Днес ще ви запознаем с едно прекрасно 11 годишно момиче, което пречупва съвременните ни представи за буйни тийнейджъри и доказва, че в родината ни има качествени таланти. За крехката си възраст има вече над 50 медала от международни турнири по художествена гимнастика, но това не я главозамайва и здраво набляга над учебниците и книгите. Любимата й книга е „Пипи дългото чорапче“ и точно като героинята обича да мечтае и да не се спира пред никакви трудности. Типично за зодията й стрелец, харесва да е сред природата и да се наслаждава на спокойствието и тишината й. Представяме ви Вивиан Христоскова, която грабна сребърен медал на състезанието “Бъдещи звезди” в град София и златен на „Славия къп“.
– Здравей Вивиан. Спечели медал на състезанието „Бъдещи звезди“ в гр. София. Разкажи ни малко повече за това и имаш ли други титли?
– Спечелих сребърен медал на бухалки. След това участвах на 20 май в гр София на състезанието „Славия къп“. Там спечелих златен медал без уред, сребърен медал в многобоя и бронзов на бухалки.
Имам също така вече над 50 медала от международни турнири, няколко купи и няколко приза-специални награди.
– Как се чувстваш след подобна победа?
– Всеки път е много вълнуващо, когато се качвам на стълбичката съм щастлива, защото обикновено хората виждат само красивата част от нашият спорт, а може би не знаят наистина колко труд ни коства всеки един медал. Мога да кажа, че едни от най-хубавите ми моменти, в които изпитах невероятно щастие, е когато бях избрана да представя демонстративен танц на две Световни първенства в Арена Армеец сред най-добрите български и световни гимнастички.
– Коя ти е най-любимата награда?
– Всички медали са ми ценни, но може би най-любими са ми призовете, които съм получавала.
– А коя е най-престижната?
– Най-скъпият за мен и престижен медал не е от индивидуална надпревара, а когато с моят отбор станахме вицедържавни шампионки в отборната надпревара през 2020г., защото тогава отговорността и напрежението са много по- големи, понеже не играеш само за себе си, а за целият отбор.
– Как се запали по художествената гимнастика и на колко години започна да тренираш?
– От 5 годишна съм в залата по художествена гимнастика. Мама ме заведе и аз бях много впечатлена от какичките, триката и уредите.
– Осава ли ти време за училище и приятелите?
– Обикновено излизам от къщи в 7 часа и се прибирам чак в 20:30 и сядам да си пиша домашните. Почиваме само неделя. Лятото, когато всички деца почиват, ние тренираме по цял ден. Почти не ми остава свободно време за игри и почивка. Има много трудности в нашият спорт, като част от това са контузиите, така едва на 9 г. получих сериозна контузия, която ме изкара от залата за една година, което в този спорт е почти немислимо да се върнеш обратно. Радвам се, че след това изпитание и дългото лечение отново тренирам и се състезавам.
– Кой ти е любимият предмет в училище и каква мечтаеш да станеш?
– Любимите ми предмети са математика и рисуване. Мечтая да стана архитект.
– Много си красива, това пречи или помага в спорта?
– Благодаря! Когато бях по-малка това ми помагаше, защото съм печелила много допълнителни призове, но сега не бих казала, защото състезанията и съдийството в тази възраст са вече доста по-сериозни и съдийките оценяват съвсем други качества.
– За какво мечтаеш?
– Мечтая да живея в малка къщичка близо до рекичка и да се наслаждавам на поляните и птичките. Освен това обичам да съм сред природата.
Автор: Сибила Кусева
