С новината за „последния“ запис на Бийтълс с гласа на Джон Ленън, гласовите възможности на изкуствения интелект, холограмите и „възкръсването“ на знаменитости, на дневен ред стои въпросът къде трябва да поставим границата, пише BBC.
„Мисля, че всъщност сме на прага на нещо вълнуващо и ужасяващо… това е извънземна форма на живот.“
Когато Дейвид Бауи изказва тези мисли в интервю през 1999 г., той е на прага на творческия изгрев или потенциален катаклизъм – цифровата ера в музиката и всички други сфери на развитие.
Няколко години след смъртта му, тези думи звучат още по-страховито. Музикалната индустрия остава в непрекъснато състояние на промяна, а технологиите продължават да съживяват гласовете на отдавна починали творци.
Под музика с изкуствен интелект често се разбират „дълбоко фалшиви“ дигитално генерирани вокални звуци, независимо дали имитират стиловете на съвременни звезди (например неотдавнашната песен на Дрейк и The Weeknd Heart on my Sleeve, качена от потребителя на TikTok ghostwriter977) или на мъртви легенди – включително множество „нови песни“ на Дейвид Боуи с изкуствен интелект, кавъри и въображаеми дуети (като Life on Mars с участието на дигитален Фреди Меркюри).
В същото време, което е малко объркващо, музиката с изкуствен интелект е свързана с най-модерната технология, използвана за възстановяване на записи, действително направени от даден певец приживе – като например наскоро обявения „последен запис“ на The Beatles: все още без заглавие, но се смята, че това е композицията на Джон Ленън от 1978 г., наречена Now and Then.
Това не е единственият „нов“ запис на Ливърпулската четворка след първоначалното им разделяне или смъртта на Ленън през 1980 г.; Free as a Bird (с мъглявите вокали на Ленън) се превърна в международен хит през 1995 г. – но оттогава насам технологичните възможности са се увеличили значително, а поредицата архивни документи Get Back (2021 г.), режисирана от Питър Джаксън, се оказа ключова.
В неотдавнашно интервю за Радио 4 Пол Маккартни обясни, че гласът на Джон Ленън е извлечен от „малко касетофонче“ с помощта на техника, обучена да открива отделни гласове и да ги различава от околния звук.
„Имахме гласа на Джон с музиката от пиано и ги разделихме с помощта на изкуствен интелект“, каза Маккартни.
„Те казаха на машината: „Това е гласът. Това е китара“. Изгуби китарата. Така че, когато дойдохме да направим това, което ще бъде последният запис на „Бийтълс“, това беше демо, което Джон имаше и ние успяхме да вземем гласа на Джон и да го изчистим чрез този AI.“, допълва той.
Като музикални фенове обикновено се вълнуваме да чуем всичко, в което участват любимите ни певци; ако те вече не са сред нас, това изостря желанието, допълва BBC.
Има емоционална закачка, както и фактор на новост, когато Ленън се „събере“ с Маккартни (включително техния „виртуален дует“ по време на концерта на Пол в Гластънбъри миналата година), или когато на сцената се появяват многожанрови холограми (Тупак, Мария Калас, Рони Джеймс Дио), дори и със забележими пропуски.
Очевидно е, че търговските корпорации също се стремят да извлекат колкото се може повече приходи от наследството на изпълнителите, а посмъртните издания могат да бъдат доходоносен бизнес; алтърнатив иконата Кърт Кобейн е само на 27 години, когато се самоубива през 1994 г., но продължава да генерира милиони чрез издания с изключително променливо качество.
Моралната дилема при възкръсването на певци продължава да съществува. Повечето артисти имат творчески идеали и можем само да гадаем какво биха искали, след като са си отишли; „deepfake“ песните предполагат, че певците са безкрайно податливи дори отвъд гроба.
Манията, генерирана от изкуствен интелект, не се ограничава само до мъртвите западни звезди; международни примери включват „нови“ песни на южнокорейския фолклорен герой Ким Куанг-сеок, както и на израелската певица Офра Хаза – но в сегашния си вид повечето „deepfake“ музика звучи депресиращо безкръвно, като бот версия на телевизионното шоу от 90-те „Звезди в очите“.
Макар носталгията да е мощна сила, сантименталността на много посмъртни проекти има и своя „фактор на отвращение“ – може би най-ярко демонстриран в албума на Бари Манилоу от 2014 г. My Dream Duets, в който той пее заедно със записи на мъртви икони, сред които Джуди Гарланд и Уитни Хюстън.
Въпреки това някои съвременни вокалисти/продуценти реагират положително на технологията „deepfake“ – по-специално електронни артисти като Grimes и Holly Herndon. На този фон, световните закони остават неясни по отношение на AI и интелектуалната собственост.
„Възможностите на AI да си сътрудничи с починали вокалисти предизвикват смесица от вълнение и тревога в мен като артист“, признава Джей Лойд, съосновател и фронтмен на Jungle, чиито оригинални песни, включително последният сингъл Dominoes, дълбаят в класическите стилове соул и фънк.
„Когато обмисляме как бъдещите поколения ще се свързват с нашата музика, изкуственият интелект поражда чувство на любопитство и удивление – дали нашите изрази ще бъдат преживявани по нови, завладяващи начини, или човешкото докосване и емоционалният резонанс, които ни определят, ще бъдат засенчени от технологичния напредък?“, допълва той.
Някои певци са по-категоричнии срещу посмъртни проекти; през 2021 г. Андерсън Пейк татуира част от завещанието си на ръката си („Когато си отида, моля, не издавайте посмъртни албуми или песни с моето име“).
Въпреки че наследниците на Ейми Уайнхаус одобриха посмъртната колекция Lioness – Hidden Treasures (2011 г.), изпълнителният директор на лейбъла Universal Дейвид Джоузеф по-късно обяви, че вокалните ѝ демозаписи са били унищожени като „нещо морално“, за да се избегнат бъдещи издания, за които тя не би могла да даде съгласие.
Най-вълнуващите посмъртни издания обикновено са създадени от тези, които наистина са познавали и обичали изпълнителите. Посмъртният албум на Sparklehorse ще бъде издаден през септември, като по-малкият брат и снахата на Марк Линкоус ще довършат работата, която са започнали преди трагичната му смърт през 2010 г.
Посмъртният албум на Ник Дрейк (който е само на 26 години, когато умира през 1974 г.) излиза с интерпретации от изпълнители като Емели Санде и Джон Грант. Проектът е ръководен с подчертано човешко отношение от Кали Каломон (управител на имението на Ник Дрейк, който работи в тясно сътрудничество със семейството на Дрейк от 90-те години на миналия век) и Джереми Ласелс, съосновател на Blue Raincoat Music. „Наричането на интелекта, независимо как е създаден, „изкуствен“ е поредният пример за това, че човечеството се опитва да се освободи от вината и последиците от своето изобретение.“, коментира Ласелс пред BBC.
„AI е само последното от дългата поредица технологични постижения и както при всички неща, които са свързани с разрушителни промени, то е едновременно заплашително и носи огромни възможности. Изпълнителите и авторите на песни открай време пишат песни, вдъхновени от своите колеги – понякога блестящо, понякога по начини, които са стряскащо и грубо очевидни. Същото се отнася и за посмъртните записи, които оживяват с помощта на съвременните технологии. В крайна сметка единственият съдник ще бъде слушателят. Дали това звучи емоционално ангажиращо и „автентично“, или е фалшиво и измислено?
С The Endless Coloured Ways помолихме редица изпълнители да претворят тези песни в свой собствен стил, като поискахме единствено да не копират оригиналните записи на Ник. Смятаме, че резултатите са впечатляващи. И можем да ви уверим, че нито едно съвременно технологично устройство не е било увредено по какъвто и да е начин по време на процеса.“, допълва той.
