са класифицирани като лоши заеми през септември, според последните налични данни на Европейския банков орган.
Заемите с променлив лихвен процент стават все по-популярни в еврозоната, но фиксираните ипотеки все още представляват около три четвърти от общия портфейл, показват данните на Европейската централна банка (ЕЦБ). Съотношението варира в зависимост от държавата. Резултатите от проучване на ЕЦБ от 2019 г. показват, че продуктите с фиксиран лихвен процент съставляват само 4,5 процента от ипотеките в Португалия, но повече от 80 процента във Франция.
В Обединеното кралство почти 85 процента от всички ипотечни заеми са били с фиксирани лихви в края на миналата година. Делът на заемите с фиксирана лихва от новите жилищни заеми достига 95%, показват данни на Bank of England и Financial Conduct Authority.
Картината е по-сложна в САЩ, където ипотеките с променлива лихва представляват по-малко от 10 процента от общите ипотеки, според данните на Федералната корпорация за гарантиране на депозитите.
Бизнес имоти
Кредитите за бизнес имоти са във фокуса на банките в момента. Освен нарастващите лихвени проценти, инвеститорите в имоти са изправени пред по-ниски оценки поради свързаните с пандемията промени в моделите на работа и пазаруване.
Малко над две пети от кредитите за бизнес имоти в САЩ се държат от банки, според JPMorgan.
Председателят на Фед Джей Пауъл каза миналата седмица, че централната банка „е била наясно“ с концентрацията в кредитирането на сектора на бизнес имотите, но подчерта, че не смята, че проблемът е сравним с други напрежения върху банките.
Експозицията на европейските банки към сектора на бизнес имотите е идентифицирана като „ключова уязвимост“ от ЕЦБ. Въпреки това те съставляван само около 6 процента от европейските кредитни портфейли, според мениджъра на активи DWS.
Консервативните съотношения заем към стойност от 50 до 60 процента в Европа също дават на банките буфер да поемат падащите цени, според проучване на Bayes Business School.
Все пак разходите по дълга се удвоиха за една година и анализаторите очакват сътресенията в банковия сектор да добавят към предизвикателствата при рефинансирането. „Стандартите за кредитиране в бъдеще ще станат по-строги“, казва Закари Гаудж, анализатор недвижими имоти в UBS. „Не сме виждали много принудителни продажби напоследък, но има активи, които имат проблеми“, допълва той.
Частни активи
Друга източник на риск е експозицията на банките към частния кредит. Високо в списъците за наблюдение на регулаторите са заемите, които групите за частни капиталови инвестиции обикновено използват за финансиране на своите придобивания.
Тези заеми обикновено са с „агресивни допускания за изплащане и слаби условия, които позволяват на кредитополучателите да увеличат задлъжнялостта, като теглят допълнителни средства“, според годишен преглед, публикуван от американските регулатори миналия месец.
Тъй като такива заеми привличат лихви при плаващи лихвени проценти, стойността им не пада механично с нарастването на лихвените проценти. Това обаче може да не помогне особено, ако компаниите със свръхзадлъжнялост не успяват да посрещнат разходите по обслужване на дълговете си.
Кредитите за хедж фондове, които са направили големи залози върху лихвените проценти, са друга област, която банките внимателно наблюдават. Financial Times съобщи наскоро, че американските регулатори са загрижени за един фонд, Rokos, който е бил принуден да даде допълнително обезпечение на банките, след като залозите му върху лихвените проценти са се провалили.
Изтичане на депозити
Когато лихвените проценти и инфлацията се повишават, спестителите очакват парите им да работят по-усилено. Това невинаги се случва в банките, а това може да подтикнет клиентите да насочат парите си другаде.
В САЩ общите банкови депозити са намалели с 3,3 процента, откакто Фед започна да повишава лихвените проценти миналата година, тъй като спестителите търсят по-високодоходни алтернативи над 1 процент лихва, която много американски банки предлагат. Те могат да получат например 4 процента от фондовете на паричния пазар.
Тенденцията за изтичане на депозитите се засили след фалита на SVB и Signature Bank. Депозитите в американските банки са намалели най-много от почти година за седемте дни до 15 март.
Данните на Фед показват, че изтичането на депозити, което общо възлиза на 98,4 млрд. долара или 0,6 процента от общата сума, идва основно от малки банки, докато има увеличение на депозитите на по-големите им конкуренти.
„Можем да видим значителна кредитна криза, тъй като банките ще трябва да овладеят кредитирането поради голямото изтичане на депозити“, казва Кати Бостянчич, главен икономист в Nationwide.
В еврозоната вложителите са изтеглили 214 млрд. евро през последните пет месеца, или 1,5 процента от общите депозити, според данни, публикувани тази седмица от ЕЦБ. Спадът се ускорява през февруари, последният месец, за който има данни, като тогава е отчетен най-големият месечен спад откакто се водят данни (от 1997 г.).
Европейските банки успяха да заменят част от финансирането на депозитите чрез емитиране на облигации, които са обезпечени с жилищни заеми, казва Лука Бертало, генерален секретар на Европейската ипотечна федерация.
Разходите за финансиране се увеличават
Въпреки че са налични други източници на финансиране, те стават по-скъпи, когато лихвите се повишават, тъй като инвеститорите изискват по-висока доходност.
Неотдавнашното решение на швейцарския регулатор Finma да заличи 16 млрд. швейцарски франка (17 млрд. долара) допълнителни облигации от първи ред като част от поглъщането на Credit Suisse от UBS допълнително ще увеличи разходите за финансиране на едро на европейските банки.
Средно европейските банки държат облигации от първи ред, еквивалентни на 2,2% от техните рисково претеглени активи. При някои кредитори този еквивалент е по-висок, например при Julius Baer е 7,2%, а на Barclays – 3,9%.
За швейцарските банки от второ ниво – не UBS, а такива като Julius Baer или Vontobel, има страх дали пазарът на облигации от първи ред ще бъде отворен и на каква цена.
