Водещ: Г-н Костадинов, нека да започнем от местните избори и подготовката за тях. По-трудни ли ще бъдат тези избори за „Възраждане“? Влияят ли по същия начин вашите послания що се касае месния вот и успяхте ли да изградите така нужните структури по места?
Костадин Костадинов: Структури по места продължаваме да изграждаме. Включително и днес трябва да учредим поредната нова организация във Вълчедръм, вечерта. Това е процес, който продължава. Но в конкретния случай, по време на местните избори на първо място трябва да се поставят местните личности и понякога няма значение дали има структура, или няма. Важното е да има хора, които мислят като нас. В случая при нас това е хубавото – че имаме страшно много съмишленици. Далеч не всички от тях са членове на „Възраждане“ и няма нужда. Смятам, че в тази кампания ние ще представим на хората в общините в България наистина добри личности, които да бъдат реална алтернатива за техните градове, за техните села и за общините като цяло.
Водеща: Ако може така да се съпоставят нещата, кое ви е по-важно – да спечелите кметски места или по-добро представителство в общинските съвети?
Костадин Костадинов: Е, кметски места на първо място. Аз съм бил 10 години общински съветник и трябва да ви кажа, че има много сериозна диспропорция в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Дори и да имаш пълното мнозинство в един общински съвет, не може да контролираш кмета по никакъв начин. Ако някой си мисли това нещо, просто или не познава закона, или не познава дейността на общинските съвети, или говори пълни глупости.
Водеща: То по принцип прехвърлянето на отговорността е странно. Кметът казва: „То, общинският съвет взима решения в крайна сметка“, общинските съветници казват „Ама то кметът го предлага“ и така някак си във важните казуси не излиза истината.
Костадин Костадинов: Да, кметът предлага, общинският съвет гласува, но в по-голямата част от случаите кметът няма нужда да предлага каквото и да било на общинския съвет, защото просто издава заповед. А иначе общинският съвет е орган за колективна безотговорност и реално погледнато, в това блато, което представлява както общинският съвет, така в някаква степен и парламентът, защото парламентът е еманация на всички общински съвети в страната, много често попадат страшно много добри и мотивирани хора, които обаче, намирайки се в малцинство в съответния общински съвет, много бързо се демотивират. Така че е важно преди всичко кой ще бъде кметът на съответната община и за нас на първо място са кметовете наистина, което не означава, че подценяваме листите ни за общински съветници, защото в крайна сметка в общинските съвети е редно да има нормални хора, които да влизат вътре с идеята да борят обществения интерес, а не да преследват лични цели, както виждаме, че за съжаление се случва през последните 34 години.
Водещ: И все пак, кои са тези послания, на които ще заложите общо на местните избори, на национално ниво, така да се каже?
Костадин Костадинов: Посланието е едно: изберете работещ кмет, защото виждаме, че много често кметовете, вместо да са работохолици, са алкохолици. Аз самият, за съжаление…
Водещо: Е, хубава работа сега!
Костадин Костадинов: Ама вие се смеете, ама аз познавам такива хора, извинявайте.
Водеща: Кои са тези хора?
Костадин Костадинов: Е, кои са те – мога да дам пример с моя роден град, където живея. Във Варна кметът за последните 4 години не знам дали и половината от времето е бил на работа.
Водеща: Еее, добре, ще попитаме.
Костадин Костадинов: Може би… Докато аз бях общински съветник, имахме една справка, която бяхме изискали – 1/3 от времето беше или в отпуск, или в болничен, докато бях общински съветник за последния мандат, т.е. 2019-2021 г.
Водещ: Е, всеки има право на отпуск или на болничен, особено /…/
Костадин Костадинов: Разбира се, че всеки има право, стига да не е през 1/3 от времето, в което все пак ти управляваш третия град по големина в България. И това, за съжаление, не е изключение, въобще не е изключение. Истината е, че заради това, че всъщност много често се избират слаби личности начело на общините, общините страдат, страдат съответно и градовете, и селата, и хората най-вече. Но пък аз не мога да хвърлям вината изцяло на избраниците, защото в крайна сметка те са решение на избирателите. И когато една голяма част от хората предпочитат да си останат вкъщи и казват „То всичко е решено, то не зависи от мен, те фалшифицират изборите, те нагласят резултата – аз ще си остана вкъщи“, което между другото, е далечната цел на цялата тази пропаганда, която се набива в общественото пространство, накрая наистина става така, че има една такава стара, но златна фраза, че като се откажат отвратените, остават отвратителните.
Водеща: Като казвате всичко това, г-н Костадинов, на тези местни избори „Възраждане“ навсякъде самостоятелно ли ще се яви, или ще ви видим и в местни коалиции?
Костадин Костадинов: Навсякъде, навсякъде самостоятелно. Честно казано, до момента аз поне не знам да имаме някаква включена коалиция. Ако има такава някъде на място, понеже все пак ние сме дали свобода на нашите организации сами да решават кой да е кандидатът за кмет, сами да решават каква да бъде подредбата, кой да е водачът – ако някъде нещо подобно има, то трябва да мине през решение на националното ръководство като изключение. До момента аз поне не знам за предложение за коалиция.
Водеща: За да минем вече към националната политика – в София, което предстои като кметска битка и избори, по някакъв начин ще бъде ли показател и за..
Костадин Костадинов: Разбира се.
Водеща: За какво?
Костадин Костадинов: За националните нагласи като цяло. В София ние имаме кандидат, който смятам, че ще отиде на балотаж. И тук вече е големият въпрос, който трябва да поставим пред жителите на града – харесва ли им моделът на развитие на София, който през последните 34 години е изключително екстензивен. Какво ще рече това? София разчита да се развива общо взето единствено и само на ресурсите на националното финансиране и на хора, прииждащи отвън. За съжаление, София има сбъркан демографски модел, който разчита само единствено на вътрешната емиграция, т.е. хора, които идват от останалите части на страната в града, пренаселвайки го, карайки го да се задъхва, в буквалния смисъл на думата. Аз не живея в София, но виждам, реално погледнато, за последните 20 години, пътувайки постоянно буквално, преди – всеки месец, сега – всяка седмица към София, виждам как се промени градът и за съжаление, не ми харесва това, което виждам.
Водеща: Какъв е вашият модел, който ще предложите?
Костадин Костадинов: Ами, трябва да питате нашия кандидат за кмет Диян Николов, който смятам, че като един млад човек, който току-що прехвърли 30 години, ще може да…
Водеща: Не, понеже обвързвате и националната политика. Ние и него ще питаме, то тепърва предстои кампания, но…
Костадин Костадинов: Да. Ще може да даде много по-сериозни и много по-точни отговори като човек, който в крайна сметка живее в София и е загрижен за града.
Водещ: Преди малко казахте, че няма да участвате в локални коалиции. Виждаме, че доста често това е успешната практика на местни избори. Тук се подсещаме и за вашата заявка, че на национално ниво бихте управлявали само с правителство на „Възраждане“. В този ред на мисли, чувствате ли се самодостатъчни?
Костадин Костадинов: Не. Напротив, ние никога… Сега ще кажа нещо много важно: ние никога не сме отхвърляли коалициите като модел и нямаме нищо против коалиционен модел, стига, разбира се, да е такъв, в който не ние да подкрепяме, а нас да подкрепят, което е нещо в крайна сметка съвсем нормално.
Водещ: За това трябват съмишленици.
Костадин Костадинов: За това трябват съмишленици и най-важното нещо, което е преди всичко – ние трябва да получим достатъчно доверие от българските граждани. В момента виждате, че ситуацията е такава: първата политическа сила според социологическите прогнози с по-малко от 1/4 от общия брой на избирателите, които са заявили, че ще гласуват, които пък общо са 40%. Реално погледнато, това означава, че водещата политическа сила в момента разполага с подкрепата на около 12% от българските граждани, всички български граждани, имащи право на глас, не от тези, които ще отидат да гласуват, а от тези, които имат право на глас. Което означава, че не е толкова трудно една политическа сила като „Възраждане“, която според последните социологически проучвания, които излязоха преди началото на лятото, разлага с 16%. Това е възможно да се случи, но далеч няма да ни е достатъчно да управляваме в началото твърдо и категорично самостоятелно. Държавата ни, за съжаление, се намира в ситуация, която изисква бързи решения и смели ходове. Ако успеем да намерим в останалите политически партии съмишленици в това отношение – добре са дошли да работят заедно с нас.
Водеща: Къде ги търсите?
Костадин Костадинов: Ами, ние предлагаме добри решения и се опитваме да ги аргументираме. За съжаление, почти никога не намираме подкрепа. Тези партии специално, които управляват в момента, мисля, че тотално са зачеркнали българския национален интерес – говоря за ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ.
Водещ: Подкрепиха някои ваши законопроекти. Вие се похвалихте и в предходното Народно събрание, и в това сега видяхме поне две смислени предложения, които бяха подкрепени.
Костадин Костадинов: Две, да, само две – по едно на парламент общо взето. Да, те са смислени, но не бих казал, че са от най-важните, които сме внесли. Ето, днес, примерно да кажем, ние внасяме като първа точка в дневния ред – имаме право на това във всяко начало на месеца, нашето предложение за поправки в Закона за референдумите, което ще даде много повече власт в ръцете на хората. Ето ви един фундаментален принцип – искаме ли повече демокрация в България или не. И много е интересно това, че ние този законопроект го внасяме за втори път, защото го бяхме внесли още в предишния парламент. Сега го внесохме, преди три месеца, ако не се лъжа, отново. Не беше разглеждано в комисии. Минаха сроковете от два месеца и затова сега го внасяме директно в пленарната зала – имаме такова право по правилника. Интересното обаче е, че – Господ си знае работа – съвпадна нашето предложение сега, което днес ще гледа парламентът, с едно ограничаващо пък демокрацията предложение на… да кажем, някои адепти на евроатлантизма в България, които пък искат да забранят референдумите изцяло.
Водеща: Как така искат да ги забранят изцяло?
Костадин Костадинов: Ами вие знаете това предложение, което излезе от някои бивши политици в България, за това да бъде записано, че не може да има референдуми примерно за членството на България в ЕС в НАТО. Той и сега не може според…
Водеща: За сключени международни договори – то и сега го има, да.
Костадин Костадинов: Да. То и сега не може, но те явно не са достатъчно грамотни, за да са прочели Закона за референдумите, но те искат да се презастраховат, като изрично да запишат, че не може.
Водеща: Нищо ново.
Костадин Костадинов: Защото сега ограничението е за международни договори.
Водеща: Точно така.
Костадин Костадинов: Те не са го записали изрично, но това са имали предвид законодателите, като са го приели закона преди 14 години. Сега те искат да го запишат категорично. Ето ви ограничение на демокрацията.
Водеща: Не, то и сега е същото положение, просто няма…
Костадин Костадинов: Ами да, и сега е ограничено и точно това ние искаме да се махне. Нашето предложение пък е това да отпадне. И сега виждате ли какво ще се получи? Ние, от една страна…
Водеща: Какво, какво ще предложите? Извинявайте, само понеже ги споменахме тези неща, да сме наясно, с примери. Ако това предложение мине в зала, това означава ли, че ще се питат българските граждани съгласни ли са да бъдем, да продължаваме да бъдем част от НАТО и Европейския съюз?
Костадин Костадинов: За всичко могат да бъдат питани, включително и за това. Защото ние сме заедно с Румъния единствените две държави в Европейския съюз, които не са провеждали референдум нито за НАТО, нито за Европейския съюз. Извинявайте, обаче това не е нормално. Всяка една от другите…
Водеща: Т.е. да сме като Великобритания, за да попитаме и да излезем?
Костадин Костадинов: Не само като Великобритания – всички останали държави. Навремето Лисабонският договор се появи като резултат от референдума на Ирландия, която отказа да приеме Европейската конституция. Ирландците, които са 4 милиона души, спряха Европейска конституция, тя беше отхвърлена, след което се прие Лисабонският договор като нейно окастрено копие. Ето ви един пример, в който 4 милиона души от една малка държава, защото Ирландия е по-малка държава от България, могат да наложат волята си на цял един континент. Това е демокрацията.
Водеща: Това, казвате, е демокрация. Други ще кажат „Това е популизъм“.
Костадин Костадинов: Е как ще е популизъм?!
Водеща: Защото едно такова решение, като Брекзит например, в български условия има ли достатъчно стабилна политическа класа, да не говорим пък обществен ред, който би понесъл последствията от едно такова решение? Какво би последвало?
Костадин Костадинов: Първо, към настоящия момент няма политическа сила, освен „Възраждане“, която да говори за предоговаряне на условията. Много е елементарно да говорим сега, веднага за излизане…
Водеща: Едно е предоговаряне, друго е излизане, нали така?
Костадин Костадинов: Да, да, да. И ние през цялото време говорим за предоговаряне, през цялото време винаги това сме казвали. Аз сега ще ви кажа следното нещо: прекалено много пари сме дали на Европейския съюз, за да можем да си позволим ей така, просто със щракване на пръстите, да излезем от там. Реално погледнато…
Водещ: И много сме получили.
Костадин Костадинов: Ами, като теглим чертата, горе-долу ще се окаже, че повече сме дали, отколкото сме получили. Ние сме правили тази сметка.
Водещ: Но ако теглим чертата, всичко на всичко, сме на доста изгодни позиции.
Костадин Костадинов: Не, напротив, не сме и ще ви кажа защо. Защото ако сметнете първо загубите от това, че ние затворихме четирите блока на АЕЦ „Козлодуй“ – само там са 20 милиарда евро. Имайте предвид…
Водещ: Ползите от отворения пазар, от свободното движение на стоки /…/
Костадин Костадинов: Ами ползите от отворения пазар знаете ли какви са? Точно, ползите знаете ли какви са? Ползвате са само и единствено за европейските пазари на запад, защото те изнасят тук продукция.
Водещ: Това, че България не е възползвала /…/
Костадин Костадинов: Само да довърша, много е важно. Първо, ние изнасяме натам работна ръка, не изнасяме стоки, не изнасяме услуги. Тук внасяме стоки и услуги. Статистиката е изключително смъртоносна за нас. Като погледнем реално какво сме имали в нашите магазини, стоки говорим и услуги, през 2007 г., преди 16 години, когато влязохме в Европейския съюз, и сега, ще видим, че българските стоки са намалели два пъти. Говорим за хранителните стоки, които са основата, пък преди това вече отдавна беше ликвидирана нашата индустрия. Реално погледнато, откакто влязохме, ние се превърнахме от износител във вносител и изнасяме само и единствено работна ръка.
Водеща: Никой не ни кара да следваме такава политика, г-н Костадинов. Това е въпрос на местна политика, на управление, на инициативност.
Костадин Костадинов: Не, не, не, не, напротив.
Водеща: Никой не ни е забранил да изнасяме или пък да внасяме.
Костадин Костадинов: Не сте права и ще ви кажа защо. Защото има едно фундаментално право в Европейския съюз, което принципно е правилно и то казва така: всички се третират еднакво. Само че няма как да третираш еднакво една германска фирма и една българска фирма, защото те са работили при различни условия. Защото представете си сега следното нещо: може ли вие, които сте с опит във вашата професия, да бъдете третирани по един и същи начин с първокурсник журналист, който дойде тук да води на ваше място? И да кажат: ето, имате еднакъв старт. Няма как да имате еднакъв старт.
Водещ: Това, г-н Костадинов, че България не се възползва от всички плюсове, които предлага Европейският съюз, е проблем на българските политици и на техните решения през годините.
Костадин Костадинов: Не. Пак ще ви поправя и ще ви кажа следното нещо. Всъщност, за да има плюсове, трябва да има преди всичко подготвеност на българската икономика. България не беше подготвена за влизането в Европейския съюз.
Водеща: Кой да я подготви?
Костадин Костадинов: Ами хората, които искаха да влезем в Европейския съюз веднага и на всяка цена. Помните, че тогава на нашите преговарящи им казаха „Йес мени“ – те подписваха всичко, което им се каже. Поляците, примерно, не преговаряха така. Те водеха много сериозни преговори, включително и казаха „Ако не приемете нашите искания, няма да влезем в Европейския съюз“.
Водещ: Щях да ви дам Полша за пример на страна, която се възползва по прекрасен начин от европейските…
Костадин Костадинов: Да, защото в преговорния процес те защитиха своите искания и съответно поради тази причина те можаха да използват позитивите, а ние не можахме да го направим.
Водещ: Ние не можем да се върнем към преговорния процес, можем сега да…
Костадин Костадинов: Ето заради това…. Напротив, можем. Да, точно така, ето тук вече сближаваме позициите. Точно поради тази причина ние говорим на предоговаряне на Европейския съюз.
Водещ: Можем да променим поведението си щях да кажа.
Костадин Костадинов: Ами да, това е част от промяната на поведението, напълно съм съгласен с вас. Ние трябва да искаме предоговаряне на условията, защото те не са изгодни за нас.
Водеща: Добре.
Костадин Костадинов: И тук вече стигаме до големия въпрос. Европейският съюз, ако приемем, че дава на всички поравно, еднакво, би следвало в такъв случай, ако някъде има дисбаланс, без значение дали защото нашите управляващи тогава и сега са наведени, не искат и не поставят своя национален интерес над всичко, ами ако се променят ситуациите, ако ние от „Възраждане“ започнем да управляваме, ние ще искаме този дисбаланс да бъде променен. И ако не получим разбиране от Европейския съюз, за да довърша, едва тогава вече ще поставим въпроса за напускане на Европейския съюз.
Водещ: Но дори тогава няма да променим механизмите на усвояване на ресурси вътрешнополитически.
Костадин Костадинов: Не, обаче трябва да променим ресурсите, трябва да променим преразпределянето на ресурсите вътре в Европейския съюз.
Водеща: Само че сега на дневен ред са например в службите за сигурност. Съвсем на финала на нашия разговор, вашето мнение какво е – трябва ли първо да има обединяване на службите, разузнавателните, и трябва ли те да бъдат назначавани без указ на президента, а с решение на Народното събранието техните председатели?
Костадин Костадинов: Идеята да бъдат обединени в момента е просто за да може да бъде избран начело човек на ПП-ДБ, това е истината. Защото като ги обединят, трябва съответно старите шефове да бъдат махнати и да се сложи нов човек. Това е стар прийом още от времето на Тодор Живков. Когато той искаше да промени нещо в администрацията, той или разделяше, или обединяваше съответни административни звена.
Водеща: Всички ще имате предложения, предполагам, всяка една партия ще може да издигне.
Костадин Костадинов: Само управляващите могат да го направят това нещо, така че това предложение към настоящия момент не е добро, определено не е добро. То има една единствена цел – ПП-ДБ да овладеят службите, така, както беше записано в записа на Радостин Василев.
Водеща: Но да се изземат ли и функциите на президента в този случай с издаване на указ?
Костадин Костадинов: Категорично не, защото това означава свръхконцентрация на власт в ръцете на управляващите. Нали би трябвало да има все пак някакъв вид контрол в управляването? Нали знаете, че абсолютната власт развращава абсолютно, пък на нашите управляващи не им е нужно някой да ги развращава, защото те са си достатъчно успели в това отношението.
Водеща: Нека с усмивка да завършим, добре.
Водещ: Власт власт възпира, както се казва.
Костадин Костадинов: Точно така, точно така.
Водещ: Костадин Костадинов – лидер на „Възраждане“. Благодарим ви за този разговор.
Костадин Костадинов: Благодаря ви и аз.
БНТ, „Денят започва“ 13.09.2023
