„Заявявам категорично становище против планираното повишение на цените на топлинната енергия за битовите клиенти за периода от 1 юли 2023 г. до 30 юни 2024 г. Поскъпването на парното и топлата вода е неприемливо за гражданите предвид сегашната нестабилна икономическа ситуация в страната, както и възможностите, които нормативната уредба дава на КЕВР за балансиране на интересите на потребителите и дружествата.“
Тази позиция на омбудсмана Диана Ковачева бе представена по време на общественото обсъждане в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) днес от експерт на институцията и беше оповестена от пресцентъра на ведомството.
В съобщението се уточнява, че в обсъдения проект за решение на Комисията предвижда увеличение на регулираните цени на топлинната енергия за крайните клиенти на топлофикационните дружества с основно гориво природен газ с между 0,05% и 0,48%. Според Ковачева това е недопустимо на фона на силно и трайно поницение на цените на природния газ, които от КЕВР очакват да се намалят средно с 23,82% за следващия регулаторен период.
Омбудсманът смята, че при поевтиняването на основното гориво е обосновано и логично да се обсъжда намаление на цените на произведената топлинна енергия от природния газ за топла вода и отопление за крайните клиенти, а повишаването им.
Ковачва заявява, че предложеното от КЕВР минимално повишение на цените на топлинната енергия на практика ще се превърне в значително поскъпване на топлинната енергия за всички клиенти на топлата вода и парното – с малко над 11% от 1 юли 2023 г., поради повишението на ставката на ДДС от 9% на 20%. Според нея така потребителите ще се окажат в абсурдната ситуация при значително намаление на цените на природния газ да заплащат по-високи цени за топлинна енергия, каквито нямаше дори по време на безпрецедентната енергийна криза през 2022 г.
Общественият защитник предлага да бъдат разгледани и използвани всички възможности за компенсиране на недовзетия приход на обща стойност около 276 млн. лв. на топлофикационните дружества с основно гориво природен газ, като се използват други източници, вместо повишението на крайните цени на топлинната енергия.
„Смятам за правилно целта за предстоящия регулаторен период да бъде намаление на цените на топлата вода и парното, с цел компенсиране на повишението на ставката на ДДС от 9% на 20%“, обясбява Ковачева.
Тя иска да бъде извършен обстоен анализ на баланса на средствата във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ в съпоставим период до 30 юни 2023 г., с оглед обсъждане на възможностите за поемане на тежестта от недовзетия приход на топлофикационните дружества за регулаторния период 1 юли 2022 г. – 30 юни 2023 г. от фонда.
Диана Ковачева изтъква, че трябва пак да се анализира внимателно и възможността за разсрочено компенсиране на разликите между прогнозните и отчетните разходи на дружествата за природен газ – за няколко следващи периода, с цел по-равномерно разпределяне във времето на финансовата тежест за крайните клиенти при изплащането на недовзетия приход на топлофикациите.
В становището си за тока за бита омбудсманът апелира да се преразгледа Проектът на решение на КЕВР за цените на електроенергията, като по дмумите на Ковачева намалява цената на тока на енергийната борса в последните месеци, а държавата изплаща компенсации на електроразпределителните дружества и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за електроенергията за технологични разходи.
Според публично достъпна информация за периода от 1 януари 2022 г. до 31 март 2023 г. за компенсиране на технологичните загуби на електропреносната и електроразпределителната мрежа са изплатени 497 млн. лева.
„Настоявам КЕВР да предостави подробна и ясна информация как тези средства са отразени в цените на мрежовите услуги за битовите потребители. В противен случай остава съмнение за начина на използване на тези средства, предоставени безвъзмездно от държавата“, заявява омбудсманът.
Според Ковачева при продължаващата тежка икономическа обстановка в страната трябва при определянето на цените на електроенергията по-стриктно от всякога да бъде спазван принципът за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите.
Съгласно Проекта на решение на КЕВР цените на електрическата енергия се увеличават спрямо действащите при „Електрохолд Продажби“ ЕАД с 3,44%, при „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД – 3,41% и „Енерго-Про Продажби“ АД – 4,24% за природа от 1 юли 2023 г. до 30 юни 2024 г. Омбудсманът пита какво налага цените на нощната енергия да се увеличат съответно със 120,92% – за Електрохолд Продажби, 151,44% за ЕВН България и 154,69% за Енерго-Про, както и на дневната енергия – съответно между 30,85% и 32,09%, при положение, че цената, по която НЕК ще продава ел. енергия на крайните снабдители се увеличава с 38,67 % (от 81,90 лв./МВтч на 113,54 лв./МВтч). Ковачева пита и защо компонентата за дейността „снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител“ е определена в максимален размер – 7%.
Тя отбелязва също, че определеният размер на средногодишните технологични разходи (загуби по мрежата) е по 7,5% на трите електроразпределителни дружества.
От КЕВР информират, че общественото обсъждане касае проектите на решения относно утвърждаване на цени в сектор „Електроенергетика“ за новия регулаторен период от 1 юли 2023 до 30 юни 2024 г. и за утвърждаване на цени от 1 юли 2023 г. на топлинна енергия и определяне на цени и премии за електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на дружествата от сектор „Топлоенергетика“.
Предлага се средното увеличение на цената на електроенергията за битовите потребители да бъде в размер на 3,63 %. За клиентите на „Електрохолд“ е предвидено увеличение на крайната цена с 3,44 %, на ЕВН – с 3,41 %, а за клиентите на „Енерго Про“ – с 4,24 %. В тези цени са включени цената на електроенергията и цените за мрежовите услуги.
Според КЕВР цените на електроенергията за битовите потребители у нас остават едни от най-ниските в Европа, а а определянето им за година напред се създават условия за предвидимост и сигурност на разходите на българските домакинства.
Освен омбудсмана, от гражданска платформа „Изправи се.бг“ също не са съгласни с предлаганите цени на електроенергията за бита с мотив, че те са в полза на крайните снабдители. Оспорен е и начинът, по който комисията е определила технологичните разходи, без да са посочени данни и да е извършван контрол върху тях.
В отговор на направените коментари ръководителят на работната група и директор на дирекция „Електроенергетика“ и „Топлоенергетика“ Пламен Младеновски е обяснил, че становището на комисията е при случаи на проблеми с качеството на електрозахранването потребителите да бъдат компенсирани от съответното електроразпределително дружество. Във връзка с направените инвестиции от електроразпределителните дружества Младеновски е отбелязал, че през следващите дни комисията за енергийно и водно регулиране ще да приеме докладите от извършените годишни проверки. Те ще отчетат реално осъществените инвестиции, което ще бъде отразено във финалното ценово решение. На случаен принцип е извършен физически контрол на отделни обекти с цел да се установи дали декларираните инвестиции отговарят на действителните. По отношение на технологичните разходи е пояснено, че те се определят за целия регулаторен период и след неговото приключване се коригират с коефициент. Според Младеновски съществува реален риск във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) да не бъдат събрани достатъчно приходи, тъй като пазарните цени са на ниски нива. По-малкият размер на събраните средства пък не дава реалнал възможност да се постигне допълнително намаление на предлаганите цени.
По думите на Александър Йорданов от КЕВР по отношение на технологичните разходи на дружествата регулаторът прилага консервативни решения в защита на интересите на потребителите. Комисията намалява нивата им всяка година с цел дисциплиниране на дружествата, но в същото време не може и да се допусне с рязко намаляване на тези разходи да се стигне до влошаване на качеството на доставяната електроенергия, по мнението му.
За цените на топлоенергията в проекта на решение за всяко дружество е изчислена годишна индивидуална цена на топлинната енергия от 1 юли 2023 г.
За „Топлофикация София“ ЕАД предлаганата годишна цена на топлинната енергия за битовите потребители е в размер на 137,93 лв./MWh, за „ЕВН Топлофикация“ ЕАД – 137,85 лв./MWh, за „Топлофикация Плевен“ ЕАД – 96,95 лв./MWh,за „Топлофикация Бургас“ ЕАД – 95,20 лв./MWh, „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД – 136,99 лв./MWh, „Топлофикация – Враца“ ЕАД – 113,21 лв./MWh, „Топлофикация ВТ“ АД – 131,82 лв./MWh, „Топлофикация-Разград“ ЕАД – 145,54 лв./MWh.
Досегашните цени на топлофикационните дружества остават почти без промяна – предложението на регулатора е през следващия едногодишен период те да бъдат минимално повишени с между 0,05% и 0,48%.
Средно с 0,05 процента поскъпване на парното и топлата вода за клиентите на „Топлофикация София“ се предвижда в доклада. Средното повишение на цените в Пловдив на „ЕВН България Топлофикация“ ще е с 0,14 процента. За „Топлофикация Плевен“ средното увеличение на цената на топлинната енергия ще е 0,07 на сто, за „Топлофикация Бургас“ – с 0,28 процента, за „Веолия Енерджи Варна“ – 0,35 на сто, за „Топлофикация Враца“ – 0,05 процента, за „Топлофикация ВТ“ – 0,11 на сто, за „Топлофикация-Разград“ ЕАД – 0,46%. Цената на парното и топлата вода ще бъде по-ниска средно с 0,66 процента за клиентите на „Топлофикация Перник“.
От регулатора обясняват, че съгласно изискванията на Наредба № 5 за регулиране на цените на топлинната енергия за целите на ценообразуването КЕВР определя пределна цена на топлинната енергия за целия годишен ценови период, за всяко едно топлофикационно дружество с основен енергиен носител природен газ. Тъй като цените на топлинната енергия са за бъдещ период КЕВР ги определя на прогнозен принцип. От Комисията за енергийно и водно регулиране уточняват, че е извършена обоснована прогноза на основните ценообразуващи елементи, формиращи цената на топлинната енергия – разходите за природен газ и за закупуване на въглеродни емисии. Прогнозите били изготвени от регулатора след обстойно проучване на цените и тенденциите на международни пазари на природен газ и петрол, въз основа на сключените сделки по тримесечия за година напред. Отчетени били и тенденциите и сключените сделки на международните платформи за въглеродни емисии. Комисията е определила средна прогнозна цена на природния газ за новия регулаторен период в размер на 88,12 лв./MWh (без цени за достъп и пренос). В ценообразуващата формула били отчетени и разходите на дружествата за закупуване на квоти за въглеродни емисии. За целта регулаторът определил прогнозна средна цена на емисиите за периода в размер на 88,00 €/t СО2.
При формирането на цените на топлинната енергия за новия регулаторен период комисията прилага общ подход, включващ корекции на ценообразуващите елементи на дружествата. Те отчитат ценовите изменения на природния газ през периода 1.07.2022 – 30.06.2023 г., при определена от регулатора средна прогнозна годишна цена от 122 лв./МВч. Това доведе до рязко повишени разходи на топлофикационните дружества, които са закупували през годината газ на много по-висока цена, а са фактурирали топлинната енергия за потребителите при прогнозната цена на природния газ от 122 лв/МВч. Тези разлики доведоха до недовзет приход на „Топлофикация София“ в размер на над 205 млн. лева и съгласно регулаторните правила това трябва да бъде отчетено в определената на дружеството цена от 1.07.2023 г.
Според „Изправи се.бг“ предвидените цени на топлинната енергия са необосновани и несправедливи по отношение на потребителите. Предложено е с промяна в нормативната уредба КЕВР да определя цените на топлинната енергия на всяко тримесечие, а не за едногодишен период.
От регулатора уверяват, че всички направени предложения ще бъдат внимателно обсъдени. По отвошение на технологичните разходи по преноса е разяснено, че те са определени след обстоен анализ и фактът, че топлофикационните дружества са изразили несъгласие е доказателство, че този подход е балансиран. Според Пламен Младеновски вариантът ФСЕС да компенсира недовзетите приходи на дружества е приоритетно обсъден, но това се оказало неработещо решение поради спадналите приходи от вноски в резултат на намаляването на пазарната цена. Това налагало компенсирането да стане чрез ценовото решение. „Възможностите на фонда през настоящия регулаторен период са далеч по-ограничени, отколкото през изминалия. Тази идея няма как да се осъществи“, смята Младеновски. По отношение на цената на природния газ той счита, че тя все още не се е стабилизирала. За целите на ценообразуването на топлинната енергия е анализирана миналогодишната прогнозна цена на природния газ и сегашната цена. Разликата е с 25 % надолу, но в същото време отчетената цена на дружествата за 12-месечието е с 45% над прогнозната за регулаторния период и е в размер над 160 лв/МВч. Поради състоянието на приходите във ФСЕС недовзетият приход на топлофикациите в размер на 300 млн. лева не можел да бъде покрит. Във връзка с повишение на цените на топлинната енергия с оглед на евентуално връщане на 20-процентната ставка на ДДС Младеновски коментира, че този въпрос не е от компетенциите на КЕВР и трябва да се отнесе към Народното събрание и Министерството на финансите.
Преди общественото обсъждане на 1 юни 2023 г. Комисията проведе открито заседание по отношение на двата проекта, в което участваха представители на енергийните дружества. В 14-дневен срок всички заинтересовани страни могат да внесат писмени становища, на които регулаторът ще даде мотивиран отговор в окончателното си ценово решение. Окончателните решения за утвърждаване на цените на топлинната енергия и електроенергията ще бъдат взети от КЕВР на 30 юни 2023 г.
