Феноменът flygskam (flight shame – срам от полет), чието начало започва в Скандинавия, вече вдъхновява пътници от цял свят да намалят зависимостта от авиокомпаниите.
Докато някой не докаже обратното, високоскоростният железопътен транспорт е най-ефективната алтернатива на пътуването със самолет при разстояние до 700 мили.
Превозвайки пътниците между градските центрове със скорост от 180 мили в час или повече, модерните влакове предлагат завладяваща комбинация от скорост и удобство, пише CNN.
От 80-те години насам стотици милиарди долари са инвестирани в нови високоскоростни железопътни линии с голям капацитет в Европа и Азия, чиито пионери са японският Shinkansen и френският Train a Grand Vitesse (TGV).
През последното десетилетие Китай се превърна в безспорен световен лидер, изграждайки 38 000-километрова мрежа от нови железопътни линии, достигащи до почти всяко кътче на страната.
Испания, Германия, Италия, Белгия и Англия разширяват европейската мрежа, като се очаква до 2030 г. да ги последват и други държави.
Ето кои най-бързите влакове в света през 2023 г. според CNN:
1: Shanghai Maglev – 460 км/ч (Китай)
Най-бързият обществен влак в света е и уникален – това е единствената връзка в света, която в момента превозва пътници, използвайки магнитна левитация (Maglev), а не конвенционални стоманени колела релси.
Свързващ летището Пудонг в Шанхай със станцията Longyang Road в центъра на града, той има максимална скорост от 460 км/ч, като изминава 30-километровото разстояние само за седем минути и половина.
Въз основа на германска технология влаковете Maglev се движат по повдигнат релсов път, като мощните магнити осигуряват изключително гладко движение без триене.
Използвайки опита, натрупан от повече от десетилетие редовна експлоатация, Китай вече е разработил свои собствени влакове Maglev със скорост 600 км/ч и има амбициозни планове за изграждане на мрежа от Maglev, включително линия между Шанхай и Ханджоу.
.jpg){kind=spacer}
2: CR400 „Fuxing“ – 350 км/ч (Китай)
Освен че разполага с най-дългата мрежа от високоскоростни линии в света, Китай има и най-бързите редовни влакове на планетата.
Влаковете CR400 „Fuxing“ се движат с максималната скорост от 350 км/ч, но при тестовете успешно достигат 420 км/ч.
„Fuxing“, които са заявка за намеренията на процъфтяващата китайска железопътна технологична индустрия, са разработени на базата на предишните поколения високоскоростни влакове, които се основаваха на технологии, внесени от Европа и Япония.
Това впечатляващо семейство влакове, дълги до 16 вагона и с максимален капацитет от 1200 пътници, е снабдено с нови функции, включително развлечения на седалките, смарт исплеи, безжично зареждане на устройства, „интелигентни кабини“ и дори варианти, предназначени за екстремни метеорологични условия и автономно управление. Най-бързите варианти на CR400 в момента се използват по основните маршрути Пекин-Шанхай-Хонконг и Пекин-Харбин.
3: ICE3 – 330 км/ч (Германия)
Световноизвестната германска марка InterCity Express (ICE) включва голямо семейство бързи влакове, които се използват по най-различни маршрути.
Тези елегантни машини са създадени за 180-километровата високоскоростна линия Кьолн-Франкфурт и от 2002 г. насам са съкратили времето за пътуване между двата града от 2 часа и 30 минути на само 62 минути.
Нормалната скорост на движение е 300 км/ч, но при закъснение ICE3 имат право да развиват до 330 км/ч. По време на тестовите курсове е достигната максимална скорост от 368 км/ч. Ключови за ефективността на ICE3 са 16-те електромотора, разпределени в осемте вагона на влака, които осигуряват огромна мощност от 11 000 конски сили.
Автопаркът на ICE3 се експлоатира в цяла Германия и включва влакове за международни маршрути, свързващи големите германски градове с Париж, Амстердам и Брюксел.
Дизайнът е в основата и на семейството високоскоростни влакове „Velaro“ на Siemens, които са продадени на Испания, Русия, Турция, Китай и на Eurostar за второто поколение международни влакове.
4: TGV – 320 км/ч (Франция)
Франция е дългогодишният притежател на световния рекорд за скорост на конвенционалните влакове, постигнат на 3 април 2007 г. с невероятната скорост от 574,8 км/ч. При скорост 150 м/сек това е почти два пъти повече от нормалния максимален пробег по разписание на услугите на Train a Grand Vitesse (TGV), признат в целия свят като пионер на високоскоростната железопътна технология.
Първата специализирана високоскоростна мрежа в Европа все още е най-известната и най-успешната, достигайки далеч отвъд границите на Франция.
Френската железопътна индустрия постепенно разширява границите на възможностите на конвенционалните влакове от Втората световна война насам, подобрявайки съществуващите рекорди през 1955 г. (331 км/ч), 1981 г. (380 км/ч) и 1990 г. (515,3 км/ч).
Днес високоскоростните линии се простират от Париж до Лион, Марсилия, Бордо, Нант, Страсбург, Лил, Брюксел и Лондон, като по някои маршрути влаковете развиват скорост до 320 км/ч. През последните 40 години влаковете преминаха през няколко поколения, тъй като мрежата се разшири. Емблематичните оранжеви TGV от 80-те години на миналия век отстъпиха място на по-модерни влакове с голям капацитет, които могат да работят в съседни държави, включително Германия, Швейцария и Испания. Най-новото поколение двуетажни влакове TGV-M се тестват в момента и ще започнат да се внедряват през 2024 г. Високоскоростните железници са и голям експортен успех, като през последните 30 години технологията TGV е продадена на Испания, Южна Корея, Тайван, Мароко, Италия и САЩ.
5: JR East E5 – 320 км/ч (Япония)
Япония представя концепцията за нови високоскоростни железници през 1964 г. и продължава да бъде световен лидер, разширявайки границите на скоростта, капацитета и безопасността по своите линии Shinkansen. Докато повечето в момента се движат с максимална скорост от 300 км/ч, „влаковете-стрели“ E5 на Japan Railways East (JR East) се движат със скорост до 320 км/ч по линията Tohoku Shinkansen, която се движи на север от Токио до Shin-Aomori.
Всеки влак има 731 места и 32 електрически асинхронни двигателя с впечатляваща мощност от 12 900 конски сили. Конструирани от лека алуминиева сплав, E5 имат „активно окачване“, което им позволява да преодоляват завои с по-висока скорост. Изключително дългият нос на задвижващите вагони е проектиран така, че да намали звуковите удари, които се получават, когато влаковете влизат в тунели с висока скорост.
Представени през 2011 г., са построени 59 влака, а от 2016 г. те се използват и северно от Аомори по влака Hokkaido Shinkansen, който е свързан с главния японски остров Хоншу чрез 54-километровия подводен тунел Seikan под пролива Цугару.
6: „Al Boraq“ 320 км/ч (Мароко)
Първата и засега единствена специализирана високоскоростна железница в Африка е открита през ноември 2018 г., свързвайки пристанищния град Танжер с Казабланка в Мароко.
Наречена „Al Boraq“ по името на митично същество, което е пренасяло ислямските пророци, услугата е първата фаза от планираната 1500-километрова високоскоростна мрежа на страната.
Построените във Франция производни на двуетажните електрически влакове TGV Euroduplex се движат със скорост до 320 км/ч по специална 186-километрова нова линия между Танжер и Кенитра.
Проектът на стойност 2 млрд. долара включва и модернизация на съществуващата 137-километрова отсечка между Рабат и Казабланка за по-високи скорости, което намалява времето за пътуване от 4 часа и 45 минути до само 2 часа и 10 минути.
След построяването на предложената нова линия до Казабланка времето за пътуване ще се съкрати до само 90 минути.
„Al Boraq“ държи и рекорда за скорост на африканските железници – по време на тестовете преди пускането в експлоатация през 2017 г. един от 12-те влака, построени от Alstom, достигна скорост от 357 км/ч по новата линия – повече от два пъти по-висока от скоростта на всички следващи най-бързи влакове, които се движат в момента на африканския континент.
7: AVE S-103 – 310 км/ч (Испания)
Испания се присъединява към клуба на високоскоростните влакове през 1992 г., като използва технологията TGV, внесена от Франция.
Оттогава насам тя разработи свои собствени свръхбързи влакове и изгради най-дългата мрежа от специализирани линии за дълги разстояния в Европа, която се простира от Мадрид до Севиля, Малага, Валенсия, Галисия и Барселона.
AVE, съкращение от Alta Velocidad Espana, но също така и испанската дума за птица, обикновено се движи с максималната скорост от 310 км/ч. Гордостта са влаковете S-102 Talgo и S-103 „Velaro“, като последният е по-мощен роднина на германския ICE3.
Сертифицирани за максимална скорост от 350 км/ч и с капацитет от 404 седящи места, влаковете S-103 споделят услугите между двата най-големи града в Испания с родните високоскоростни влакове Talgo S-102. През юли 2006 г. S-103 постави рекорд за скорост на испанските железници от 404 км/ч.
В продължение на много десетилетия испанските железници се славеха с ниските си скорости и големите закъснения, но през последните 30 години AVE промени пътуванията на дълги разстояния в страната и с повторното разширяване на мрежата до всички краища на страната революцията изглежда ще продължи.
Но сега AVE е изправена пред силното предизвикателство на двама нови конкуренти, подкрепяни от френските и италианските национални железници.
Ouigo Espana предлага вариант „без излишни разходи“, използвайки френски TGV, докато Iryo използва елегантните италиански влакове „Frecciarossa“, за да предложи по-луксозен вариант.
8: KTX 305 км/ч (Южна Корея)
От 2004 г. насам Южна Корея бързо разшири мрежата си от високоскоростни железници, заобикаляйки класическите линии, при които трудният терен правеше времето за пътуване бавно и неконкурентно.
Започвайки с маршрута Сеул-Бусан през 2004 г., влаковете на KTX могат да развиват скорост до 330 км/ч, въпреки че обичайното ограничение е 305 км/ч. Първото поколение влакове KTX-I, базирани на френската технология TGV, намалиха наполовина времето за пътуване по маршрута Сеул-Бусан от над 4 часа на само 2 часа и 15 минути.
Южна Корея е една от четирите държави в света, които са разработили влак, способен да се движи със скорост над 420 км/ч, заедно с Франция, Япония и Китай. През 2013 г. прототип от ново поколение HEMU-430X достигна скорост от 421,4 км/ч, подобрявайки предишния рекорд за скорост на корейските железници от 352,4 км/ч, поставен от влак от второ поколение KTX HSR-350x.
Най-новите влакове разполагат с херметически затворени кабини и тройно остъкляване за намаляване на шума и премахване на дискомфорта в многобройните тунели.
С до две заминавания на час по основните маршрути и влакове с до 20 вагона, KTX е високоскоростна система за масов транспорт, която превозва стотици милиони пътници годишно. Влаковете на KTX свързват Сеул и с Кванджу, Мокпо и Йосу в южната част на страната и с Гангнюнг в североизточната част – последният е построен, за да обслужва града домакин на Зимните олимпийски игри Пьонгчанг през 2018 г.
9: Trenitalia ETR1000 – 300 км/ч (Италия)
Зашеметяващите високоскоростни влакове Frecciarossa на италианските държавни железници бяха въведени през 2017 г. в отговор на нов частен конкурент.
Проектирани за максимална скорост от 400 км/ч, те са с обтекаем дизайн, наподобяващ стрела, мощност от 10 000 конски сили и електрическо представяне. Въпреки че е разрешена максимална скорост от 360 км/ч при пътнически превози, един влак достигна 394 км/ч при тест през 2016 г.
Услугите на Frecciarossa се извършват по цялата Т-образна високоскоростна мрежа на Италия, свързваща Торино, Милано и Венеция на север с Болоня, Флоренция, Рим и Неапол.
Нормалните разписания предвиждат максимална скорост от 300 км/ч, но дори и това доведе до революция в междуградските пътувания в Италия, като значително увеличи пазарния дял на железниците по ключови маршрути като Милано-Рим и допринесе за неотдавнашния край на националния превозвач Alitalia.
От 2022 г. насам Frecciarossa се изправи и срещу френските TGV по маршрута Милано-Париж, предоставяйки по-голям избор и повече влакове. В резултат цените на билетите паднаха, а пътниците се увеличиха с над 50%. Друга група влакове Frecciarossa се конкурира с услугите на Испанските национални железници по високоскоростните маршрути, които се движат от Мадрид.
10. Haramain – 300 км/ч (Саудитска Арабия)
Задушаващите горещини и пясъчните бури не изглеждат идеалната среда за сложни високоскоростни електрически влакове, но високоскоростната железница Haramain (HHR) в Саудитска Арабия свързва свещените градове Мека и Медина със скорост до 300 км/ч.
С помощта на 35 испански влака Talgo, специално модифицирани за работа в пустинята при температури до 50 градуса, 450-километровото пътуване отнема само два часа.
Всеки влак има 13 вагона с 417 места за пътници в икономична или бизнес класа, а капацитетът на HHR е 60 милиона пътници годишно. Тази способност е поставена на изпитание по време на хадж – ежегодното поклонение в Мека, по време на което повече от два милиона мюсюлмани посещават светите места в града.
Откакто беше открит през 2018 г., HHR се превърна в популярен начин за пътуване между Медина и Мека – нищо чудно, след като еквивалентното пътуване по шосе може да отнеме до 10 часа.
