Изложбата „Рефлексия на образа“ на Станислав Божанков се открива с вернисаж на 18 септември от 18 до 20 ч. в столичната галерия „INTRO“, ул. „Цар Самуил“ 28, и ще може да се разгледа до 4 октомври. Куратор е Диана Драганова-Щир.
Графичните произведения на Станислав Божанков в галерия „INTRO“ ни поднасят вълнуваща среща с абстрактното изкуство на автор с подчертано индивидуален почерк и пластичен език.
В средата на 90-те години на ХХ в. художникът завършва графика в Полша в ателието на проф. Анджей Пийч. След завръщането си в България, за кратко работи с галерия „Витоша“, но участва в изложби и графични форуми предимно в чужбина. През последните 20 години авторът продължава да твори в родния Кюстендил, като за голяма част от българската публиката остава непознат.
С изключителна пластическа изразителност и асоциативност в изказа, изложбата „Рефлексия на образа“ представя произведения на Станислав Божанков, създадени през последните 2 години и до голяма степен инспирирани от пространството на галерия „INTRO“. На латински терминът „Reflecto“ означава „връщане назад“, отражение, размисъл. Рефлексията е способност на човек да се вгледа в себе си, да насочи мислите и съзнанието си, към себепознание. В този смисъл графичните листове на художника носят силата на древни символи и закодирани послания, на размисли за мистични белези и интуитивни откровения. Станислав Божанков работи в полето на абстрактните структури, в които развитието на формата достига до частично наслагване и детайлно прецизиране на обемите в композицията.
Характерният стремеж на автора да конструира собствен визуален и метафоричен език намира израз и в същностните наименования на творбите – „Мегалити“, „Първични палитри“, „Интуитивни абстракции“, „Мистични кръгове“, „Гестоария“. За него е изключително важен балансът между духовната същност и знаковата структура, равновесие, което той неизменно съблюдава.
Когато говорим за графиката на Станислав Божанков, трябва да отбележим, че тя е отражение на индивидуалната философия на твореца, че във всяка негова творба намираме духовните измерения на неговата вътрешна вселена, на неговия стремеж да се докосне до „визуалните“ контури на времето.
ПРЕДИ-чувствия, жестове и архетипи
Фрагменти, свободни от гравитацията, първични палитри, мегалитни пейзажни състояния, анатомични сърца – все жестове и пра-метафори на щастието… Един черно-бял поетичен кубизъм, архетипно-спонтанен по израз и форма. Абстрактно предчувствие с Евклидови координати, самодостатъчни в своята тъга и усещане за Крайност-Безкрайност със смисъл-вектор във Времето. И заедно с това, състояния квантово-духовни по същност и произход, и непроницаемо-неразбираеми по смисъл и многоизмерност човешка… В тишината на сътворяването, пребиваването и разпада ни…
Черно-бели ПРЕДИ-чувствия, неочаквани, неповторими, недостигнати – едно обсебващо усещане за ПРЕДИ-спомени, поемащи по кървавите дири на осъзнаването и откриването, разхвърляни из прашните житейски пътища… И в крайна сметка, разположени неумолимо в обичайната ни, и болезнена екзистенциална триизмерност, на която сме обречени завинаги и окончателно. Черно-бял поетичен кубизъм, търсещ спокойствие и обещаващ надежда, с координати Крайност-Безкрайност и смисъл-вектор, насочен с въпроси нетърпеливо-човешки към вечното Време.
Станислав Божанков, 20.08.2023, Кюстендил
