Чудили ли сте се някога как би изглеждал светът, ако всички хора внезапно изчезнат? Какво би станало с всички наши вещи? Какво би станало с къщите, училищата, кварталите, градовете ни? Въпреки че това е често срещана тема във филмите, телевизионните предавания и книгите, краят на човечеството все още е странно нещо, за което да се мисли.
Толкова много тишина
Ако хората просто изчезнат от света и година по-късно вие можете да се върнете на Земята, за да видите какво се е случило, първото нещо, което ще забележите, ще е с ушите ви.
Светът ще е тих и ще осъзнаете колко много шум създават хората. Нашите сгради са шумни. Автомобилите ни са шумни. Небето ни е шумно. Целият този шум ще спре.
Бихте забелязали времето. След една година без хора небето ще е по-синьо, а въздухът – по-чист. Вятърът и дъждът ще почистят повърхността на Земята. Всичкият смог и прах, които хората създават, ще изчезн
Дом, сладък дом
Представете си една година къщата ви да стои необитавана от никого.
Ще влезете в къщата си и се надявайте да не сте жадни, защото в чешмите ви няма да има вода. Водните системи изискват постоянно изпомпване. Ако няма никого в обществения водопровод, който да управлява машините, които изпомпват водата, тогава няма вода.
Но водата, която се е намирала в тръбите, преди всички да изчезнат, ще стои там, докато настъпи първата зима. При първото застудяване студеният въздух ще замрази водата в тръбите и ще ги спука.
Няма да има електричество. Електроцентралите ще да спрат да работят, защото никой няма да ги наблюдава и да поддържа запасите от гориво. Така че къщата ви ще е тъмна, без осветление, телевизия, телефони или компютри.
Къщата ви ще бъде прашна. Всъщност във въздуха постоянно има прах, но ние не го забелязваме, защото нашите климатични системи и отоплителни уреди разнасят праха във въздуха наоколо. И докато се движите из стаите в къщата си, прахът също се движи. Но щом всичко това спре, въздухът в къщата ви ще е неподвижен и прахът ще се утаи навсякъде.
Тревата в двора ви ще расте – и ще расте, и ще расте, докато стане толкова дълга и рошава, че да спре да расте. Ще се появят нови плевели, които ще са навсякъде.
Много растения, които никога не сте виждали преди, ще пуснат корени в двора ви. Всеки път, когато някое дърво пусне семе, може да израсне малка фиданка. Никой няма да е там, за да го извади или отсече.
Ще забележите, че наоколо ще бръмчат много повече буболечки. Не забравяйте, че хората са склонни да правят всичко възможно, за да се отърват от буболечките. Те пръскат въздуха и земята със спрей срещу насекоми. Премахват местообитанията на буболечките. Поставят мрежи на прозорците. И ако това не помогне, те ги убиват.
Ако хората не правят всички тези неща, буболечките ще се върнат. Те отново биха имали свобода на действие в света.
Улицата, на която живеете
Във вашия квартал животинките ще се разхождат наоколо, ще гледат и ще се чудят. Първо ще се появят по-малките: мишки, мармоти, еноти, скунксове, лисици и бобри. По-късно ще се появят по-големите животни – елени, койоти и понякога мечки. Може би не през първата година, но след време.
Без електрическо осветление ритъмът на естествения свят ще се върне. Единствената светлина ще е от Слънцето, Луната и звездите. Нощните животни ще се чувстват добре, че са си върнали тъмното небе.
Пожарите ще се случват често. Мълния може да удари дърво или поле и да подпали храсти, или да удари къщи и сгради. Без хора, които да ги гасят, тези пожари ще продължават да се разгарят, докато не изгаснат сами.
Около вашия град
Само след една година бетонните пътища, магистрали, мостове и сгради ще изглеждат почти по същия начин. Но ако мине десетилетие без съществуването на хората, в тях ще се появят пукнатини, а през тях ще се провират малки растения. Това се случва, защото Земята постоянно се движи. При това движение се появява натиск, а при този натиск се появяват пукнатини. В крайна сметка пътищата ще се напукат толкова много, че ще приличат на счупено стъкло, и през тях ще израснат дори дървета.
Мостовете с метални подпори бавно ще започнат да ръждясват. Гредите и болтовете, които поддържат мостовете, също ще ръждясат. Но големите бетонни мостове и междущатските магистрали ще издържат векове.
Язовирите и дигите, които хората са построили на реките и потоците по света, ще ерозират. Фермите ще се върнат към природата. Растенията, които ядем, ще започнат да изчезват. Вече няма да има много царевица, картофи или домати.
Фермерските животни ще станат лесна плячка за мечки, койоти, вълци и пантери. А домашните любимци? Котките ще станат диви – т.е. ще се превърнат в дива природа, макар че много от тях ще станат жертва на по-големи животни. Повечето кучета също няма да оцелеят.
Подобно на древен Рим
След хиляда години без обитаването на планетата от хора светът, който помните, все още ще бъде смътно разпознаваем. Някои неща ще останат, но това зависи от материалите, от които са направени, от климата, в който се намират, и от обикновения късмет. Жилищни сгради, киносалони или рушащи се търговски центрове ще стоят като паметници на една изгубена цивилизация. Римската империя е рухнала преди повече от 1500 години, но някои останки от нея могат да се видят и днес.
Ако не друго, внезапното изчезване на хората от света би разкрило нещо за начина, по който сме се отнасяли към Земята. Също така би ни показало, че светът, който имаме днес, не може да оцелее без нас и че ние не можем да оцелеем, ако не се грижим за него. За да продължи да функционира, цивилизацията – както всяко друго нещо – изисква постоянна поддръжка.
