ПЪТИЩА-2
Зад щората се вмъкна слънчев лъч,
с усмивка по лицето ме погали,
в ушите ми нахлу човешка глъч,
денят надви над сънища заспали.
С надежда се разбуди в мен духът,
очаквал дълго новото начало.
За първи крачки в новия ни път
подготвяше се цялото ми тяло.
Но кой е подходящият един
в плеядата примамливо-различни?
Надземен, морски и небесно-син –
те всички са в похвалите отлични.
Експресен, бавен, обиколен, пряк,
с возило, пеш, на кон, с каляска,
с коричка хляб, с вода, с кафе, с коняк…
Несъвместимото да се задраска!
На равно, в спускане, по стръмен склон,
с костюм и с очила, с защитна каска,
с приятел или сам сред милион…
Несъвместимото да се задраска!
От вятър брулен, в светлина и в гръм,
в мъгла, в градушка, нощем, в дневна ласка,
в асфалт, по лед, в пътека, в калдъръм…
Несъвместимото да се задраска!
От друг предписан път или мечтан,
безцветен, сив, с рубинена окраска,
стихийно случващ се или по план…
Несъвместимото да се задраска!
Но тръгвам! Виждам ясната си цел
и чувствам силата да я достигна.
В сълзи, в усмивки, в избор и в предел,
разумно бързайки до там ще стигна!
Динко Димитров
2016
