Шпионинът, който продаваше американски тайни на Русия

На обикновения гражданин името Робърт Хансен може и да не говори нищо.
За американските служби за сигурност обаче то е синоним на кошмар. Хансен се свързва с един от най-големите провали в тяхната работа.
Това е човекът, който години наред продава на Русия секретна информация без американците да успеят да го открият. В крайна сметка е арестуван, но след над 30-годишна, уж безупречна служба в редиците на ФБР.
Преди дни Хансен бе открит мъртъв в килията си в затвор в Колорадо, където излежаваше доживотна присъда. Смята се, че 79-годишният бивш агент е починал от естествена смърт. Пред BBC един от служителите, участвал в разкриването и залавянето му, коментира кончината му така: “Отърва се“.
Годината е 1976 г. Току-що завършилият колеж 22-годишен Хансен постъпва на работа във ФБР. Смята се, че десетина години по-късно той вече е двоен агент и продава американска секретна информация първо на СССР, а след това и на Русия. В замяна става милионер. Американските власти твърдят, че Хенсън е получил поне 1.4 млн. долара в пари и диаманти.
Срещу това той предава на руснаците хиляди страници документи. Те включват информация за разработка на военни технологии, планове за реакция в случай на ядрена война, както и данни за американското контраразузнаване. Стига се до там, че в един момент руснаците знаят какво знаят за тях американците.
Разкрити са и американски агенти. Част от тях губят живота си.
Щатските служби сравнително бързо разбират, че имат теч на информация, но да се залови двойният агент изобщо не е толкова лесна работа. Хансен разчита на прийоми от старата школа. Смята се, че той никога не се е виждал с човека за контакт от руска страна. Информацията предавал индиректно – най-често оставял данните на предварително уговорено място, за да може другата страна да ги прибере. Руснаците не знаели с кого точно си имат работа. Той се представял с псевдоним, но тъй като информацията му била точна руските служби нямало как да я пренебрегнат и той бил смятан за надежден източник.
Въпреки че самоличността на Хенсън става известна малко преди ареста му, щатските служби работят за разкриването на шпионина години наред. Един от участниците във финалната част на разследването е агентът Ричард Гарсия. През 2000 г. началник от отдела, работещ по руско направление, го пита познава ли Хансен. Гарсия отговаря отрицателно.
„Добре, ще се запознаете“, загадъчно заявява другият.
За да може да наблюдава Хансен отблизо, Бюрото го прехвърля на нова длъжност и му назначава за началник Гарсия. Неговата задача е да наблюдава и така да „забави“ Хансен в опитите му да продава тайни. Гарсия вербува 26-годишният по онова време агент Ерик О‘Нийл, за да му помага под маскировката на „административен помощник“ на по-опитния Хансен.
Младият агент и ветеранът във ФБР се сближават. Хансен играе ролята на ментор, който обучава неопитен колега. О‘Нийл описва шпионина като човек с голямо его.

За да даде възможност на О‘Нийл да действа, Гарсия води Хансен на стрелбище, където да тренират мерника си. През това време „административният помощник“ преравя кабинета и личните вещи на началника си в търсене на улики. Веднъж успява да копира и цялата информация от електронното му устройство. Други агенти претърсват и колата му, където намират секретни документи.
В разследването срещу Хансен се включват все повече хора. Малко преди задържането му през февруари 2001 г. по случая работят около 300 души. Той е арестуван и обвинен в шпионаж. Признава се за виновен и е осъден на доживотен затвор без право на замяна.
Случаят предизвиква огромен скандал. ФБР счита действията на Хансен за огромно предателство. Заради купуването на чувствителна американска информация няколко руски дипломати са изгонени от САЩ.
Години по-късно О‘Нийл се опитва да напише книга за случая. Така и не успява да си уговори интервю с осъдения за шпионаж. Днес съжалява, че не е настоявал повече.
Другият разследващ случая – Гарсия – има собствена теория. Той смята, че Хансен е попаднал в капана на собственото си его, защото е вярвал, че чрез изнасяната от него информация може да контролира две суперсили – САЩ и Русия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *