Съществува нарастващ консенсус, че се нуждаем от повече жилища и по-малко офис площи, докато градовете изпълняват планове за трансформирането си в света след пандемията, пише Конър Сен в коментар за Bloomberg.
Посоката на мислене е правилна – в свят с повече работа от разстояние градовете имат твърде много офиси, но в много случаи недостатъчно жилища, за да приютят всички, които искат да живеят там. Добавянето на още жилища означава, че гъстотата им трябва да нарасне, затова е важно ограниченията за строителството да бъдат намалени, а движението YIMBY ( от англ. yes in my backyard – да, в моя заден двор – бел. ред.) ще отбележи победа. Проблемът е, че тази градоустройствена визия се сблъсква с настоящата финансова обстановка. Градове и строителни компании знаят какво искат да построят, но разходите за финансиране и кредиторите, в по-голямата си част, не го позволяват. Мащабните градски трансформации ще трябва да почакат, може би с години.
Проблемът започва с по-високите лихви. Затягането на паричната политика от Федералния резерв повиши разходите на строителните компании, специализирани в бизнес имотите. Строителна компания във Вашингтон съобщи неотдавна, че лихвите по заемите за строителство доближават 10%, ръст спрямо близо 4% в началото на 2021 г. Индустрията е изправена и пред структурно предизвикателство в рефинансирането на съществуващи заеми при по-високи лихви с настъпването на падежа на дълга.За строителните компании забавянето на наемния пазар е проблем, тъй като жилищното строителство с по-голяма гъстота е най-вероятно да се съсредоточи върху имоти под наем.
Банките и кредиторите, които финансират строителство на имоти, са друго предизвикателство.
Вариантът, който по-вероятно ще донесе незабавно въздействие, са държавни пари. Градове като Бостън обмислят и задействат програми, отменящи имотни данъци за преустройството на офиси в жилища, което отговаря на някои условия. В зависимост от развитието на тези програми общините може да обмислят сами да финансират проекти с нисколихвени заеми.
Без държавни пари хората, които се надяват на промяна в средата за финансиране, трябва да проявят търпение. „Да оцелеем до ‘25“ се превърна в нещо като мантра тази година в индустрията с бизнес имоти, тъй като участниците смятат или се надяват, че условията през 2025 г. ще се подобрят. Дори да е така, нов проект, започнал през 2025 г., ще бъде завършен най-малко след две или три години, т.е. в края на 20-те години. А тъй като вероятно ще останем в среда на „по-високи лихви за по-дълго време“, тези, които се надяват на бум в преустройството в градовете, трябва да почакат известно време.
